Корча
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: допълнение на статията от английски език. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Корча Korçë | |
— град — | |
Страна | Албания |
---|---|
Област | Корча |
Община | Корча |
Географска област | Девол |
Надм. височина | 707 m |
Население | 79 697 души (2009) |
Пощенски код | 7001-7004 |
Телефонен код | 082 |
МПС код | KO |
Официален сайт | www.bashkiakorce.gov.al |
Корча в Общомедия |
Корча (на албански: Korçë или Korça; на гръцки: Κορυτσά) е град в Югоизточна Албания и има население от 79 697 души (2009).[1] Градът e административен център на едноименните община Корча и област Корча и се намира на надморска височина от 850 m.
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Първоначалното име на града е Горица, дадено му най-вероятно от неговите основатели, зa които се предполага, че са били славяни от българската група. Името на града идва от старобългарската дума горица,[2] тоест малка планина.[3] Горица е част от средновековната област Девол, която е под прякото управление на българските епископи от Охрид и Охридската архиепископия. Споменава се в документ от 13 век, когато на севастократор Пал Гропа е подарено село Zuadigoriza (Света Горица) в подножието на Девол. По-късно по времето на османското нашествие на Балканите градът започва да се нарича Görice – Гьоридже, на гръцки: Κορυτσά; на арумънски: Curceaua и на италиански: Corizza.
История
[редактиране | редактиране на кода]Регионът на Корча е населен още от неолитната епоха. По времето на Първото българско царство регионът е включен в границите му, в областта Кутмичевица. През XIII век градът се споменава за първи път в средновековен документ. Сегашният град датира от XV век, когато Иляз ходжа развива Гьоридже по време на управлението на султан Мехмед II. По-късно градът е център на санджак в рамките на Битолския вилает.
Корча не е включена в границите на Западния български вилает след Цариградската посланическа конференция, но влиза в границите на Санстефанска България. Според решенията на Берлинския конгрес градът е върнат отново в рамките на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Корица (Korytza) живеят 8400 гърци.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Корча е център на каза и санджак с 2027 къщи, от които 1420 къщи албански православни, 102 къщ влашки (цинцарски) и 505 къщи албански мюслюимански.[5]
По време на Балканската война на 6 декември 1912 година в града влизат гръцки военни части. Това е нахлуване в територията на вече създадената албанска държава, тъй като Гърция претендира района на Корча да е част от региона на Северен Епир. В 1914 година Корча е включена в новосформираната Автономна република Северен Епир. През месец май автономията на републиката е потвърдена с Протокола от Корфу, който е подписан от представители на Албания и Северен Епир, одобрени от Великите сили. Подписването на протокола осигурява отделна администрация на региона, признаване на правата на местните гърци и осигуряването на местно правителство, което да е под суверенитета на Албания. Тази инициатива обаче пропада с обявяването на Първата световна война.[6]
Население
[редактиране | редактиране на кода]В Корча има голям брой власи и българи, също така и голям брой православни етнически албанци.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Корча
- Васил С. Марков, български революционер, четник на Лука Иванов[7]
- Идомене Костури (1873 - 1943), албански политик
- Иракли Македонски (11 юли 1885 - 5 март 1954), български просветен деец, учител и училищен инспектор в Искърския край, кмет на Дърманци и на Рашково
- Йован Костури (1831 - 1924), албански публицист и деец на Албанското национално възраждане
- Партений II Охридски (XVII век), охридски архиепископ
- Пецо Чинговски (1917 – 2000), деец на НОВМ
- Спиридон Димов, български опълченец, V опълченска дружина, убит на 21 август 1877 г.[8]
- Спиро Костури (? - 1906), албански публицист и деец на Албанското национално възраждане
- Спиро Кузманов, български опълченец, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[9]
- Темистокли Гърмени (1871 - 1917), албански революционер и национален деец
- Тома Костов Марков, български революционер[10]
- Починали в Корча
- Боруджик (Буруджик) Янкенски (Яускулски), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[11]
- Иван Златарев (? – 1957), български революционер
- Свързани с Корча
- Катерина Евро (1956), българска актриса, по произход от Корча
Побратимени градове
[редактиране | редактиране на кода]Корча е побратимен град с[12]:
Корча си съдейства и с градовете[12]:
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Nurja, Ines. Censusi i popullsisë dhe banesave/ Population and Housing Census–Korçë (2011) // Institute of Statistics (INSTAT). с. 85. Архивиран от оригинала на 2020-03-27. Посетен на 2021-09-12.
- ↑ The name Korça derives from the Slavic Gorica. Linda White, Peter Dawson, Andrea Dawson, Albania: A Guide and Illustrated Journal, Bradt guides. Bradt Publications, 1995, p. 62, ISBN 1898323100.
- ↑ Law, Gwilim (2010). Administrative Subdivisions of Countries. Page 22
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 55. (на френски)
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 83. (на македонска литературна норма)
- ↑ Stickney, Edith Pierpont (1926). Southern Albania or Northern Epirus in European International Affairs, 1912–1923. Stanford University Press
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.8
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 38.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.
- ↑ Майски, Н. К. Войвода Велко Марковъ // Илюстрация Илиндень V (6 (46). Издание на Илинденската Организация, май 1933. с. 4.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 204, л. 138, 139; оп. 3, а.е. 158, л. 139, 140
- ↑ а б Qytete Binjake // Korçë. Архивиран от оригинала на 2023-06-07. Посетен на 2021-09-12.
|