Направо към съдържанието

Корча

Корча
Korçë
— град —
Знаме
      
Герб
40.6167° с. ш. 20.7667° и. д.
Корча
Страна Албания
ОбластКорча
ОбщинаКорча
Географска областДевол
Надм. височина707 m
Население79 697 души (2009)
Пощенски код7001-7004
Телефонен код082
МПС кодKO
Официален сайтwww.bashkiakorce.gov.al
Корча в Общомедия
Корча в 1916 г.
Корча

Корча (на албански: Korçë или Korça; на гръцки: Κορυτσά) е град в Югоизточна Албания и има население от 79 697 души (2009).[1] Градът e административен център на едноименните община Корча и област Корча и се намира на надморска височина от 850 m.

Първоначалното име на града е Горица, дадено му най-вероятно от неговите основатели, зa които се предполага, че са били славяни от българската група. Името на града идва от старобългарската дума горица,[2] тоест малка планина.[3] Горица е част от средновековната област Девол, която е под прякото управление на българските епископи от Охрид и Охридската архиепископия. Споменава се в документ от 13 век, когато на севастократор Пал Гропа е подарено село Zuadigoriza (Света Горица) в подножието на Девол. По-късно по времето на османското нашествие на Балканите градът започва да се нарича GöriceГьоридже, на гръцки: Κορυτσά; на арумънски: Curceaua и на италиански: Corizza.

Регионът на Корча е населен още от неолитната епоха. По времето на Първото българско царство регионът е включен в границите му, в областта Кутмичевица. През XIII век градът се споменава за първи път в средновековен документ. Сегашният град датира от XV век, когато Иляз ходжа развива Гьоридже по време на управлението на султан Мехмед II. По-късно градът е център на санджак в рамките на Битолския вилает.

Корча не е включена в границите на Западния български вилает след Цариградската посланическа конференция, но влиза в границите на Санстефанска България. Според решенията на Берлинския конгрес градът е върнат отново в рамките на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Корица (Korytza) живеят 8400 гърци.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Корча е център на каза и санджак с 2027 къщи, от които 1420 къщи албански православни, 102 къщ влашки (цинцарски) и 505 къщи албански мюслюимански.[5]

По време на Балканската война на 6 декември 1912 година в града влизат гръцки военни части. Това е нахлуване в територията на вече създадената албанска държава, тъй като Гърция претендира района на Корча да е част от региона на Северен Епир. В 1914 година Корча е включена в новосформираната Автономна република Северен Епир. През месец май автономията на републиката е потвърдена с Протокола от Корфу, който е подписан от представители на Албания и Северен Епир, одобрени от Великите сили. Подписването на протокола осигурява отделна администрация на региона, признаване на правата на местните гърци и осигуряването на местно правителство, което да е под суверенитета на Албания. Тази инициатива обаче пропада с обявяването на Първата световна война.[6]

В Корча има голям брой власи и българи, също така и голям брой православни етнически албанци.

Тома Марков
Родени в Корча
Починали в Корча
  • Боруджик (Буруджик) Янкенски (Яускулски), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[11]
  • Иван Златарев (? – 1957), български революционер
Свързани с Корча

Побратимени градове

[редактиране | редактиране на кода]

Корча е побратимен град с[12]:

Корча си съдейства и с градовете[12]:

  1. Nurja, Ines. Censusi i popullsisë dhe banesave/ Population and Housing Census–Korçë (2011) // Institute of Statistics (INSTAT). с. 85. Архивиран от оригинала на 2020-03-27. Посетен на 2021-09-12.
  2. The name Korça derives from the Slavic Gorica. Linda White, Peter Dawson, Andrea Dawson, Albania: A Guide and Illustrated Journal, Bradt guides. Bradt Publications, 1995, p. 62, ISBN 1898323100.
  3. Law, Gwilim (2010). Administrative Subdivisions of Countries. Page 22
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 55. (на френски)
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 83. (на македонска литературна норма)
  6. Stickney, Edith Pierpont (1926). Southern Albania or Northern Epirus in European International Affairs, 1912–1923. Stanford University Press
  7. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.8
  8. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 38.
  9. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.
  10. Майски, Н. К. Войвода Велко Марковъ // Илюстрация Илиндень V (6 (46). Издание на Илинденската Организация, май 1933. с. 4.
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 204, л. 138, 139; оп. 3, а.е. 158, л. 139, 140
  12. а б Qytete Binjake // Korçë. Архивиран от оригинала на 2023-06-07. Посетен на 2021-09-12.