Александър I Батенберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Батенберг.

Александър I Батенберг
Княз на България
Alexander I of Bulgaria by Dimitar Karastoyanov.jpg
Портрет на Александър I, ок. 1880 г.
Лични данни
Управление 26 юни 18797 септември 1886
Пълно име принц Александър Йозеф фон Батенберг
Роден
Починал
Погребан в Мавзолейа на Александър I Батенберг, град София
Предшественик Константин II Асен
Наследник Фердинанд I
Семейство
Династия Батенберг
Баща Александър фон Хесен-Дармщат
Майка Юлия фон Хауке
Брак Йохана Лойзингер
Потомци Асен фон Хартенау
Цветана фон Хартенау
Александър I Батенберг в Общомедия

Александър I Батенберг е княз на Княжество България в периода 26 юни 1879 до 9 септември 1886 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход, образование и ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 5 април 1857 г. във Верона, Италия. Пълното му име е принц Александър Йозеф фон Батенберг (на немски: Prinz Alexander Joseph von Battenberg). Втори син на германския принц Александър фон Хесен-Дармщат от морганатичния му брак с полската графиня Юлия фон Хауке, руска придворна дама. Потомците им се наричат „фон Батенберг“ (по името на едно владение в Хесен), защото цар Александър II, женен за сестрата на принц Александър фон Хесен-Дармщад, е бил против този морганатичен брак.

Получава военно образование. Служи като младши лейтенант в Лейбдрагунски Хесенски полк. На 20 годишна възраст, младият принц Александър фон Батенберг получава разрешение от император Александър II да постъпи в Руската армия. Участва в Руско-турската война (1877-1878) в състава на Лейбгвардейския Улански полк. Държи се достойно по време на похода на Предния Руски отряд (командир, генерал-лейтенант Йосиф Гурко) в Южна България. Награден с „Георгиевски кръст“ IV ст. (18 / 30 юли 1877 г.). След кратко завръщане в Санкт Петербург, отново е в България. Участва във военните действия през заключителния етап на войната.

Княз на Българското княжество (1879-1886)[редактиране | редактиране на кода]

Александър Батенберг става първият български княз след Освобождението на България, след като е избран от I Велико народно събрание на 17 април 1879 г. измежду трима кандидати. В изборната декларация народните представители изтъкват участието му в Освободителната война. На 26 юни същата година полага клетва в Търново и поема управлението. От 13 юли 1881 до 5 юли 1882 година България няма министър-председател и княз Александър I управлява при т. нар. „Режим на пълномощията“.

По негово време (1885 година) се прокламира и извоюва Съединението на Източна Румелия с Княжество България [1][2].

Абдикиране и последни години[редактиране | редактиране на кода]

Веднага след това Русия започва кампания за неговото отстраняване. На 9 август 1886 година група офицери и юнкери извършват военен преврат[3][4][5][6][7], като князът нелегално е изпратен по Дунава в гр. Рени, Бесарабия. Император Александър III е изненадан и му позволява да замине в Западна Европа. Стефан Стамболов с помощта на Сава Муткуров и верни на княза войски извършват контрапреврат и го връщат в България, но няколко дни след това, след като не го подкрепя нито руският император Александър III, нито Ото фон Бисмарк (Германия е против), князът решава въпреки настояването на Стамболов, армията и народа, да абдикира на 26 август 1886 г. и заминава от Лом с параход за Виена.

През 1890 година майор Коста Паница предлага на Александър и да оглави евентуално подкрепяно от Русия въстание на българите в Македония и Княжеството, насочено срещу Абдул Хамид II и Фердинанд I. Александър отказва участие в авантюрата и информира Фердинанд за заговора, а той от своя страна през октомври 1891 година му издейства пожизнена пенсия от българския държавен бюджет.[8]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Портрет на Александър Батенберг фон Хартенау със съпругата му Йохана Лойзингер и сина им Крум-Асен, София, около 1891 г.

Александър Батенберг е германски аристократ, чието семейство има роднински връзки с английското кралско семейство и с руския императорски двор. Княз Александър е племенник на руската императрица Мария Александровна (сестра на баща му), първи братовчед е на император Александър III и е чичо на последната руска императрица — Александра, която е дъщеря на първия му братовчед Лудвиг IV Хесенски.

Братът на Александър Батенберг, Хайнрих, е женен за най-малката дъщеря на Кралица Виктория - принцеса Беатрис. Другите двама братя на княза — Лудвиг и Франц Йосиф, са женени за внучките на британската кралица — принцесите Виктория Хесенска и Елена Петрович-Негошина. Княз Александър е чичо на испанската кралица Виктория Евгения, на шведската кралица Луиза и на съпруга на настоящата британска кралица, единбургския херцог Филип, който е син на племенницата на княза — принцеса Алис Батенберг.

През 1886 г. Александър моли в Берлин за ръката на пруската принцеса Виктория, но канцлерът Бисмарк се обявява против. Няколко години след абдикацията князът заболява. Той получава окончателен отказ от Берлин и пет години преди смъртта си влиза в морганатичен брак с актрисата от Дармщатския театър Йохана Лойзингер. Заради това е принуден да приеме по-ниската титла граф Хартенау. Александър и Йохана имат син и дъщеря:

Константин Стоилов е кръстник на сина му Асен и дъщеря му Цветана. И Асен, и Цветана умират, без да имат свои деца. Асен обаче осиновява сина на съпругата си Берта Хуса-Рамос от предишния ѝ брак, в резултат на което той започва да се нарича Вилхелм фон Хартенау.

Княз Александър умира в Грац, Австрия, на 17 ноември 1893 след неуспешна операция на апендицит. Останките му са пренесени в София на 24 ноември и са погребани с почит на 3 януари 1898 г. в Мавзолея на княз Александър I в центъра на столицата. Националният военноисторически музей разполага с най-много отличия (ордени) на княз Александър. Те са дарени през 1937 г. от съпругата му графиня Йохана Хартенау.

Генеалогия[редактиране | редактиране на кода]

Родословие на Александър I Батенберг
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ландграф Лудвиг IX фон Хесен-Дармщат
 
 
 
 
 
 
 
Великият херцог на Хесен-Дармщат, Лудвиг I
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ландграфиня Каролина фон Цвайбрюкен
 
 
 
 
 
 
 
Великият херцог на Хесен-Дармщат, Лудвиг II
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Принц Георг Вилхелм фон Хесен-Дармщат
 
 
 
 
 
 
 
Принцеса Луиза фон Хесен-Дармщат
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Луиза фон Лайнинген-Хайдешайм
 
 
 
 
 
 
 
Александър фон Хесен-Дармщат
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Великият Херцог Карл Фридрих фон Баден
 
 
 
 
 
 
 
Принц Карл Лудвиг фон Баден
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Каролина Луиза фон Хесен-Дармщат
 
 
 
 
 
 
 
Вилхелмина от Баден
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ландграф Лудвиг IX фон Хесен-Дармщат
 
 
 
 
 
 
 
Принцеса Амалия фон Хесен-Дармщат
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ландграфиня Каролина фон Пфалц-Цвайбрюкен
 
 
 
 
 
 
 
Александър I Батенберг[9]
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Фридрих Карл фон Хауке
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Хайнрих Мориц фон Хауке
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мария Саломе Швепенхойзер
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Юлия фон Хауке
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Д-р Леополд Лафонтен
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
София Лафонтен
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мария Терезия Корнелия
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Стателова, Ел.; Попов, Р.; Танкова, „В. История на българската дипломация 1879-1913 г.“, Фондация „Отворено общество“, София 1994 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пеев, Петко. „Нашите водачи — година III“, книга 10. София, Наши времена, 1946 г.
  2. Стателова, Ел.; Попов, Р.; Танкова, В. „История на българската дипломация 1879-1913 г.“, Фондация „Отворено общество“, София 1994 г.
  3. A.F. Golovin: Fürst Alexander I. von Bulgarien (1879-1886), изд. C. Fromme, 1896 г., с. 390.
  4. Hanswilhelm Haefs: Das goldene Reich der Pamir-bulgaren an Donau und Wardar, BoD – Books on Demand, 2009 г., с. 20.
  5. Leo Trotzki: Die Balkankriege 1912-13, Mehring, 1996 г., с. 536.
  6. Симеон Радев: Книга шеста. III. Примирието и мирът в Строителите на съвременна България. Том 1, Онлајн версија
  7. Съединението 1885 г., С., 1985 г., с. 43
  8. Марков, Георги. „Покушения, насилие и политика в България 1878-1947“. София, Военно издателство, 2003 г.. ISBN 954-509-239-4. с. 29.
  9. Alexander Joseph von Battenberg, I - www.geni.com
  10. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Battenberg Hill.
княз на България
(29 април 1879 – 9 септември 1886)
Фердинанд I