Божи град
| Божи град Miras/Mirasi | |
| — село — | |
  Божи град | |
| Страна |  Албания |
|---|---|
| Област | Корча |
| Община | Девол |
| Географска област | Грамос |
| Надм. височина | 966 m |
Божи град[1] (на албански: Miras или Mirasi, Мирас, Мираси), е село в Албания, община Девол, област Корча.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 15 километра източно от град Корча по горното течение на река Девол в котловина между Грамос и Морава.
История[редактиране | редактиране на кода]
Североизточно от селото са останките от античната и средновековна крепост Божи град, спомената от Йоан Скилица във връзка с походите на Василий II Българоубиец в XI век като Васограда (Βασόγραδα) и съществувала до XIV век.[2]
В XV век в Божиград или Градище са отбелязани поименно 80 глави на домакинства.[3] В османските данъчни регистри от средата на XV век Божиград е споменато с 5 семейства на Петру, Михо, Андрия, Петру и Васо, и две вдовици Гюра и Гюра. Общият приход за империята от селото е 306 акчета.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Божи град заедно със село Чета има 600 жители арнаути мохамедани.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Божи град е чисто албанско мюсюлманско село в Корчанската каза на Корчанския санджак с 60 къщи.[6]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Божи градъ е обозначено като албанско селище.[7]
В началото на XXI век езиковедите Клаус Щайнке и Джелал Юли провеждат теренно изследване сред описваните в литературата в миналото като славяноговорещи селища в Албания. Мирас (Божиград) е отбелязано от тях като напълно албаноговорещо.[8]
До 2015 година селото е център на община Божи град (Мирас).
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Божи град
Алия, онбашия, жандарин на кулата в Косинец, деец на ВМОРО, покръстен от Дельо Марков[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 193.
- ↑ Άγνωστα κάστρα της Καστοριάς // Ιστορικά Καστοριάς. Посетен на 30 март 2024 г. (на гръцки)
- ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
- ↑ Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 98
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 86. (на македонска литературна норма)
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Steinke, Klaus, Ylli, Xhelal. Die slavischen Minderheiten in Albanien (SMA): Prespa - Vërnik - Boboshtica. Munich, Verlag Otto Sagner, 2007. ISBN 9783866880351. S. 19-20. Die Suche nach weiteren Ortschaften mit slavischsprachiger Bevölkerung verlief ergebnislos. Vor allem die für den Raum Korça, Bilisht, Pogradec und Librazhd in der Literatur häufiger genannten Dörfer wie Miras (Božigrad), Bulgarec, Tren, Buzëliqen (Zagradec), Buçimas (Starova), Proptisht und Rajca haben, wie die Überprüfung vor Ort zeigte, keine slavischprachige Bevölkerung mehr.... Überall spricht man aber ausschließlich Albanisch, und bereits die ältere Generation hat angeblich nur diese Sprache benutzt.... Buçimas und die Nachbardörfer wie Zagorçan usw. (Informant: Shaban Hoxha) sowie Rajca (Informant: Spase Tanasov) haben eine rein moslemische Bevölkerung, und man spricht dort nur Albanisch. (на немски)
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 38.
| ||||||||||||||||||||
