Билища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Билища
Bilisht
— град —
Албания
Red pog.png
Билища
Гора
Red pog.png
Билища
Страна Флаг на Албания Албания
Област Корча
Окръг Девол
Община Център Билища
Географска област Девол
Надм. височина 922 m
Население (2007) 12 000 души

Билища или Биглища (произнасяно в местния говор Билишча, на албански: Bilisht или Bilishti, на гръцки: Βίγλιστα) е град в Албания, център на окръг Девол, част от административната област Корча. Градът е отделна община Център Билища и е център на община Билища.

География[редактиране | edit source]

Билища е разположен в областта Девол на около 30 километра източно от град Корча и на няколко километра западно от албано-гръцката граница в подножието на най-западните разклонения на планината Корбец над река Девол.

История[редактиране | edit source]

В 17 век турският писател Хаджи Калфа (Кятиб Челеби) пише в своето описание на Румелия и Босна за града:

Билища е кадилък, 12 деня от Цариград. Наоколо се намират: Кесрие, Горидже, Пресепе, Хорпища. Жителите са българи и арнаути.

По Санстефанския мирен договор от 1878 година Билища заедно с цялата област Девол влиза в границите на България, но Берлинският договор я връща на Османската империя.

В края на 19 век Билища е смесено албано-българско градче, в което функционира българско училище. Според гръцка статистика в Биглища живеят 1000 мюсюлмани и 275 християни патриаршисти.[1] Според данни на Българската екзархия в началото на 20 век в Билища има 20 български къщи със 106 души. Преди Балканската война значителна част от търговията в Билища е в български ръце, като в градеца има около 40 български дюкяна. След Хуриета в 1908 година младотурците разрешават да се открие в Билища ІІІ-класно училище с пансион, архиерейско наместничество и да се построи църква.[2] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Биглища има 20 български къщи със 106 жители, като фунцкионира училище с 1 учител.[3]

В доклад на Сребрен Поппетров от 1 май 1929 година се казва, че в Билища има 50 българи християни и 150 българи мюсюлмани.[4]

През Първата световна война през август 1916 година Билища за кратко е освободен от Първа българска армия при Леринската настъпателна операция, но е загубен след съглашенското контранастъпление през октомври 1916.

В 1939 година Ламбро Каранжа от името на 30 български къщи в Билища подписва Молбата на македонски българи до царица Йоанна, с която се иска нейната намеса за защита на българщината в Албания - по това време италиански протекторат.[5]

Днес[редактиране | edit source]

Днес населението на Билища е 12 000 души, малка част от които българоговорещи с българско или македонско национално съзнание.

В Билища действа филиал на партията „Македонски алианс за европейска интеграция[6]

Личности[редактиране | edit source]

Починали в Билища

Вижте още[редактиране | edit source]

п  б  р
Градове в Албания
Аргирокастро · Байрам Цури · Белш · Берат · Билища · Булкиза · Бурел · Вльора · Вора · Грамш · Делвина · Дивяка · Дуръс · Елбасан · Ерсека · Кавая · Камза · Кераб · Кълцюра · Клос · Кониспол · Коплик · Корча · Крума · Круя · Кръсте · Курбнеш · Кукъс · Кучова · Ляч · Лежа · Лесковик · Либохова · Либражд · Люшня · Малик · Мамурас · Мемаляй · Милот · Орикум · Преняс · Патос · Пекин · Пешкопия · Поградец · Поличан · Пука · Пърмет · Ръшен · Рогожина · Росковец · Рубик · Саранда · Селеница · Тепелена · Тирана · Улза · Ура Вайгуроре · Фиерзе · Фуша-Аръз · Фуша-Круя · Фиер · Химара · Църик · Чоровода · Шенгин · Шияк · Шкодра


Бележки[редактиране | edit source]

  1. Βίγλιστα
  2. Спомени на Манол Филев Кочов и Наум Янев Масалинков, в: „Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр.210.
  3. Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.213.
  4. Българите в Албания I част
  5. Елдъров, Св. Българите в Албания 1913-1939. Изследване и документи, София, 2000, стр. 324-326.
  6. Едмонд Темелко повторно избран за лидер на Македонската алијанса