Ласло I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ласло I
Крал на Унгария
King St. Ladislaus.jpg
Крал Свети Ласло
Мощехранителница от XIV век
Управление 1077 – 1095
Коронация 1077
Наследил Геза I
Наследник Калман Книжник
Лични данни
Роден
Починал
29 юли 1095 г. (49 г.)
Погребан в Шомодвар
Семейство
Династия Арпади
Баща Бела I
Майка Аделхайд-Рихеза
Брак Аделхайд фон Райнфелден
Потомци Пирошка-Ирина
Герб Coa Hungary Country History Ladislaus Sanctus (1074-1077).svg
Ласло I в Общомедия

Свети Ласло I (на унгарски: I. Szent László) е крал на Унгария (1077 – 1095) от династията на Арпадите. Той увеличава значително територията на държавата и допринася за нейното вътрешно укрепване. Много популярен, докато е жив, след смъртта си той е обявен за светец.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Ласло е син на крал Бела I и принцеса Рихеза, дъщеря на полския крал Мешко II. Роден в Полша, където баща му живее в изгнание, и е наречен с полското име Ладислав. През следващите векове, Ласло, унгарската форма на името, придобива голяма популярност и то се използва широко в Унгария и днес.

Портрет Ласло I, илюстрована хроника, 1360 г.

| ширина = | описание изображения = Портрет Ласло I из иллюстрированной хроники, 1360 г. След като чичото на Ласло Андраш I възстановява властта на Арпадите в Унгария през 1047 г., семейството се връща там.

Преждевременната смърт на брат му крал Геза I през 1077 г. слага край на периода на оспорваната власт, краткотрайни управления и нестабилна кралска власт, продължил повече от едно поколение. Синовете на Геза - Калман и Алмош, по онова време са малолетни, така Ласло, идва на власт като най-възрастен член на кралското семейство по ненасилствен път.[1]

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Той бързо придобива популярност, близка до тази на крал Ищван I, като приема християнството за държавна религия и поставя основите на унгарския възход.При Ласло, както и при Ищван преди това, качествата на рицаря и светеца се съчетават с тези на държавника.

В битката с печенегите Ласло спасява от отвличане унгарско момиче,Будапеща,църква Матияш

Силата, която проявява при борбата с печенегите през 1068 година прави Ласло герой на множество легенди. Той прави щедри дарове за Църквата и проявява значителна законодателна инициатива. Издава три книги с разпоредби. Техните над 250 законодателни текста представляват единственият законодателен корпус до Златната була от 1222 година.[2]

Във външната политика Ласло се придържа към тесен съюз с папа Григорий VII в конфликта му с император Хайнрих IV. Той се жени за Аделаида, дъщеря на антиимператора Рудолф, от която има син и три дъщери. Една от тях, Пирошка Арпад, се омъжва за византийския император Йоан II Комнин.

Неуспехите на императора дават възможност на Ласло да разшири владенията си на юг и да християнизира отдалечени области в Трансилвания и в Долнодунавската равнина, обитавани от печенеги и кумани. В тези райони той изгражда крепостите Сьоренивар (Турну Северин) и Дюлафехервар (Алба Юлия). Традицията му приписва и заселването на секеите в Трансилвания.

Външна политика[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на хърватския крал Димитър Звонимир (1089 г.), съпруг на сестра му Елена Унгарска, Ласло присъединява нови територии на юг,въпреки противопоставянето на папството. През 1091 той предприема голям поход в Хърватия и оставя за управител племенника си принц Алмош. Анексирането на Хърватия не предизвиква съществена съпротива от страна на местното население и дава на унгария излаз на Адриатическо море.

През 1094 основава католически епископии в Нагиварад (Орадя) и Загреб.

Смърт и приемник[редактиране | редактиране на кода]

Ласло I умира внезапно през 1095 г., докато се подготвя за участие в Първия кръстоносен поход. Наследен е от племенника си Калман. Крал Ласло е канонизиран през 1192[3], празникът му е на 27 юни.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Контлер, Ласло – „История на Унгария“, изд. „Рива“, 2009 г.,стр.61
  2. Контлер, Ласло – „История на Унгария“, изд. „Рива“, 2009 г.,стр.62
  3. Контлер, Ласло – „История на Унгария“, изд. „Рива“, 2009 г.,стр.62
Предшественик
Геза I
Короната на Свети Стефан
Крал на Унгария

10771095
Приемник
Калман