Ищван V

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ищван V
Крал на Унгария
Stephan V (Chronica Hungarorum).jpg
Ишван V
Изображение от XV век
Управление 12701272
Коронация 1270, Секешфехервар
Наследил Бела IV
Наследник Ласло IV
Лични данни
Роден
Починал
Погребан в Маргит-сигет
Други титли Крал на Хърватия,
Херцог на Трансилвания,
Херцог на Щирия
Семейство
Династия Арпади
Баща Бела IV
Майка Мария Ласкарина
Брак Елизабет Куманката
Потомци Елизабета, Каталина, Мария, Анна, Ласло, Андраш
Герб Coa Hungary Country History István V (1239-1272).svg
Ищван V в Общомедия

Ищван V е (на унгарски: V. István) е крал на Унгария и Хърватия (1270 – 1272), херцог на Щирия (1258 – 1260)[1]

Произход и управление[редактиране | редактиране на кода]

Той е син на крал Бела IV. Приживе на Бела, през 1245 година Ищван е коронован за младши крал.

През 1262 – 1265 година започва конфликт между баща и син, който придобива характер на въоръжено стълкновение. Съгласно съглашение от 23 март 1266 година Бела IV и Ищван V разделят страната на две части, които са контролирани от всеки един от тях по отделно.[2]

Ищван V заедно с баща си оформя „Златна була“ от 1267 година. Това е законодателен акт, който обединява дребните и средните феодали под името „Nobiles“ [3] Ищван води своя самостоятелна политика и сключва договор през 1269 година с Шарл I Анжуйски.[4]

Самостоятелно управление[редактиране | редактиране на кода]

Коронацията на Ищван V. – буква от илюстрован ръкопис
Короната на Ищван V.
херцогство Щирия на картата на съвременните Австрия и Словения

След смъртта на баща си на 3 май 1270 година Ищван наследява цялото кралство, макар Бела IV в своето завещание да възлага управлението на своята дъщеря Ана и нейния съпруг Отокар II, крал на Бохемия.

След няколко конфликта на границата скоро започва война с Отокар II, който със своята войска навлиза в Унгария. Ищван V е победен в две малки сражения, но накрая удържа решителна победа на 21 май 1271 година над чешката и австрийска армии на Отокар II. По условията на последващия мирен договор чешкия крал е принуден да върне крепости, завзети от него по време на военната кампания, а Ищван V се отказва от своите претенции относно връщане на кралската хазна, която неговата сестра Ана пренася в Прага.

През лятото на 1272 година Ищван V пътува за Далмация, където се готви за среща с крал Шарл I Анжуйски, когато му съобщават, че бан Йоаким Гут-Келед е похитил неговия малолетен син Ласло. Ищван V обсажда замъка, но на 6 август 1272 година внезапно умира.

Брак и деца[редактиране | редактиране на кода]

Ищван сключва брак с Елизабет Куманката, 1239/40 – 1290). Тя е дъщеря на хан Котян и на съпругата му от съюзното му Галичко-Волинско княжество. Така след заселването на куманите в Кралство Унгария съюзът им с унгарците е скрепен с този династичен брак.

След сключване на брака Елизабет приема католическата вяра. След смъртта на съпруга си, от 6 август 1272 година поема регентството върху малолетния си син и крал на Унгария Ласло IV.[5]

Ищван V и Елизабет имат поне шест деца:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.britannica.com
  2. Контлер, Ласло – „История на Унгария“, изд. „Рива“, 2009 г.,стр.85
  3. История Венгрии, ред. Исламов Т.М.,Пушкаш А.И.,изд. Москва 1971 г., стр.158
  4. Контлер, Ласло – „История на Унгария“, изд. „Рива“, 2009 г.,стр.85
  5. История Венгрии, ред. Исламов Т.М.,Пушкаш А.И.,изд. Москва 1971 г., стр.160
Бела IV
Короната на Свети Стефан
Крал на Унгария и Хърватия

(1270 – 1272)

Ласло IV