Косовска Митровица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Митровица.

Косовска Митровица
Mitrovica/Mitrovicë
Изглед от Митровица
Изглед от Митровица
Kosovo relief location map.svg
42.8833° с. ш. 20.8667° и. д.
Косовска Митровица
Страна Flag of Kosovo.svg Косово
Окръг Митровски
Община Косовска Митровица
Площ 350 km²
Надм. височина 500 m
Население 71 601 души (2011)
Пощенски код 40000
Официален сайт kk.rks-gov.net/mitrovice/
Косовска Митровица в Общомедия

Косовска Митровица (на албански: Mitrovica или Mitrovicë; на сръбски: Косовска Митровица или Kosovska Mitrovica) е град в северозападната част на Косово и е най-големият сръбски анклав в самопровъзгласилата се държава, административен център на Митровски окръг.

История[редактиране | редактиране на кода]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Митровица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1] По времето на Югославия градът е преименуван на Титова Митровица в чест на Йосип Броз Тито. След разпадането на югославската федерация в началото на 90-те години на 20 век градът отново си връща старото име.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Косовска Митровица през 2004 година е 80 264 души.

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

(2004)

Южна Митровица Северна Митровица Общо
албанци 62 012 2100 64 112
сърби 300 13 402 13 702
други 600 850 1450
Общо 60 000 14 000 71 601

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Косовска Митровица
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Стойков, македоно-одрински опълченец, четата на Ташо Стоянов[2]
  • Flag of Albania.svg Мехмед Неджип Драга (1867 – 1920), албански политик и революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Гегов, македоно-одрински опълченец, четата на Ташо Стоянов[3]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Ризов, македоно-одрински опълченец, четата на Ташо Стоянов[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Яне Геогиев, македоно-одрински опълченец, четата на Ташо Стоянов[5]

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 863.
  2. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 655.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 140.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 596.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 173.
     Портал „География“         Портал „География          Портал „Косово“         Портал „Косово