Лазар Бранкович (деспот)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лазар Бранкович
Lazar Branković, Esphigmenou charter (1429).jpg
Изображение на Лазар Бранкович в Есфигменската грамота от 1429 г.
Лични данни
Роден
ок. 1421
Починал
Семейство
Династия Бранковичи
Баща Георги Бранкович
Майка Ирина Кантакузина
Потомци Елена Бранкович
Лазар Бранкович в Общомедия

Лазар Бранкович (на сръбски: Лазар Бранковић) е сръбски деспот, най-малкият син на Георги Бранкович и Ирина Кантакузина.

След като по нареждане на султан Мурад II двамата му по-големи братя Гъргур Бранкович и Стефан Бранкович са ослепени през 1441 г., Лазар остава единственият здрав претендент за властта. Той носи титлата „деспот“ още от женитбата си с Елена Палеологина, дъщерята на Тома Палеолог, владетел на Морейското деспотство. След като баща му Георги Бранкович умира през 1456 г. Лазар поема властта[1] и преценявайки, че Сърбия е твърде слаба, за да противостои на Османската империя, сключва договор със султана през януари 1457 г., според който османците му връщат повечето бащини земи с обещание да не нападат Сърбия, а Лазар бил длъжен да им изплаща данък. Въпреки това султанът не възнамерявал да се откаже от завладяването на сръбските земи и през декември 1457 г. Лазар получил сведения, че на границата се струпват големи османски войски. Той се обърнал за помощ към унгарския крал Владислав Посмъртни, но в хода на преговорите починал. След неговата смърт, тъй като Лазар не оставил мъжки наследник, начело на деспотството застанал по-големият му брат Стефан Бранкович, известен като Стефан Слепи.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Андрија Веселиновић, „Држава српских деспота“, Београд 2006
     Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия