Пелопонеско деспотство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пелопонеското деспотство и образувалите се от бивша Византия държави, 1265 г.[1]
Деспотството към 1450 г.

Пелопонеското деспотство или Деспотство Морея (на гръцки: Δεσποτάτο του Μυστρά) е създадено в следствие превземането на Константинопол през 1204 г. от рицарите на Четвъртия кръстоносен поход, с което слагат края на Византия. С падането на Византия, бившите византийски земи се обособяват в няколко самостоятелни държави: Никейска империя, Трапезундска империя, Епирско деспотство и латинските Солунско кралство и Латинска империя.

Образуване[редактиране | edit source]

Още от началото Латинската империя е разделена на множество кралства, княжества и графства. Едно от тези княжества е Ахейското княжество, създадено през 1205 година от Вилхелм фон Шамплит, участник в Четвъртия кръстоносен поход. Първоначално столица на княжеството е Андравида, през 1249 година Вилхелм II Вилардуен премества столицата в Мистра, в непосредствена близост до древна Спарта.

През 1259 година Вилхелм II попада в плен на Михаил II Комнин, деспот на Епир. През 1262 година Вилхелм II е освободен, след като предава по-голямата част от Ахейското княжество, заедно със столицата Мистра. Тези земи се обединяват в деспотство и по времето на Кантакузините и Палеолозите се обособявя като територия секундус генитус/secundus genitus (от латински secundus „следващ, втори“ и genitus „роден“), която се дава на втория в линията на престолоснаследниците.

През 1448 година деспот Константин е коронясан в Мистра като Константин XI за последен византийски император. През 1453 година е превзет Константинопол, а императорът пада убит. Пелопонеското деспотство остава единствената византийска земя, незавзета от османските турци. През 1460 година Пелопонеското деспотство е окончателно покорено от турците.

Владетели на Пелопонеското деспотство[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. William R. Shepherd, Historical Atlas, 1911

Вижте също[редактиране | edit source]