Избори в България

Избори в България са всички избори в България, на които чрез пряко гласуване на национално ниво се избират: парламентът (Народно събрание), президентът и представителите в Европейския парламент. Изборите в България традиционно се провеждат в неделя.

История

Първите всенародни избори в България са за избор на народни представители. Те се провеждат скоро след Освобождението, на 30 септември 1879 – парламентарните избори за Първото обикновено народно събрание. Те, както и следващите (през 1880, 1881, 1882 и 1884 г.), са насрочени с указ на княз Александър I Батенберг. През 1886 г. указът за изборите е издаден от регентски съвет. За изборите от 1887 до 1914 г. указите се издават от княз Фердинанд I (след 22 септември 1908 като цар Фердинанд). Изборите от 1919 до 1939 г. са насрочени с указите на цар Борис III.

Регентски съвет насрочва изборите през 1945 г., а с указ № 13 от 31 юли 1946^[1] насрочва допитване за премахване на монархията и обявяване на Народна република.

В периода 1949 – 1989 изборите в Народна република България първоначално се насрочват с указ на президиума на НС, а 1976, 1981 и 1986 – вече на Държавния съвет на НРБ.

От 1990 г. изборите се насрочват с указ на президента на България.

Видове избори

За народно събрание

Парламентът включва 240 народни представители, които имат четиригодишен мандат. През периода 1991 – 2005 година те се избират по пропорционална система с минимален праг за участие на партиите от 4%, като местата се разпределят чрез 31 районни листи. Използва се методът на най-голямата средна стойност (метод на Д'Ондт). При изборите от 2009 година избирателната система е заменена от смесена, а също така е сменен и методът за разпределяне на мандатите в пропорционалната система с метода на най-големия остатък (метод на Хеър-Ниймайер). Така 209 народни представители се избират по старата система, а останалите 31 места се избират по мажоритарна система от получили най-много гласове във всеки 31 избирателни района. През 2013 година е възстановена изцяло пропорционалната система, но се запазва методът на най-големия остатък като метод за разпределяне на мандатите.

За президент

Президентът се избира с петгодишен мандат с мнозинство от повече от половината действителни гласове.

За европейски парламент

Членовете на Европейския парламент се избират с петгодишен мандат с пропорционално гласуване и с една национална листа. Националната избирателна квота е равна на броя на действителните гласове, разделен на броя на мандатите, закръглен до по-голямото цяло число.

За местно управление

С преки избори се избират за четиригодишен мандат и някои от държавните органи на местно ниво – кметовете на общини, кметства, райони и общинските съвети. При различни промени на нормативната уредба през годините кметовете на райони не винаги са избирани с преки избори, както и кметовете на кметства се избират при различен праг (брой на населението с постоянен адрес на територията на кметството). Кметовете се избират чрез пропорционална система с повече от половината от действителните гласове, а съставът на общинския съвет се избира чрез пропорционална система.

Вид избор	Избира се	Система	Листи	Насрочва се от	мандат
Народни представители	240 народни представители	Пропорционална Д'Ондт От 2005 г. пропорционална Хеър-Ниймайер 2009 г. Мажоритарна + пропорционална Хеър-Ниймайер От 2013 г. пропорционална Хеър-Ниймайер	Многомандатни райони	Президента	4 г.
Президент и вицепрезидент	Президент и вицепрезидент	Мажоритарна	Национална листа	Народно събрание	5 г.
Членове на Европейския парламент	17/18 ЧЕП от общо 736	Пропорционална	Национална листа	Президента	5 г.
Общински съветници и кметове	265 Общински съвета 265 кметове на общини кметове на кметства кметове на райони	Пропорционална за общинските съветници Мажоритарна за кметовете	Локални листи в общините и кметствата	Президента	4 г.

