Рудолф фон Кевенхюлер-Меч

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Рудолф фон Кевенхюлер-Меч
австроунгарски дипломат
Роден: 18 юни 1844[1]
Починал: 20 октомври 1910[1]

Граф Рудолф фон Кевенхюлер-Меч (на немски: Rudolf von Khevenhüller-Metsch) е австроунгарски дипломат, първият официален представител на страната си в Княжество България (от 1879 до 1881 година), служил също така като пълномощен министър и посланик на Австро-Унгария в Сърбия (1881–1886), Белгия (1888–1902) и Франция (1903–1910).[2]

Ранна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Кевенхюлер произхожда от богат аристократичен род от Каринтия, датиращ от края на XIV век и служил в продължение на векове на Хабсбургската династия.[3] Започва дипломатическата си кариера през 1867 година. До назначението си на Балканите служи в австроунгарските посолства в Италия, Франция, Белгия и Русия.[1]

Дейност в България[редактиране | редактиране на кода]

След назначаването си като дипломатически агент и генерален консул в София през юли 1879 година, Кевенхюлер завързва близки отношения с княз Александър Батенберг[4], чрез когото се опитва да прокара австроунгарските интереси в ущърб на руското влияние в България. Чрез княза оказва безуспешно натиск върху правителството на Драган Цанков да приложи клаузата на Берлинския договор, която постановява изграждане на отсечка от железопътната линия между Цариград и Виена през българска територия.[5] Гласуването на българския делегат на конференцията в Галац срещу правилника, предоставящ на Австро-Унгария контрола върху корабоплаването и инфраструктурата в българо-румънския участък на Дунав, през ноември 1880 води до пълен разрив между Цанков и Кевенхюлер, който издейства от княза да свали Цанков първо от министър-председателския пост, а малко по-късно и от Министерството на вътрешните работи.[6]

Пълномощен министър в Сърбия[редактиране | редактиране на кода]

Назначен в Белград малко преди държавния преврат в България от април 1881[7], Кевенхюлер успява да се сближи и със сръбския крал Милан, превръщайки се в един от най-важните му политически съветници.[2] Непосредствено след Съединението на Източна Румелия с Княжество България, в изпълнение на директива от своето правителство, насърчава краля да поиска териториални компенсации от уголемената българска държава. Кевенхюлер смята, че след обединението на Северна и Южна България зависимото от Австро-Унгария сръбско кралство трябва да получи областта около София, за да пресече българските стремежи към присъединяване на Македония и да гарантира австроунгарското господство в Западните Балкани.[8]

След пораженията на сърбите в Сливнишкото и Пиротското сражение, които пресичат тези планове, Кевенхюлер се намесва решително за прекратяване на Сръбско-българската война. На 16 ноември 1885 година той се явява в българската главна квартира в Пирот и принуждава Батенберг да даде заповед за спиране на българското настъпление, като го заплашва с австроунгарска военна интервенция.[9] Три седмици по-късно, когато подсилената с допълнителна мобилизация и въоръжение Сърбия се готви да възобнови бойните действия, Кевенхюлер предупреждава крал Милан със спиране на военните доставки и го убеждава да спази Пиротското примирие.[10]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Österreichisches Biographisches Lexikon 1815–1950. Том 3. с. 316. Österreichische Akademie der Wissenschaften. Посетен на 15.03.2015
  2. а б Енциклопедия „България“. Том 3. София, Издателство на БАН, 1982. с. 382
  3. Peball, Kurt. Khevenhüller, von. Във: Neue Deutsche Biographie, том 11 (1977), с. 569
  4. Радев, Симеон. Строителите на съвременна България. Том 1. София, Български писател, 1990. с. 197. Посетен на 15.03.2015.
  5. Радев 1990, с. 221-224.
  6. Радев 1990, с. 234-238.
  7. Радев 1990, с. 257.
  8. Јовановић, Слободан. Влада Милана Обреновића. Том 3. Белград, Г. Кон, 1934 (Дигитална Народна Библиотека Србиjе). с. 228, 250. Посетен на 15.03.2015.
  9. Радев 1990, с. 674-676.
  10. Радев 1990, с. 690.