Избори в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Избори в България са всички избори в България, на които чрез пряко гласуване на национално ниво се избират: парламентът (Народно събрание), президентът и представителите в Европейския парламент. Изборите в България традиционно се провеждат в неделя.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите всенародни избори в България са за избор на народни представители. Те се провеждат скоро след Освобождението, на 30 септември 1879парламентарните избори за Първото обикновено народно събрание. Те, както и следващите (през 1880, 1881, 1882 и 1884 г.), са насрочени с указ на княз Александър I Батенберг. През 1886 г. указът за изборите е издаден от регентски съвет. За изборите от 1887 до 1914 г. указите се издават от княз Фердинанд I (след 22 септември 1908 като цар Фердинанд). Изборите от 1919 до 1939 г. са насрочени с указите на цар Борис III.

Регентски съвет насрочва изборите през 1945 г., а с указ № 13 от 31 юли 1946[1] насрочва допитване за премахване на монархията и обявяване на Народна република.

В периода 1949 – 1989 изборите в Народна република България първоначално се насрочват с указ на президиума на НС, а 1976, 1981 и 1986 – вече на Държавния съвет на НРБ.

От 1990 г. изборите се насрочват с указ на президента на България.

Видове избори[редактиране | редактиране на кода]

За народно събрание[редактиране | редактиране на кода]

Парламентът включва 240 народни представители, които имат четиригодишен мандат. През периода 1991 – 2005 година те се избират по пропорционална система с минимален праг за участие на партиите от 4%, като местата се разпределят чрез 31 районни листи. Използва се методът на най-голямата средна стойност (метод на Д'Ондт). При изборите от 2009 година избирателната система е заменена от смесена, а също така е сменен и методът за разпределяне на мандатите в пропорционалната система с метода на най-големия остатък (метод да Хеър-Ниймайер). Така 209 народни представители се избират по старата система, а останалите 31 места се избират по мажоритарна система от получили най-много гласове във всеки 31 избирателни района. През 2013 година е възстановена изцяло пропорционалната система, но се запазва методът на най-големия остатък като метод за разпределяне на мандатите.

За президент[редактиране | редактиране на кода]

Президентът се избира с петгодишен мандат с мнозинство от повече от половината действителни гласове.

За европейски парламент[редактиране | редактиране на кода]

Членовете на Европейския парламент се избират с петгодишен мандат с пропорционално гласуване и с една национална листа. Националната избирателна квота е равна на броя на действителните гласове, разделен на броя на мандатите, закръглен до по-голямото цяло число.

За местно управление[редактиране | редактиране на кода]

С преки избори се избират за четиригодишен мандат и някои от държавните органи на местно ниво – кметовете на общини, кметства, райони и общинските съвети. При различни промени на нормативната уредба през годините кметовете на райони не винаги са избирани с преки избори, както и кметовете на кметства се избират при различен праг (брой на населението с постоянен адрес на територията на кметството). Кметовете се избират чрез пропорционална система с повече от половината от действителните гласове, а съставът на общинския съвет се избира чрез пропорционална система.

Вид избор Избира се Система Листи Насрочва се от мандат
Народни представители 240 народни представители Пропорционална Д'Ондт

От 2005 г. пропорционална Хеър-Ниймайер

2009 г. Мажоритарна + пропорционална Хеър-Ниймайер

От 2013 г. пропорционална Хеър-Ниймайер

Многомандатни райони Президента 4 г.
Президент и вицепрезидент Президент и вицепрезидент Мажоритарна Национална листа Народно събрание 5 г.
Членове на Европейския парламент 17/18 ЧЕП от общо 736 Пропорционална Национална листа Президента 5 г.
Общински съветници и кметове 265 Общински съвета

265 кметове на общини кметове на кметства кметове на райони

Пропорционална за общинските съветници

Мажоритарна за кметовете

Локални листи в общините и кметствата Президента 4 г.

