Епирско царство

Епирско царство (1355–1373)

Епирското царство на гръцки: το Βασίλειο της Ηπείρου, както и още Епирско-тесалийското царство или Тесалийско-епирско царство е средновековна държава просъществувала в периода 1355–1371 г. и разпаднала се в резултат от събитията след чирменската битка.

Наименование

Царството на оспорилия властта на Стефан Урош V – Симеон Синиша, се простира в Южна Македония, Епир и Тесалия, т.е. в най-южните предели от Душановото царство. Това е основно Епир, Тесалия, Арбан, както и части от Южна Македония.

В Костур през 1355 г. Симеон Синиша се провъзгласява за цар на сърби и гърци. След чирменската битка, царството присъединява и териториите на Валона, Канина и Белград в днешна южна Албания, принадлежали на Иван Комнин, както и областта Арбанон.

През 1373 г. Йован Урош по неясни причини абдикира от Тесалия и в Тесалия в полза на своя царски роднина Алексий Ангел Филантропин и става монах.

Царе

Династия Неманич Палеолог

• Симеон Синиша (1359–1371)
• Йован Урош (1371–1373)
• Тома II Комнин Прелюбович (1373–1384)
• Мария Ангелина Дукина Палеологина (1384–1385)

Династия Бунделмонти

• Исав де Бунделмонти (1385–1411)
• Джорджо де Бунделмонти (1411)

Династия Токо

• Карло I Токо (1411–1429)
• Карло II Токо (1429–1448), падането на Янина (1430 г.)
• Леонардо III Токо (1448–1479), падането на Арта (1449 г.) и Ангелокастро (1460 г.)

Външни препратки

• ((sr)) Картата на Епирско царство