Рудолф фон Кевенхюлер-Меч
| Рудолф фон Кевенхюлер-Меч | |
|---|---|
| австроунгарски дипломат | |
| Роден |
18 юни 1844[1]
|
| Починал | 20 октомври 1910[1]
Виена, Австро-Унгария |
Граф Рудолф фон Кевенхюлер-Меч (на немски: Rudolf von Khevenhüller-Metsch) е австроунгарски дипломат.
Той първият официален представител на страната му в Княжество България (от 1879 до 1881 година), служил също така като пълномощен министър и посланик на Австро-Унгария в Сърбия (1881 – 1886), Белгия (1888 – 1902) и Франция (1903 – 1910).[2]
Ранна кариера[редактиране | редактиране на кода]
Кевенхюлер произхожда от богат аристократичен род от Каринтия, датиращ от края на XIV век и служил в продължение на векове на Хабсбургската династия.[3] Започва дипломатическата си кариера през 1867 година. До назначението си на Балканите служи в австроунгарските посолства в Италия, Франция, Белгия и Русия.[1]
Дейност в България[редактиране | редактиране на кода]
След назначаването си като дипломатически агент и генерален консул в София през юли 1879 година, Кевенхюлер завързва близки отношения с княз Александър Батенберг[4], чрез когото се опитва да прокара австроунгарските интереси в ущърб на руското влияние в България. Чрез княза оказва безуспешно натиск върху правителството на Драган Цанков да приложи клаузата на Берлинския договор, която постановява изграждане на отсечка от железопътната линия между Цариград и Виена през българска територия.[5] Гласуването на българския делегат на конференцията в Галац срещу правилника, предоставящ на Австро-Унгария контрола върху корабоплаването и инфраструктурата в българо-румънския участък на Дунав, през ноември 1880 води до пълен разрив между Цанков и Кевенхюлер, който издейства от княза да свали Цанков първо от министър-председателския пост, а малко по-късно и от Министерството на вътрешните работи.[6]
Пълномощен министър в Сърбия[редактиране | редактиране на кода]
Назначен в Белград малко преди държавния преврат в България от април 1881[7], Кевенхюлер успява да се сближи и със сръбския крал Милан, превръщайки се в един от най-важните му политически съветници.[2] Непосредствено след Съединението на Източна Румелия с Княжество България, в изпълнение на директива от своето правителство, насърчава краля да поиска териториални компенсации от уголемената българска държава. Кевенхюлер смята, че след обединението на Северна и Южна България зависимото от Австро-Унгария сръбско кралство трябва да получи областта около София, за да пресече българските стремежи към присъединяване на Македония и да гарантира австроунгарското господство в Западните Балкани.[8]
След пораженията на сърбите в Сливнишкото и Пиротското сражение, които пресичат тези планове, Кевенхюлер се намесва решително за прекратяване на Сръбско-българската война. На 16 ноември 1885 година той се явява в българската главна квартира в Пирот и принуждава Батенберг да даде заповед за спиране на българското настъпление, като го заплашва с австроунгарска военна интервенция.[9] Три седмици по-късно, когато подсилената с допълнителна мобилизация и въоръжение Сърбия се готви да възобнови бойните действия, Кевенхюлер предупреждава крал Милан със спиране на военните доставки и го убеждава да спази Пиротското примирие.[10]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Österreichisches Biographisches Lexikon 1815 – 1950. Том 3. с. 316. Österreichische Akademie der Wissenschaften. Посетен на 15.03.2015
- ↑ а б Енциклопедия „България“. Том 3. София, Издателство на БАН, 1982. с. 382
- ↑ Peball, Kurt. Khevenhüller, von. Във: Neue Deutsche Biographie, том 11 (1977), с. 569
- ↑ Радев, Симеон. Строителите на съвременна България. Том 1. София, Български писател, 1990. с. 197. Посетен на 15.03.2015.
- ↑ Радев 1990, с. 221 – 224.
- ↑ Радев 1990, с. 234 – 238.
- ↑ Радев 1990, с. 257.
- ↑ Јовановић, Слободан. Влада Милана Обреновића. Том 3. Архив на оригинала от 2015-04-25 в Wayback Machine. Белград, Г. Кон, 1934 (Дигитална Народна Библиотека Србиjе). с. 228, 250. Посетен на 15.03.2015.
- ↑ Радев 1990, с. 674 – 676.
- ↑ Радев 1990, с. 690.
|