Ласло I
| Ласло I | |
|---|---|
| Крал на Унгария | |
 Крал Свети Ласло Мощехранителница от XIV век |
|
| Управление | 1077 – 1095 |
| Коронация | 1077 |
| Наследил | Геза I |
| Наследник | Калман Книжник |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан в | Шомодвар |
| Семейство | |
| Династия | Арпади |
| Баща | Бела I |
| Майка | Аделхайд-Рихеза |
| Брак | Аделхайд фон Райнфелден |
| Потомци | Пирошка-Ирина |
| Герб |
.svg) |
| Ласло I в Общомедия | |
Свети Ласло I (на унгарски: I. Szent László) е крал на Унгария (1077 – 1095) от династията на Арпадите. Той увеличава значително територията на държавата и допринася за нейното вътрешно укрепване. Много популярен, докато е жив, след смъртта си той е обявен за светец.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Ласло е син на крал Бела I и принцеса Рихеза, дъщеря на полския крал Мешко II. Роден в Полша, където баща му живее в изгнание, и е наречен с полското име Ладислав. През следващите векове, Ласло, унгарската форма на името, придобива голяма популярност и то се използва широко в Унгария и днес.
| ширина = | описание изображения = Портрет Ласло I из иллюстрированной хроники, 1360 г. След като чичото на Ласло Андраш I възстановява властта на Арпадите в Унгария през 1047 г., семейството се връща там.
Преждевременната смърт на брат му крал Геза I през 1077 г. слага край на периода на оспорваната власт, краткотрайни управления и нестабилна кралска власт, продължил повече от едно поколение. Синовете на Геза - Калман и Алмош, по онова време са малолетни, така Ласло, идва на власт като най-възрастен член на кралското семейство по ненасилствен път.[1]
Управление[редактиране | редактиране на кода]
Той бързо придобива популярност, близка до тази на крал Ищван I, като приема християнството за държавна религия и поставя основите на унгарския възход.При Ласло, както и при Ищван преди това, качествата на рицаря и светеца се съчетават с тези на държавника.
Силата, която проявява при борбата с печенегите през 1068 година прави Ласло герой на множество легенди. Той прави щедри дарове за Църквата и проявява значителна законодателна инициатива. Издава три книги с разпоредби. Техните над 250 законодателни текста представляват единственият законодателен корпус до Златната була от 1222 година.[2]
Във външната политика Ласло се придържа към тесен съюз с папа Григорий VII в конфликта му с император Хайнрих IV. Той се жени за Аделаида, дъщеря на антиимператора Рудолф, от която има син и три дъщери. Една от тях, Пирошка Арпад, се омъжва за византийския император Йоан II Комнин.
Неуспехите на императора дават възможност на Ласло да разшири владенията си на юг и да християнизира отдалечени области в Трансилвания и в Долнодунавската равнина, обитавани от печенеги и кумани. В тези райони той изгражда крепостите Сьоренивар (Турну Северин) и Дюлафехервар (Алба Юлия). Традицията му приписва и заселването на секеите в Трансилвания.
Външна политика[редактиране | редактиране на кода]
След смъртта на хърватския крал Димитър Звонимир (1089 г.), съпруг на сестра му Елена Унгарска, Ласло присъединява нови територии на юг,въпреки противопоставянето на папството. През 1091 той предприема голям поход в Хърватия и оставя за управител племенника си принц Алмош. Анексирането на Хърватия не предизвиква съществена съпротива от страна на местното население и дава на унгария излаз на Адриатическо море.
През 1094 основава католически епископии в Нагиварад (Орадя) и Загреб.
Смърт и приемник[редактиране | редактиране на кода]
Ласло I умира внезапно през 1095 г., докато се подготвя за участие в Първия кръстоносен поход. Наследен е от племенника си Калман. Крал Ласло е канонизиран през 1192[3], празникът му е на 27 юни.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||||||||||||||||||||
| Предшественик Геза I |
 1077 – 1095 |
Приемник Калман |