Хронология[редактиране | редактиране на кода]

Вид I тур II тур избира се извън страната бележка Основна статия
Парламентарни 10.06.1990 17.06.1990 7 ВНС не Парламентарни избори в България (1990)
Парламентарни 13.10.1991 36 НС не Парламентарни избори в България (1991)
Местни 22.10.1991 26.10.1991

27.10.1991

273 общини не втори тур се провежда на две дати Местни избори в България (1991)
Президентски 12.01.1992 19.01.1992 Желю Желев да Президентски избори в България (1992)
Парламентарни 18.12.1994 37 НС да гласовете извън страната се добавят към избрани общини Парламентарни избори в България (1994)
Местни 29.10.1995 12.11.1995 255 общини не Местни избори в България (1995)
Президентски 27.10.1996 03.11.1996 Петър Стоянов да Президентски избори в България (1996)
Парламентарни 19.04.1997 38 НС да гласовете извън страната се добавят към избрани общини Парламентарни избори в България (1997)
Местни 16.10.1999 23.10.1999 262 общини не Местни избори в България (1999)
Парламентарни 17.06.2001 39 НС да гласовете извън страната се добавят към избрани общини Парламентарни избори в България (2001)
Президентски 11.11.2001 18.11.2001 Георги Първанов да Президентски избори в България (2001)
Местни 26.10.2003 02.11.2003 264 общини не Местни избори в България (2003)
Парламентарни 25.06.2005 40 НС да гласовете извън страната се използват само на национално ниво Парламентарни избори в България (2005)
Президентски 22.10.2006 29.10.2006 Георги Първанов да Президентски избори в България (2006)
Европейски парламент 20.05.2007 6 ЕП да Избори за Европейския парламент в България (2007)
Местни 28.10.2007 04.11.2007 264 общини не Местни избори в България (2007)
Европейски парламент 07.06.2009 7 ЕП да Избори за Европейския парламент в България (2009)
Парламентарни 05.07.2009 41-во НС да въвежда се смесена система с Хеър-Ниймайер Парламентарни избори в България (2009)
Президентски 23.10.2011 30.10.2011 Росен Плевнелиев да местни и президентски в едно, влиза в сила Изборният кодекс от 2011 Президентски избори в България (2011)
Местни 23.10.2011 30.10.2011 264 общини не местни и президентски в едно, влиза в сила Изборният кодекс от 2011 Местни избори в България (2011)
Парламентарни 12.05.2013 42-ро НС да въвежда се пропорционална система с Хеър-Ниймайер Парламентарни избори в България (2013)
Европейски парламент 25.05.2014 8 ЕП да влиза в сила новият Изборен кодекс от 2014 Избори за Европейския парламент в България (2014)
Парламентарни 05.10.2014 43-то НС да Парламентарни избори в България (2014)
Местни 25.10.2015 01.11.2015 265 общини не в едно с референдум Местни избори в България (2015)
Президентски 06.11.2016 13.11.2016 Румен Радев да в едно с референдум Президентски избори в България (2016)
Парламентарни 26.03.2017 44-то НС да Парламентарни избори в България (2017)
Европейски парламент 26.05.2019 9 ЕП да Избори за Европейския парламент в България (2019)
Местни 27.10.2019 04.11.2019 265 общини не Местни избори в България (2019)

Неспазване на законодателството[редактиране | редактиране на кода]

При предизборните кампании[редактиране | редактиране на кода]

Според чл. 11, ал. 4. на Закона за закрила на детето „всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности“. Партиите, които са използвали деца в предизборни кампании са ГЕРБ – в лицето на Бойко Борисов на 27 март 2014 г. в Благоевград[2], за който скандал се разбра, след като родител е подал сигнал в ДАЗД, която е разпоредила проверка, и в лицето на д-р Красимира Симеонова и Стелиян Варсанов на 18 април 2011[3] и „България без цензура“.

Купуване на гласове и контролиран вот[редактиране | редактиране на кода]

В интервю пред „Капитал“ зам.-вътрешният министър Филип Гунев от служебния кабинет разказва за схемите на купуване на гласове и т.нар. контролиран вот, наблюдавани по време на предсрочните парламентарни избори през октомври, 2014[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Политика“         Портал „Политика          Портал „България“         Портал „България