Константин Тих - Асен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Константин Асен)
Направо към: навигация, търсене
Константин Тих – Асен
цар на България
NHM-BG-photoKonstantinTih1.jpg
цар Константин Асен
Лични данни
Управление 1257-1277
Роден
13-ти век
Починал
Предшественик Мицо Асен
Наследник Ивайло
Семейство
Династия Асеневци
Баща Тихомир (Тих)
Бракове неизвестна българка
Ирина Ласкарина Асенина
Мария Палеологина
Потомци Михаил
Константин Тих – Асен в Общомедия
България около 1260 г.

Константѝн Тих – Асѐн [1] [2] е български цар, управлявал Второто българско царство от 1257 до 1277 година. Константин е син на скопски благородник и болярин с името Тих, живял в началото на XIII век. След влизането му в Търновград, Константин Тих сключва брак с Ирина, дъщеря на никейския император Теодор II Ласкарис и внучка на Иван Асен II. С това Константин придобива правото на фамилното име Асен и установява задължителната за времето си династична връзка и с династията Асеневци. [3]

Възкачване[редактиране | редактиране на кода]

По майчина линия Константин Тих е внук на великия жупан на Велико княжество Сърбия Стефан Неманя и съпругата му Ана Неманя. През 1257 г. Константин е издигнат от българските боляри да замести на престола неуспешния Мицо Асен. В страната избухва гражданска война. Константин получава голяма подкрепа и успява да надделее в двубоя. Мицо се затваря във владенията си в Месемврия (Несебър), откъдето към 1260 – 1261 г. сключва споразумение с император Михаил VIII Палеолог, според което предава Месемврия срещу земи в областта на р. Скамандър в Мала Азия и емигрира във Византия.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

За да утвърди себе си като законен владетел, Константин приема името Асен, женейки се за внучката на Иван Асен IIИрина Ласкарина Асенина, дъщеря на император Теодор II Дука Ласкарис от брака му с българската принцеса Елена Асенина. По този начин Константин Тих се свързва с Асеневата династия. Царят е впримчен и във война с унгарския крал Бела IV. Въпреки че в резултат на междуособици в Унгария Константин Тих успява да възвърне областта Северин под българския скиптър, през 1261 г. новият маджарски крал Стефан V отново откъсва тези земи от България, като също превзема Видин и Лом. Константин Тих получава помощ от руския княз Яков Светослав, който помага за отвоюването на земите от унгарците, в замяна на което бива упълномощен като автономен управник във Видин, поддържайки отношения с Унгария и България.

Отстраняването от престола и ослепяването на малолетния никейски император Йоан IV Дука Ласкарис от Михаил VIII Палеолог през 1261 г. изправя Константин Тих, бидейки сроден с Ирина Ласкарина, срещу Михаил VIII. През 1264 г. Константин участва в поход срещу византийците заедно с 40-хилядна наемна татарска войска от Златната орда, но сравнително успешният му завършек не подобрява българското положение в териториално и политическо отношение.

След смъртта на съпругата му Ирина през 1268 г. Константин се опитва да възстанови отношенията си с Михаил VIII Палеолог, като приема предложението му за брак с племенницата на василевсаМария Палеологина Кантакузина. Обещаната зестра за сключения през 1269 г. брачен съюз са временно изгубените от България Месемврия (Несебър) и Анхиало (Поморие), но нарушеното обещание от страна на василевса влошава отношенията между двамата. България влиза в съюз с краля на Сицилия Карл (Шарл) I Анжуйски, който подготвя поход срещу Михаил VIII с цел възстановяване на Латинската империя. Михаил отвръща на удара, омъжвайки незаконната си дъщеря Ефросина за хан Ногай от Златната орда, който през 1274 г. изпълнява поръчението на Михаил VIII и нахлува в България като византийски съюзник. Сключената от Михаил VIII уния с Рим на Втория Лионски събор допълнително изостря отношенията между България и Византия, тъй като българската царица и майка ѝ са част от византийската аристокрация, противопоставяща се на унията с Римокатолическата църква.

Последните години на своето управление Константин Тих Асен прекарва частично обездвижен след злощастно падане от коня си. Управляващата върхушка застава плътно зад царицата Мария Кантакузина, която коронясва своя син Михаил II Асен за съцар скоро след раждането му през 1272 г. Мария също така дирижира свалянето от власт и последвалото отравяне на видинския деспот Яков Светослав през 1276 г.

Бронзови монети на Константин Тих

Поради проточилите се скъпи и неуспешни войни, постоянните монголо-татарски набези на Златната орда и икономическа нестабилност, през 1277 г. в царството назрява гражданска война. Ивайло става предводител на недоволните и окаяни (предимно селски) маси, получавайки власт над значителни части от страната. Константин Тих Асен се изправя с войска срещу метежника Ивайло, но претърпява поражение и бива посечен в собствената си колесница.

Константин Асен и Ирина, изобразени в Боянската черква

Монетосечене[редактиране | редактиране на кода]

Монетосеченето на цар Константин Асен се отличава с разнообразието си, появата на нови иконографски типове (първото изображение на български владетел на кон) и качествена гравьорска изработка.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Царят сключва общо три брака. Първата съпруга на Константин Асен е неизвестна по име българка. Впоследствие сключва брак с Ирина Ласкарина Асенина. След нейната смърт (1268 г.) се жени за племенницата на Михаил VIII ПалеологМария Палеологина Кантакузина. От брака с Мария Палеологина той има един син – Михаил.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Голяма енциклопедия България, гл. редактор акад. Васил Гюзелев, том 6, Българска академия на науките, Научно информационен център „Българска енциклопедия“, София, 2012, с. 2390 ISBN 978-954-8104-28-9 (т.6)
  2. Фол, Александър и др. Кратка история на България, под редакцията на проф. Илчо Димитров, Издателство Наука и изкуство, София, 1981 с.112
  3. Андреев, Йордан, Андрей Пантев. Исторически справочник Българските ханове и царе от хан Кубрат до цар Борис ІІІ, Издателство „Абагар“, Велико Търново, 2004, с. 212 ISBN 954-427-216-Х

Използвани източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ангелов, Д., Гюзелев, В. и сътрудници (1982), История на България; T. III: Второ българско царство. С., Изд. на БАН, 1982.
  • Мутафчиев, Петър. История на българския народ (681 – 1323). С., 1986.
  • Fine, Jr., John V.A. The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor: University of Michigan Press, 1987.
  • Пириватрић, С. Једна претпоставка о пореклу бугарског цара Константина Асена „Тиха". – Зборник радова Византолошког института, 46, 2009, 313 – 331
  • Павлов, Пл. Забравени и неразбрани. С., Сиела, 2010.
  • Христо Матанов. България в първите години (1257 – 1265) от управлението на цар Константин Тих Асен. – В: Боянската църква между Изтока и Запада в изкуството на християнска Европа. Ред. и съст. Бисерка Пенкова. С., НИМ, 2011,

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Мицо Асен
1483. Герб на императора на България, Общ гербовник, Констанцки кодекс, Конрад фон Грюненберг
цар на България (1257 – 1277)
Ивайло
     Портал „Македония“         Портал „Македония