Корча

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Корча
Korçë
— град —
      
Герб
KorçaVonOben.JPG
Reliefkarte Albanien.png
40.6167° с. ш. 20.7667° и. д.
Корча
Страна Flag of Albania.svg Албания
Област Корча
Община Корча
Географска област Девол
Надм. височина 707 m
Население 79 697 души (2009)
Пощенски код 7001-7004
Телефонен код 082
МПС код KO
Официален сайт www.bashkiakorce.gov.al
Корча в Общомедия
Корча в 1916 г.
Корча

Корча (на албански: Korçë или Korça; на гръцки: Κορυτσά) е град в Югоизточна Албания и има население от 79 697 души (2009).[1] Градът e административен център на едноименните община Корча и област Корча и се намира на надморска височина от 850 m.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Първоначалното име на града е Горица, дадено му най-вероятно от неговите основатели, зa които се предполага, че са били славяни от българската група. Името на града идва от старобългарската дума горица,[2] тоест малка планина.[3] Горица е част от средновековната област Девол, която е под прякото управление на българските епископи от Охрид и Охридската архиепископия. Споменава се в документ от 13 век, когато на севастократор Пал Гропа е подарено село Zuadigoriza (Света Горица) в подножието на Девол. По-късно по времето на османското нашествие на Балканите градът започва да се нарича GöriceГьоридже, на гръцки: Κορυτσά; на арумънски: Curceaua и на италиански: Corizza.

История[редактиране | редактиране на кода]

Регионът на Корча е населен още от неолитната епоха. По времето на Първото бългаско царство регионът е включен в границите му, в областта Кутмичевица. През 13 век градът се споменава за първи път в средновековен документ. Сегашният град датира от 15 век, когато Иляз ходжа развива тогавашното Гьоридже по време на управлението на султан Мехмед II. По-късно градът е център на санджак в рамките на Битолския вилает.

Корча не е включена в границите на Западния български вилает след Цариградската посланическа конференция, но влиза в границите на Санстефанска България. Според решенията на Берлинския конгрес градът е върнат отново в рамките на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Корица (Korytza) живеят 8400 гърци.[4]

Освободен е едва през 1912 година, когато е окупиран от гръцки военни части на 6 декември. Това нахлуване в територията на вече създадената албанска държава е доста спорно, като Гърция претендира района на Корча да е част от региона на Северен Епир. В 1914 година Корча е включена в новосформираната Автономна република Северен Епир. През месец май автономията на републиката е потвърдена с Протокола от Корфу, който е подписан от представители на Албания и Северен Епир, одобрени от Великите сили. Подписването на протокола осигурява отделна администрация на региона, признаване на правата на местните гърци и осигуряването на местно правителство, което да е под суверенитета на Албания. Тази инициатива обаче пропада с обявяването на Първата световна война.[5]

Население[редактиране | редактиране на кода]

В Корча има голям брой власи и българи, също така и голям брой православни етнически албанци.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Тома Марков
Родени в Корча
Починали в Корча
  • Flag of Bulgaria.svg Боруджик (Буруджик) Янкенски (Яускулски), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Златарев (? – 1957), български революционер

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Корча е побратимен град с[11]:

Корча си съдейства и с градовете[11]:

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Nurja, Ines. Censusi i popullsisë dhe banesave/ Population and Housing Census–Korçë (2011). // [1] Institute of Statistics (INSTAT). с. 85. Архивиран от оригинала на 11 October 2020. Посетен на 11 November 2020.
  2. The name Korça derives from the Slavic Gorica. Linda White, Peter Dawson, Andrea Dawson, Albania: A Guide and Illustrated Journal, Bradt guides. Bradt Publications, 1995, p. 62, ISBN 1898323100.
  3. Law, Gwilim (2010). Administrative Subdivisions of Countries. Page 22
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 55. (на френски)
  5. Stickney, Edith Pierpont (1926). Southern Albania or Northern Epirus in European International Affairs, 1912–1923. Stanford University Press
  6. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.8
  7. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на Бългапия: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 38.
  8. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на Бългапия: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.
  9. „„Илюстрация Илинден“, година V, брой 6, стр.4“, архив на оригинала от 16 февруари 2010, https://web.archive.org/web/20100216081721/http://www.promacedonia.org/podporuchik/il_il/Illustration%20Ilinden,%20year%20V,%20issue%206.pdf, посетен 16 февруари 2010 
  10. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 204, л. 138, 139; оп. 3, а.е. 158, л. 139, 140
  11. а б Qytete Binjake. // Korçë. Посетен на 2020-09-10.