Заградец
| Заградец Buzëliqen | |
| — село — | |
 | |
  Заградец | |
| Страна |  Албания |
|---|---|
| Област | Корча |
| Община | Девол |
Заградец (на албански: Buzëliqen) е село в Албания в община Девол, област Корча.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на южния бряг на Малкото Преспанско езеро.
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Заградише, спахийски зиамет и тимар, с 3 ханета мюсюлмани, 1 мюсюлманин ерген, 35 ханета гяури, 3 ергени гяури и 3 вдовици гяурки.[1]
На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Заградец (Zagradets), като жителите му са българоговорещи.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Заградец е чисто албанско мюсюлманско село в Корчанската каза на Корчанския санджак с 10 къщи.[3]
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Заградеци (Ζαγραδέτση), село в Билищката нахия на Корчанската каза на Корчанския санджак, има 175 мюсюлмани.[4]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Заградец има 8 къщи арнаути мохамедани.[5]
В началото на XXI век езиковедите Клаус Щайнке и Джелал Юли провеждат теренно изследване сред описваните в литературата в миналото като славяноговорещи селища в Албания. Заградец е отбелязано от тях като напълно албаноговорещо.[6]
До 2015 година селото е част от община Център Билища.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 118. (на турски)
- ↑ Aravandinos, P. Etnographische karte von Epirus. Berlin, D. Reimer, [1878]. (на немски)
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 86. (на македонска литературна норма)
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 100. (на гръцки)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 16. (на сръбски)
- ↑ Steinke, Klaus, Ylli, Xhelal. Die slavischen Minderheiten in Albanien (SMA): Prespa - Vërnik - Boboshtica. Munich, Verlag Otto Sagner, 2007. ISBN 9783866880351. S. 19-20. Die Suche nach weiteren Ortschaften mit slavischsprachiger Bevölkerung verlief ergebnislos. Vor allem die für den Raum Korça, Bilisht, Pogradec und Librazhd in der Literatur häufiger genannten Dörfer wie Miras (Božigrad), Bulgarec, Tren, Buzëliqen (Zagradec), Buçimas (Starova), Proptisht und Rajca haben, wie die Überprüfung vor Ort zeigte, keine slavischprachige Bevölkerung mehr.... Überall spricht man aber ausschließlich Albanisch, und bereits die ältere Generation hat angeblich nur diese Sprache benutzt.... Buçimas und die Nachbardörfer wie Zagorçan usw. (Informant: Shaban Hoxha) sowie Rajca (Informant: Spase Tanasov) haben eine rein moslemische Bevölkerung, und man spricht dort nur Albanisch. (на немски)
| ||||||||||||||||||||
