Лазар Бранкович (деспот)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Лазар Бранкович.

Лазар Бранкович
Lazar Branković, Esphigmenou charter (1429).jpg
Изображение на Лазар Бранкович в Есфигменската грамота от 1429 г.
Лични данни
Роден
ок. 1421
Починал
Семейство
Династия Бранковичи
Баща Георги Бранкович
Майка Ирина Кантакузина
Брак Елена Палеологина
Потомци Елена Бранкович
Ирина Бранкович
Милица Бранкович
Лазар Бранкович в Общомедия

Лазар Бранкович (на сръбски: Лазар Бранковић) е сръбски деспот, най-малкият син на Георги Бранкович и Ирина Кантакузина.

След като по нареждане на султан Мурад II двамата му по-големи братя Гъргур Бранкович и Стефан Бранкович са ослепени през 1441 г., Лазар остава единственият здрав претендент за властта. Той носи титлата „деспот“ още от женитбата си с Елена Палеологина, дъщерята на Тома Палеолог, владетел на Морейското деспотство.

След като баща му Георги Бранкович умира през 1456 г., Лазар поема властта[1] и преценявайки, че Сърбия е твърде слаба, за да противостои на Османската империя, сключва договор със султана през януари 1457 г. Според този договор османците му връщат повечето бащини земи с обещание да не нападат Сърбия, а Лазар се задължава да им изплаща данък. Въпреки това султанът не възнамерява да се откаже от завладяването на сръбските земи и през декември 1457 г. Лазар получава сведения, че на границата се струпват големи османски войски. Той се обръща за помощ към унгарския крал Владислав Посмъртни, но в хода на преговорите умира.

След неговата смърт, тъй като Лазар не оставя мъжки наследник, начело на деспотството застава по-големият му брат Стефан Бранкович, известен като Стефан Слепи.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

През декември 1446 г. Лазар се жени за Елена Палеологина.[2] Те имат три оцелели дъщери:[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Андрија Веселиновић, „Држава српских деспота“, Београд 2006
  2. Nicol, Donald M. (1968). "The Byzantine Family of Kantakouzenos (Cantacuzenus) ca. 1100-1460: a Genealogical and Prosopographical Study". Dumbarton Oaks Papers. Dumbarton Oaks, Trustees for Harvard University, p. 221.
  3. Nicol, Donald M. (1968). "The Byzantine Family of Kantakouzenos (Cantacuzenus) ca. 1100-1460: a Genealogical and Prosopographical Study". Dumbarton Oaks Papers. Dumbarton Oaks, Trustees for Harvard University, p. 223-225
     Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия