Епирско царство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Епирско царство (1355–1373)

Епирското царство на гръцки: το Βασίλειο της Ηπείρου, както и още Епирско-тесалийското царство или Тесалийско-епирско царство е средновековна държава просъществувала в периода 1355–1371 г. и разпаднала се в резултат от събитията след чирменската битка.

Наименование[редактиране | редактиране на кода]

Царството на оспорилия властта на Стефан Урош V – Симеон Синиша, се простира в Южна Македония, Епир и Тесалия, т.е. в най-южните предели от Душановото царство. Това е основно Епир, Тесалия, Арбан, както и части от Южна Македония.

В Костур през 1355 г. Симеон Синиша се провъзгласява за цар на сърби и гърци.[1] След чирменската битка, царството присъединява и териториите на Валона, Канина и Белград в днешна южна Албания, принадлежали на Иван Комнин, както и областта Арбанон.

През 1373 г. Йован Урош по неясни причини абдикира от Тесалия и в Тесалия в полза на своя царски роднина Алексий Ангел Филантропин и става монах.

Царе[редактиране | редактиране на кода]

Династия Неманич Палеолог[редактиране | редактиране на кода]

Династия Бунделмонти[редактиране | редактиране на кода]

Династия Токо[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Dinastija Nemanjića. // arheo-amateri.rs. Посетен на 19-09-2014.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония