Епирско царство
Епирското царство на гръцки: το Βασίλειο της Ηπείρου, както и още Епирско-тесалийското царство или Тесалийско-епирско царство е средновековна държава просъществувала в периода 1355–1371 г. и разпаднала се в резултат от събитията след чирменската битка.
Наименование[редактиране | редактиране на кода]
Царството на оспорилия властта на Стефан Урош V – Симеон Синиша, се простира в Южна Македония, Епир и Тесалия, т.е. в най-южните предели от Душановото царство. Това е основно Епир, Тесалия, Арбан, както и части от Южна Македония.
В Костур през 1355 г. Симеон Синиша се провъзгласява за цар на сърби и гърци.[1] След чирменската битка, царството присъединява и териториите на Валона, Канина и Белград в днешна южна Албания, принадлежали на Иван Комнин, както и областта Арбанон.
През 1373 г. Йован Урош по неясни причини абдикира от Тесалия и в Тесалия в полза на своя царски роднина Алексий Ангел Филантропин и става монах.
Царе[редактиране | редактиране на кода]
Династия Неманич Палеолог[редактиране | редактиране на кода]
- Симеон Синиша (1359–1371)
- Йован Урош (1371–1373)
- Тома II Комнин Прелюбович (1373–1384)
- Мария Ангелина Дукина Палеологина (1384–1385)
Династия Бунделмонти[редактиране | редактиране на кода]
- Исав де Бунделмонти (1385–1411)
- Джорджо де Бунделмонти (1411)
Династия Токо[редактиране | редактиране на кода]
- Карло I Токо (1411–1429)
- Карло II Токо (1429–1448), падането на Янина (1430 г.)
- Леонардо III Токо (1448–1479), падането на Арта (1449 г.) и Ангелокастро (1460 г.)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Dinastija Nemanjića. // arheo-amateri.rs. Посетен на 19-09-2014.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((sr)) Картата на Епирско царство Архив на оригинала от 2014-07-26 в Wayback Machine.
|