Георги Бранкович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Бранкович
моравски деспот
Đurađ Branković, Esphigmenou charter (1429).jpg
Изображение на Георги Бранкович в Есфигменската грамота от 1429 г.
Лични данни
Управление 1427 – 1456
Роден
1377 г.
Починал
2 януари 1457 г. (80 г.)
Предшественик Стефан Лазаревич
Наследник Лазар Бранкович
Семейство
Династия Бранковичи, Лазаревичи
Баща Вук Бранкович
Майка Мара Лазаревич
Бракове първа неизвестна по име
Ирина Кантакузина
Потомци Елена, Мария Бранкович, Гъргур Бранкович, Стефан Бранкович, Лазар Бранкович, Катерина Бранкович
Георги Бранкович в Общомедия

Георги Бранкович или деспот Георги е балкански владетел, наследил Моравско и Косово от Стефан Лазаревич, изпърво княжество, а след битката при Анкара – деспотство.

Георги Бранкович е прапрадядо на великия княз Теодосий I на Влахия, който издигнал Куртя де Арджеш като престолнина.

Извори[редактиране | редактиране на кода]

В османските източници, деспот Георги е познат като Вълкоглу. Заедно с Янку (Ян Хуниади) води солидна кореспонденция с караманския бей. Ето какво пише караманският бей на двамата християнски владетели през 1443 г.:

Ти оттам, аз отсам, да нападнем. Румели да бъде твоя, Анадолът да бъде мой. На Вълкоглу да дадем също неговия вилает.

, като след одринския мир и отказа от престола на Мурад II в полза на сина му Мехмед II, караманският бей пише на Янку:

Какво чакаш, ето Османоглу полудя. Той даде трона си на единия си син. А самия сред песни и жени яде и пие и ходи по лозя и градини. Той се оттегли от властта. Сега е тъкмо случай за теб и за мен.

, като се обръща и към Вълкоглу:

Какво се оглеждаш? Какво чакате? По-добър случай против турчина няма да ви се удаде.

[1]

Живот и дела[редактиране | редактиране на кода]

Георги, срещан в историческата литература и като Джурадж, Джурдже, Гюрг, е син на Вук Бранкович (Вълкашин Бранков) и дъщерята на княз ЛазарМара Лазаревич.

Георги имал разпра със своя вуйчо Стефан Лазаревич за властта над сръбските земи. В крайна сметка Стефан го признал за свой наследник и му предоставил управлението на част от Сърбия.

През 1426 г. и двамата избягали в Унгария и признали върхоната власт на император Сигизмунд. Когато през следващата, 1427 година, Стефан починал, Георги Бранкович станал сръбски деспот, но още от 1428 г. бил принуден да плаща данък на османците. През 1435 г. той дал и дъщеря си Мара за съпруга на султан Мурад II.

През 1439 г. Мурад II нападнал Сърбия, превзел Смедерево, където Бранкович бил преместил столицата си, и пленил, и ослепил неговите синове Григорий Бранкович и Стефан Бранкович. Така на Георги се наложило заедно със сина си Лазар Бранкович отново да търси спасение в Унгария. На следващата година османците превзели Белград, а през 1441 г. и Ново Бърдо. В Унгария обаче имотите на Бранкович били конфискувани, и той се установил в Дубровник.

Във възстановената Сърбия Георги Бранкович се завърнал с помощта на полския крал Владислав Варненчик и на Янош Хуняди. Но той не им оказал помощ в битката при Варна през 1444 г. През 1453 г. Георги изпратил в помощ на султан Мехмед II войска под обсадения Константинопол, в състава на която бил и Константин Михайлович, бъдещият автор на Записки на еничарина.

Деспот Георги Бранкович починал през 1456 г. от раните, които получил в едно сражение с унгарците.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тодорова, Мария. Подбрани извори за историята на балканските народи (XV – XIX в.), стр. 25 – 27. Парадигма, ISBN 978-954-326-079-9, 2008.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Лазаревич Моравски деспот (1427  – 1456) Лазар Бранкович