Хронология

Вид	I тур	II тур	избира се	извън страната	бележка	Основна статия
Парламентарни	10.06.1990	17.06.1990	VII ВНС	не		Парламентарни избори в България (1990)
Парламентарни	13.10.1991		XXXVI НС	не		Парламентарни избори в България (1991)
Местни	22.10.1991	26.10.1991 27.10.1991	273 общини	не	втори тур се провежда на две дати	Местни избори в България (1991)
Президентски	12.01.1992	19.01.1992	Желю Желев	да		Президентски избори в България (1992)
Парламентарни	18.12.1994		XXXVII НС	да	гласовете извън страната се добавят към избрани общини	Парламентарни избори в България (1994)
Местни	29.10.1995	12.11.1995	255 общини	не		Местни избори в България (1995)
Президентски	27.10.1996	03.11.1996	Петър Стоянов	да		Президентски избори в България (1996)
Парламентарни	19.04.1997		XXXVIII НС	да	гласовете извън страната се добавят към избрани общини	Парламентарни избори в България (1997)
Местни	16.10.1999	23.10.1999	262 общини	не		Местни избори в България (1999)
Парламентарни	17.06.2001		XXXIX НС	да	гласовете извън страната се добавят към избрани общини	Парламентарни избори в България (2001)
Президентски	11.11.2001	18.11.2001	Георги Първанов	да		Президентски избори в България (2001)
Местни	26.10.2003	02.11.2003	264 общини	не		Местни избори в България (2003)
Парламентарни	25.06.2005		XL НС	да	гласовете извън страната се използват само на национално ниво	Парламентарни избори в България (2005)
Президентски	22.10.2006	29.10.2006	Георги Първанов	да		Президентски избори в България (2006)
Европейски парламент	20.05.2007		6^-и ЕП	да		Избори за Европейския парламент в България (2007)
Местни	28.10.2007	04.11.2007	264 общини	не		Местни избори в България (2007)
Европейски парламент	07.06.2009		7^-и ЕП	да		Избори за Европейския парламент в България (2009)
Парламентарни	05.07.2009		XLI НС	да	въвежда се смесена система с Хеър-Ниймайер	Парламентарни избори в България (2009)
Президентски	23.10.2011	30.10.2011	Росен Плевнелиев	да	местни и президентски в едно, влиза в сила Изборният кодекс от 2011	Президентски избори в България (2011)
Местни	23.10.2011	30.10.2011	264 общини	не	местни и президентски в едно, влиза в сила Изборният кодекс от 2011	Местни избори в България (2011)
Парламентарни	12.05.2013		XLII НС	да	въвежда се пропорционална система с Хеър-Ниймайер	Парламентарни избори в България (2013)
Европейски парламент	25.05.2014		8^-и ЕП	да	влиза в сила новият Изборен кодекс от 2014	Избори за Европейския парламент в България (2014)
Парламентарни	05.10.2014		XLIII НС	да		Парламентарни избори в България (2014)
Местни	25.10.2015	01.11.2015	265 общини	не	в едно с референдум	Местни избори в България (2015)
Президентски	06.11.2016	13.11.2016	Румен Радев	да	в едно с референдум	Президентски избори в България (2016)
Парламентарни	26.03.2017		XLIV НС	да		Парламентарни избори в България (2017)
Европейски парламент	26.05.2019		9^-и ЕП	да	машинно гласуване за първи път в страната	Избори за Европейския парламент в България (2019)
Местни	27.10.2019	03.11.2019	265 общини	не		Местни избори в България (2019)
Парламентарни	04.04.2021		XLV НС	да		Парламентарни избори в България (април 2021)
Парламентарни	11.07.2021		XLVI НС	да		Парламентарни избори в България (юли 2021)
Президентски	14.11.2021	21.11.2021	Румен Радев	да	в едно с парламентарни избори	Президентски избори в България (2021)
Парламентарни	14.11.2021		XLVII НС	да	в едно с президентски избори	Парламентарни избори в България (ноември 2021)
Парламентарни	02.10.2022		XLVIII НС	да		Парламентарни избори в България (2022)
Парламентарни	02.04.2023		XLIX НС	да		Парламентарни избори в България (2023)
Местни	29.10.2023	05.11.2023	265 общини	не		Местни избори в България (2023)
Европейски парламент	09.06.2024		10^-ти ЕП	да	в едно с парламентарни избори	Избори за Европейския парламент в България (2024)
Парламентарни	09.06.2024		L НС	да	в едно с изборите за европейски парламент	Парламентарни избори в България (2024)
Парламентарни	27.10.2024		LI НС	да		Парламентарни избори в България (октомври 2024)
Парламентарни	19.04.2026		LII НС	да		Парламентарни избори в България (2026)
Президентски	..2026
Местни	..2027

Избирателна активност

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Президентски избори

Избирателна активност на първият тур от президентските избори в България през годините (в %):^[2]^[3]^[4]^[5]

