Трън (община Девол)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вижте пояснителната страница за други значения на Трън.
Трън
Tren/Treni
— село —
Fshati Tren 1.jpg
Reliefkarte Albanien.png
40.665° с. ш. 20.9964° и. д.
Трън
СтранаFlag of Albania.svg Албания
ОбластКорча
ОбщинаДевол
Географска областКорбец
Надм. височина1166 m
Трън в Общомедия

Трън (на албански: Tren или Treni) е село в Албания в община Девол, област Корча.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено северно от Билища.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Тирани, спахийски зиамет и тимар, с 3 ханета мюсюлмани, 36 ханета гяури и 11 ергени гяури.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Търнъ или Тернъ е чисто арнаутско село.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Трън е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]

В началото на XXI век езиковедите Клаус Щайнке и Джелал Юли провеждат теренно изследване сред описваните в литературата в миналото като славяноговорещи селища в Албания. Трън е отбелязано от тях като напълно албаноговорещо.[4]

До 2015 година селото е част от община Център Билища.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Трън
  • Flag of Bulgaria.svg Христо А. Арапов (Рапов), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 118. (на турски)
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 87.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 51, 594 и 883.
  4. Steinke, Klaus, Ylli, Xhelal. Die slavischen Minderheiten in Albanien (SMA): Prespa - Vërnik - Boboshtica. Munich, Verlag Otto Sagner, 2007. ISBN 9783866880351. S. 19-20. Die Suche nach weiteren Ortschaften mit slavischsprachiger Bevölkerung verlief ergebnislos. Vor allem die für den Raum Korça, Bilisht, Pogradec und Librazhd in der Literatur häufiger genannten Dörfer wie Miras (Božigrad), Bulgarec, Tren, Buzëliqen (Zagradec), Buçimas (Starova), Proptisht und Rajca haben, wie die Überprüfung vor Ort zeigte, keine slavischprachige Bevölkerung mehr.... Überall spricht man aber ausschließlich Albanisch, und bereits die ältere Generation hat angeblich nur diese Sprache benutzt.... Buçimas und die Nachbardörfer wie Zagorçan usw. (Informant: Shaban Hoxha) sowie Rajca (Informant: Spase Tanasov) haben eine rein moslemische Bevölkerung, und man spricht dort nur Albanisch.. (на немски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 51 и 594.