Владислав III

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за полския крал Владислав III. За други значения вижте Владислав Варненчик.

Владислав III Варненчик
Крал на Полша
Warnenczyk.jpg
Управление 1434 – 1444
Коронация 25 юли 1434, Вавел
Предшественик Владислав II
Наследник Кажимеж IV
Лични данни
Роден
Починал
Други титли Крал на Унгария и Хърватия
Семейство
Династия Ягелони
Баща Владислав II
Майка София Холшанска
Герб Coa Hungary Country History Vladislaus I (1440–1444).svg
Владислав III Варненчик в Общомедия
COA family pl Jagiellon.svg

Владислав III Варненчик (на полски: Władysław III Warneńczyk; унгарски: I. Ulászló; литовски: Vladislovas III; хърватски: Vladislav I. Jagelović) е крал на Полша в периода (1434 – 1444), върховен княз на Литва в периода (1434 – 1440) и крал на Унгария (под име Уласло I) в периода (1440 – 1444), свързан с българската история.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Владислав III Варненчик е роден на 31 октомври 1424 година като първороден син на крал Владислав II от династията Ягело и четвъртата му жена княгиня София Холшанска от княжеския литовски род Холшански. Наследява полската корона след смъртта на баща си през 1434 г. През 1440 година в град Секешфехервар е коронясан и за унгарски крал под името Ласло I, благодарение на трансилванския войвода Янош Хуняди, който иска да осигури подкрепата на Полша срещу османците.

След победоносните кампании на Хуняди срещу войските на султан Мурад II през 1442 – 1443 г., папата убеждава младия крал, че е дошло времето да се съкруши Османската империя и да се освободи Йерусалим. През октомври 1443 Владислав Ягело и Хуняди събират 20 – 25 000 международна армия, като основата ѝ са 12 – 15 000 души от полски и унгарски рицари и оръженосци, подчинени на на Владислав III и Хуняди. В нея са включени 5000 власи на воеводата Влад Цепеш – Дракула, както и 500 швейцарски стрелци, както и известен брой италиански кондотиери.[1] Тактиката на Хуняди е: когато кръстоносците се установят на стан, те да се обграждат от каруците, швейцарските стрелци да застават по тях и да бдят за бързата османска конница, а рицарите да са по средата на загражденията.

Кръстоносците завладяват Ниш, и, подпомагани от местното българско население, стигат чак до София. Походът обаче се забавя твърде много и през ранния ноември студ сковава София. Мъглите в Ихтиманското поле и снегът принуждават Ягело и Хуняди да се изтеглят. Османците изливат гнева си на българите. На следващата 1444 година Ягело и Хуняди потеглят на втори кръстоносен поход за освобождението на българските земи. Ситуацията е удобна за християнската коалиция, защото султанът се разправя с внезапно изникнал дьозме – султан (лъже-султан, сепаратист, претендиращ за родство със султана и за легитимност) и прехвърля огромната част от войските си в Азия.

Кръстоносците се отправят към Варна (откъдето искат с кораби да се прехвърлят в Цариград), но междувременно Мурад II успява да се справи неочаквано бързо със своя опонент в Азия. Именно тук, във Варна, става решителното сражение. Поради несъгласуваност на действията между съюзниците и двойната игра на Република Венеция, която все още привижда Византия за свой най-голям враг, венецианците прехвърлят османската 100 000 армия във Варна срещу 25-хилядната кръстоносна армия[2].

Според легендите, като видял превъзхождащия противник, крал Владислав казал „Сега вече ни остава само едно – да умрем за прослава, с Христовото име в уста.“[3] (това негово желание ще се сбъдне). Първоначално в битката обединените християнски сили получават надмощие, но това явно е тактически прийом – османците примамват рицарите в „чувал“ и разгръщат своя резерв зад гърба им.

Тук по времето на битката Хуняди е обграден от османци. Владислав III, който до този момент стои настрана, се впуска с неколцина рицари, за да го защити, но пада с коня си във „вълча яма“ и е посечен със сабя от връхлитащ конник-османец. Така той загива в бой с турците на 10 ноември 1444 г. и посмъртно получава прозвището Варненчик. Хуняди продължава опитите да освободи Балканите и след неговата смърт, но те са обречени на неуспех, а след 1448 г. опитите на Унгария да се намеси на Балканите прекъсват задълго.

Макар официално това да не се води за кръстоносен поход, именно неуспехът на този поход и доказаната неефективност на рицарството, когато се бие на пресечен терен срещу османската лека кавалерия, слага окончателно край на кръстоносните походи. Нещо повече – това е последният опит на Западния свят да освободи Балканите от османското иго, чак до Гръцкото въстание.

Титул[редактиране | редактиране на кода]

Пълният титул на Владислав III Варненчик е Wladislaus, Dei gracia rex Polonie, Hungarie, Dalmacie, Croacie, Rascie, Bulgarie, Sclavonie, nec non terrarum Cracovie, Sandomirie, Lancicie, Syradie, Cuyavie, Lythuanie princeps suppremus, Pomeranie, Russieque dominus et heres etc., в превод на български: Владислав по Божията милост крал на Полша, Унгария, Далмация, Хърватия, Рашка, България, Славония, земите на Краков, Сандомир, Ленчица, Шерадз, Куявия, върховен княз литовски, померански и руски, господар и наследник и пр.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Владислав III не се е женил и няма деца. Летописецът Ян Длугош, известен с антипатията си към краля и баща му, твърди, че има нещо необичайно в сексуалността на Владислав, без да уточнява какво: „Твърде подвластен на плътските си желания (...), не се отказва от развратните си и презрени навици.“ (на полски: „zbyt chuciom cielesnym podległy (...) nie porzucał wcale swych sprośnych i obrzydłych nałogów“).[4].

Съвременни аспекти[редактиране | редактиране на кода]

След 1918 година Полската католическа църква прави постъпления пред Ватикана за канонизацията на младия полски крал. Процедурата обаче внезапно спира, защото от Светия престол твърдят, че той е хомосекуален. Днес Владислав III e една от емблемите на гей-движенията в Полша, въпреки че тезата за краля-гей не се поддържа от съвременните историци.[5].

Признателност в България[редактиране | редактиране на кода]

Във Варна е изграден негов мавзолей – Парк-музеят „Владислав Варненчик“. Днес един от големите булеварди във Варна, който свързва магистрала Хемус с центъра на града, носи името на Владислав Варненчик. На него е кръстен и най-големият квартал в Североизточна България – Владиславово. Друг голям булевард в морската столица е именуван Янош Хуняди.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Христо Матанов, Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., 2002, изд. Парадигма
  2. Христо Матанов, Лекции по средновековна балканска история, 2003 г.
  3. История на България, т. 4
  4. Jan Długosz: Roczniki, czyli kroniki sławnego Królestwa Polskiego, vol. XII, page 685
  5. Władysław Warneńczyk to gej czy pierwsza ofiara czarnego PR (Владислав Варненчик – гей или първата жертва на черен пиар). // Polska Times. ноември 2009. Посетен на 2020-01-19.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Владислав II Крал на Полша (1434 – 1444) Кажимеж IV Ягелончик
Алберт Великодушни
Короната на Свети Стефан
Крал на Унгария и Хърватия (1440 – 1444)
Ласло Посмъртни

Родословие[редактиране | редактиране на кода]