Епирско деспотство
Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. Моля, подобрете тази статия като предоставите конкретни източници за отделните твърдения и факти. |
Вижте пояснителната страница за други значения на Епир.
Епирското деспотство е историческа държава, образувана към 1205 г. в западните части на Балканския полуостров със столици Янина и Арта. През 1254 г. деспотството става васал на Никейската империя. Съумява да остане автономно до около 1337 г., когато е покорено от възстановената Византийска империя на Палеолозите. През XIV век Епир попада под властта на Сръбското царство,след това е владение на български боляри, а в края на века – под османска власт.
Терминология[редактиране | редактиране на кода]
Първият управител на Епир, удостоен с високия титул деспот едва през 1249 г. бил Михаил II Комнин, признат от никейския император Йоан III Дука Ватаци за управител на Епир и Тесалия. Във византийската йерархия титулът деспот не подразбира задължително сам по себе си определена териториална юрисдикция.
История[редактиране | редактиране на кода]
През 1204 г. византийската столица Константинопол пада под властта на кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход, които създават Латинската империя и подвластното им Солунско кралство. Останалата част от Византия е разпокъсана на три: Трапезундска империя, Никейска империя и Епирско деспотство.
Михаил I Комнин Дука (Ангел) (1205 – 1215) завоюва през 1206 г. остров Корфу. Той отблъсква няколко нападения на норманите. От 1215 г. негов наследник е Теодор Комнин (1215 – 1230). През 1215 г. той покорява голяма част от Македония и между 1218 и 1224 г. провежда успешни походи срещу българите и латините. Теодор Комнин отвоюва в 1224 г. Солун, а по-късно се самопровъзгласява за василевс (император), титла непризната от ромеите в Никейската империя. Към 1228 г. сключва с цар Иван Асен II договор, скрепен с династически брак между Мария (дъщеря на българския цар от първия му брак) и деспот Мануил, брат на солунския василевс. Теодор Комнин нарушава договора и на 9 март 1230 г. край село Клокотница е разбит, като самия той попада, заедно със семейството си, в български плен. Епирската държава се разпада на три независими части (Солун, Епир и Тесалия), преставайки да играе важна геополитическа роля. През 1242 г. никейския император Йоан Ватаци заставя Йоан Ангел, сина на Теодор Комнин, да се откаже от императорската титла и да се признае за васал на Никея.
През 1254 г. той заставя със сила и деспота на Епир, Михаил II Комнин, да стане васал на Никея, като самият той остава последният независим гръцки владетел. Коварният и честолюбив Михаил II сключва съюз с краля на Сицилианското кралство Манфред (женен за Елена Дукина, дъщеря на Михаил II) и със Сърбия, но Михаил VIII Палеолог (1261 – 1281) му нанася поражение в долината на Битоля (Пелагония) в Македония, 1259). Никейската империя се налага над Епирското деспотство, а на 25 юли 1261 г. никейците превземат от латинците и Константинопол. На 15 август 1261 г. Михаил Палеолог е тържествено коронясан за император в „Св. София“ в Константинопол.
През 1262 г. латини, венецианци и епирци воюват с Византия, а през 1273 г. епирците на Йоан I, деспот на Солун (1271 – 1289), с поддръжката на латинците, разбиват ромейските войски, които обсаждат Неопатрас. През 1277 г. епирците побеждават ромеите в сражението при Фарсала. В Епир династията на Ангелите управлява до 1318 г.
През XIV век Епир попада под властта на Сръбското царство, след това е българска област на българския болярин Симеон, а в края на века – под османска власт.
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
Етническият състав на Епирското деспотство е пъстър: гърци, българи. Преди да падне под османска власт е владение на българския болярин Симеон.
Династия Комнин Дука[редактиране | редактиране на кода]
- Михаил I Комнин (1205 – 1215)
- Теодор Комнин (1215 – 1230), владетел на Солун от 1224 г.
- Михаил II Комнин (1230 – 1268)
- Никифор I Комнин (1268 – 1297)
- Тома I Комнин (1297 – 1318)
Династия Орсини[редактиране | редактиране на кода]
- Николай Орсини (1318 – 1323)
- Йоан II Орсини (1323 – 1335)
- Никифор II Орсини (1335 – 1337 и 1356 – 1359)
Владетели на Епирското царство[редактиране | редактиране на кода]
Династия Неманич Палеолог[редактиране | редактиране на кода]
- Симеон Синиша (1359 – 1366)
- Тома II Комнин Прелюбович (1367 – 1384)
- Мария Ангелина Дукина Палеологина (1384 – 1385)
Династия Бунделмонти[редактиране | редактиране на кода]
- Исав де Бунделмонти (1385 – 1411)
- Джорджо де Бунделмонти (1411)
Династия Токо[редактиране | редактиране на кода]
- Карло I Токо (1411 – 1429)
- Карло II Токо (1429 – 1448), падането на Янина (1430 г.)
- Леонардо III Токо (1448 – 1479), падането на Арта (1449 г.) и Ангелокастро (1460 г.)
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Donald M. Nicol, The Despotate of Epiros (1204 – 1267), Oxford 1957; Donald M. Nicol, The Last Centuries of Byzantium, 1261 – 1453, Cambridge 1993
|