Избирателен район	1992	1996	2001	2006	2011	2016	2021
Сумарно	75,9	63,14	41,63	42,51	51,83	57,47	40,50
1-ви МИР – Благоевград				40,51	58,84	54,09	37,09
2-ри МИР – Бургас				46,50	57,69	58,76	39,42
3-ти МИР – Варна				44,22	51,84	57,15	39,82
4-ти МИР – Велико Търново				43,54	53,68	59,24	37,57
5-и МИР – Видин				45,36	50,79	52,90	34,37
6-и МИР – Враца				42,00	54,23	59,62	37,31
7-и МИР – Габрово				42,06	47,11	59,75	36,65
8-и МИР – Добрич				43,63	49,24	50,70	30,68
9-и МИР – Кърджали				51,57	35,78	32,03	25,85
10-и МИР – Кюстендил				37,47	51,74	53,78	32,39
11-и МИР – Ловеч				41,52	53,96	61,44	35,63
12-и МИР – Монтана				40,60	56,60	58,27	36,62
13-и МИР – Пазарджик				42,32	55,04	54,99	32,92
14-и МИР – Перник				38,17	51,68	61,37	39,19
15-и МИР – Плевен				40,31	51,84	57,49	35,07
16-и МИР – Пловдив (град)				43,32	52,34	57,23	39,76
17-и МИР – Пловдив (област)				43,90	52,34	59,05	33,97
18-и МИР – Разград				53,91	48,30	47,23	30,89
19-и МИР – Русе				41,01	48,11	54,93	35,72
20-и МИР – Силистра				56,20	55,14	54,37	37,03
21-ви МИР – Сливен				39,45	50,53	52,52	30,03
22-ри МИР – Смолян				40,86	64,95	62,26	43,32
23-ти МИР – София				41,15	43,19	59,59	51,51
24-ти МИР – София				36,39		50,85	36,69
25-и МИР – София				34,94		57,34	41,44
26-и МИР – София (област)				41,14	61,48	64,68	39,34
27-и МИР – Стара Загора				44,21	51,57	58,99	37,51
28-и МИР – Търговище				54,74	52,67	52,22	31,25
29-и МИР – Хасково				45,78	52,68	55,09	37,13
30-и МИР – Шумен				60,22	49,21	50,05	31,47
31-ви МИР – Ямбол				48,46	54,40	59,05	34,54
Извън България

Неспазване на законодателството

При предизборните кампании

Според чл. 11, ал. 4. на Закона за закрила на детето „всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности“. Партиите, които са използвали деца в предизборни кампании са ГЕРБ – в лицето на Бойко Борисов на 27 март 2014 г. в Благоевград^[6], за който скандал се разбра, след като родител е подал сигнал в ДАЗД, която е разпоредила проверка, и в лицето на д-р Красимира Симеонова и Стелиян Варсанов на 18 април 2011^[7] и „България без цензура“.

Купуване на гласове и контролиран вот

В интервю пред „Капитал“ зам.-вътрешният министър Филип Гунев от служебния кабинет разказва за схемите на купуване на гласове и т.нар. контролиран вот, наблюдавани по време на предсрочните парламентарни избори през октомври, 2014^[8]

Източници

↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 174/02.08.1946
↑ Избирателна активност на президентските избори в България през 2006 г. // pvr2006.cik.bg, 2006. Посетен на 14 февруари 2024. (на български)
↑ Избирателна активност на президентските избори в България през 2011 г. // cik.bg, 2011. Посетен на 31 август 2024. (на български)
↑ Избирателна активност на президентските избори в България през 2016 г. // cik.bg, 2016. Посетен на 14 февруари 2024. (на български)
↑ Избирателна активност на президентските избори в България през 2021 г. // cik.bg, 2021. Посетен на 14 февруари 2024. (на български)
↑ Родител се оплака – Борисов агитирал деца в Благоевград
↑ ГЕРБ започна предизборна агитация и в училищата
↑ Росен Босев. Кметове, общински съветници и местни олигарси участват в купуването на гласове // capital.bg, 17 октомври 2014. Посетен на 18 октомври 2014.

Вижте също

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно изборите в България
Портал на изборите в Република България
Избори в България Архив на оригинала от 2019-01-04 в Wayback Machine.
Централна избирателна комисия на Република България
Филип Гунев: Кметовете почти винаги участват в контролирания вот, Филип Гунев – зам.-вътрешен министър от служебния кабинет Близнашки, dnevnik.bg, 18 октомври 2014

[1] Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 174/02.08.1946

[2] Избирателна активност на президентските избори в България през 2006 г. // pvr2006.cik.bg, 2006. Посетен на 14 февруари 2024. (на български)

[3] Избирателна активност на президентските избори в България през 2011 г. // cik.bg, 2011. Посетен на 31 август 2024. (на български)

[4] Избирателна активност на президентските избори в България през 2016 г. // cik.bg, 2016. Посетен на 14 февруари 2024. (на български)

[5] Избирателна активност на президентските избори в България през 2021 г. // cik.bg, 2021. Посетен на 14 февруари 2024. (на български)

[6] Родител се оплака – Борисов агитирал деца в Благоевград

[7] ГЕРБ започна предизборна агитация и в училищата

[8] Росен Босев. Кметове, общински съветници и местни олигарси участват в купуването на гласове // capital.bg, 17 октомври 2014. Посетен на 18 октомври 2014.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]