Георги Бранкович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Бранкович
моравски деспот
Đurađ Branković, Esphigmenou charter (1429).jpg
Лични данни
Управление 1427 – 1456
Роден
около 1377 г.
Починал
24 декември 1456 г.
Предшественик Стефан Лазаревич
Наследник Лазар Бранкович
Семейство
Династия Бранковичи, Лазаревичи
Баща Вук Бранкович
Майка Мара Лазаревич
Бракове първа неизвестна по име
Ирина Кантакузина
Потомци Елена, Мария Бранкович, Григор Бранкович, Стефан Бранкович, Лазар Бранкович, Катерина Бранкович
Георги Бранкович в Общомедия

Георги Бранкович или деспот Георги е балкански владетел, наследил Моравско и Косово от Стефан Лазаревич, изпърво княжество, а след битката при Анкара – деспотство.

Георги Бранкович е прапрадядо на великия княз Теодосий I на Влахия, който издигнал Куртя де Арджеш като престолнина.

Извори[редактиране | редактиране на кода]

В османските източници, деспот Георги е познат като Вълкоглу. Заедно с Янку (Ян Хуниади) води солидна кореспонденция с караманския бей. Ето какво пише караманския бей на двамата християнски владетели през 1443 г.:

Ти оттам, аз отсам, да нападнем. Румели да бъде твоя, Анадолът да бъде мой. На Вълкоглу да дадем също неговия вилает.

, като след одринския мир и отказа от престола на Мурад II в полза на сина си на Мехмед II, караманския бей пише на Янку:

Какво чакаш, ето Османоглу полудя. Той даде трона си на единия си син. А самия сред песни и жени яде и пие и ходи по лозя и градини. Той се оттегли от властта. Сега е тъкмо случай за теб и за мен.

, като се обръща и към Вълкоглу:

Какво се оглеждаш? Какво чакате? По-добър случай против турчина няма да ви се удаде.

[1]

Живот и дела[редактиране | редактиране на кода]

Георги, срещан в историческата литература и като Джурадж, Джурдже, Гюрг, е син на Вук Бранкович (Вълкашин Бранков) и дъщерята на княз Лазар – Мария (Мара).

След битката при Ангора оспорва властта над бащините му владения в Косово на Стефан Лазаревич, но губи битката при Триполие.[източник? (Поискан преди 4 дни)] След смъртта на Милица през 1405 г. Георги се съюзява с Вук Лазаревич срещу Стефан Лазаревич, но когато през 1410 г. Вук е посечен, се помирява с чичо си деспот Стефан, посредством майка си.[1]

През 1413 г. в битката при Чамурли, Мехмед I побеждава брат си Муса Челеби най-вече благодарение смелостта и дързостта на Георги.[източник? (Поискан преди 4 дни)]

През 1422/26 г. е в Зета, където воюва с венецианците. През 1427 г., след споразумението от Тати наследява деспот Стефан Лазаревич като владетел. По силата на споразумението още в началото на управлението си Георги е длъжен да отстъпи Белград на крал Сигизмунд, а султан Мурад II подозирайки Георги в споразумение с Кралство Унгария превзема Голубац, Крушевац и Ниш. През 1427 г. новият османски султан Мурад II праща известие до Георги Бранкович да му предаде моравското деспотство, като султана твърди според Лаоник Халкокондил, че то му приндлежи по наследство, защото Стефан Лазаревич умрял бездетен. Без да чака отговора на Георги, Мурад II нахлува с войски и превзема редица крепости и територии.[източник? (Поискан преди 4 дни)]

През 1441 г. османците превземат Ново Бърдо.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тодорова, Мария. Подбрани извори за историята на балканските народи (XV – XIX в.), стр. 25 – 27. Парадигма, ISBN 978-954-326-079-9, 2008.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Лазаревич Моравски деспот (1427  – 1456) Лазар Бранкович