Вльора
- Вижте пояснителната страница за други значения на Авлона.
| Вльора Vlora | |
| — град — | |
  | |
 Изглед от Вльора | |
  Вльора | |
| Страна |  Албания |
|---|---|
| Област | Вльора |
| Окръг | Вльора |
| Община | Вльора |
| Площ | 12 km² |
| Надм. височина | 0 m |
| Население | 66 320 души[1] (18 септември 2023 г.) |
| Първо споменаване | VI век пр.н.е. |
| Пощенски код | 9401–9494 |
| Телефонен код | 33 |
| МПС код | VL |
| Официален сайт | www.vlora.gov.al |
| Вльора в Общомедия | |
Вльора или Валона (на албански Vlorë или Vlora; на италиански: Valona) е второто по големина пристанище в Албания. Градът е разположен на залив със същото име – Gjol i Vlores (Гьол и Влорес – „Залив Вльора“). Съществува фериботен маршрут между Вльора и италианските морски и пристанищни градове Бриндизи и Отранто в Апулия, които, както и Вльора, са разположени на брега на Адриатическо море. За албанците този град е перлата на албанските курорти, намиращи се на Адриатическо море.
Името на града на български и италиански е Валона, въпреки че днес на албански се нарича Вльора.[2] Валона се нарича градът и през Средновековието.
История
[редактиране | редактиране на кода]От града започва единият от западните ръкави на античния път Виа Егнация, който за участниците в кръстоносните походи слага началото на България през средновековието. Вльора е в рамките на т.нар. Валонско княжество.
В Средновековието градът е познат под името Авлона. Според филолога д-р Николай Тодоров първоначално то се произнасяло от местното тракийско население като Главона, впоследствие отпада началният съгласен звук и се преобразува в Авлона.[3] Той изказва и предположението, че Вльора е някогашното селище Главиния или Главиница, преведено на гръцки като Кефаления. Според историците то е изчезнало и те го търсят в околностите на Вльора, но Тодоров твърди, че е възможно всъщност това да е самият днешен град Вльора, съответно Кефалонският залив да е днешният Валонски залив, на който е разположен Вльора.[4]
Вльора е средище на албанското национално събрание, което обявява независимостта на Албания от Османската империя на 28 ноември 1912 г.
По силата на Лондонския договор Вльора с околността ѝ е обещана на кралство Италия от Антантата.
След края на Втората световна война и до излизането на Албания от Варшавския договор, в близост до града се намира единствената съветска военноморска средиземноморска база – Пашалиман.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Albania: Prefectures and Cities - Population Statistics, Maps, Charts, Weather and Web Information // Архивиран от оригинала на 20 ноември 2025 г. Посетен на 30 декември 2025 г.
- ↑ Светлозар Елдъров; Българите в Албания 1913 – 1939; Историографски бележки, стр. 5, изд. Иврай, София, 2000, ISBN 954-90684-1-2
- ↑ Николай Тодоров, „Някои споменавания на топонима „Загора“ и етнонима „Загорци“ („Загори“) във Вехтия Завет и в антични писмени източници (принос за географската локализация на Стара Велика България)“, стр.20
- ↑ Николай Тодоров, „Някои споменавания на топонима „Загора“ и етнонима „Загорци“ („Загори“) във Вехтия Завет и в антични писмени източници (принос за географската локализация на Стара Велика България)“, стр.21
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Починали във Вльора
Ахмед Ниязи бей (1873 – 1913), османски военен, младотурчин
Побратимени градове
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||
