Кумани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За селото в Област Габрово вижте Куманите
CumaniaCoA.png
State of Cuman-Kipchak (13.) en.png
Khwarezmian Empire 1190 - 1220 (AD).PNG

Куманите (наричани още половци и кипчаци) са номадски тюркоезичен народ, който се е формирал в степите на Азия и е нахлул в Европа през 10 век. Първоначално те се появяват в земите на Източна Украйна и Среднодунавската низина.

Куманите в Централна и Източна Европа[редактиране | редактиране на кода]

Територия, заемана от куманите през 13 век

Многократно преминават река Дунав и извършват набези в България (тогава част от Византия), като също периодично нападат Унгария и Киевска Рус. През 1089 г. са отблъснати от унгарския крал Ласло I, а по-късно са победени и от русите. През 1091 г. кумани подпомагат византийците при разгромната им победа над печенегите при Левунион.

През 1241 г. войските на куманите са разгромени от новопоявилите се в Европа татари и от монголските орди. Много кумански племена отстъпват към Унгария и България, където трайно се установяват и са асимилирани от местното население. Онези кумани (половци), които остават в земите на днешна Русия, са подчинени на Златната орда.

През 13 век куманите от Молдова и Влашко са покръстени в римокатолическата традиция и е формиран т.нар. Кумански диоцез, който обхващал земите на днешните Румъния и Република Молдова. Диоцезът съществува до 1523 г.

Куманите и Второто българско царство[редактиране | редактиране на кода]

Куманите имат съществена роля във възстановяването и подема на Второто българско царство. Много от тях вземат участие в борбите срещу Византия и получават високи постове сред българската аристокрация. Описвайки "Завземането на Константинопол", Вилардуен постоянно нарича Калоян „крал на власите и българите“ и разкрива военните преимущества на куманската лека кавалерия срещу кръстоносците, с която Калоян побеждава. [1]

Заселилите се кумани по българските земи постепенно са претопени от местното население, но въпреки това оставят доста следи в българската култура и топонимия. Пример за това е името на град Куманово, днес в Република Македония. Село Кумани, малко балканско селце разположено в полите на Централен Балкан, България. Българските имена, с които българите кръщават децата си: Куман, Кумана, Кузман, Кузмана. Фамилните имена: Куманов, Куманова, Кумановски. Потомци на куманите са торлаците в северозападна България и източна Сърбия. Названието "торлак" идва от тюрк. turlo - кошара за овце, разположена извън пасището. Думата е куманска, разпространена в сръбски, български, румънски и украински ез.[източник? (Поискан преди 11 дни)] Също от кумански произход е фамилията Котоманов, разпространена основно във Варненско (от куман. kotoman - големец). От кумански произход са и трите български династии на Второто Бълг. царство (Асеневци, за Асен се знае че преди да се покръсти се е наричал Белгун, от тюрк. bilge - мъдър, белгун - сова, Тетртеровци, от terter - орел и Шишмановци). От кумански произход е и бунтовника-узурпатор Ивайло, чието правилно име е Иваил Кордокоба.[източник? (Поискан преди 11 дни)] Името Иваил се среща у казахите, чувашите, татарите. От кумански произход са капанците, за чийто народни шевици е характерен така нар. кумански бод.[източник? (Поискан преди 11 дни)]

Език и произход на куманите[редактиране | редактиране на кода]

Куманският език спада към западния клон на кипчакските езици, които принадлежат към източната група тюркски езици.

Куманите произхождат от "Слабите хуни", т.н. чуйски племена, които след разгрома на Северна хунну основават държавата Юебан. След разпадането на Тюркския каганат и Западния тюркски каганат, чуйските племена се консолидират около племето чумугун, вече наричано „Имак” или „Кимак” и заедно с „Кипчак” образуват Кимакския каганат със столица град Имакия на р. Иртиш. Най-западното крило на Кимакския каганат е било от кимаките - „кумандар” или известни на нас като кумани. Най-старото съхранено название на куманите е Хун в китайските източници, което в епохата Тан се е произнасяла "Кун". Първата им поява в Европа е с аварите - народите "вар" и "куни". Но оснавната им поява е няколко века по-късно. Етнонимът им идва от монг. ез. където qun, quman озн. "човек".[източник? (Поискан преди 11 дни)]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Joinville and Villehardouin "Chronicles of the Crusades", Penguin Classics, london, 1963