Арумънски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Арумънски език
armãneashce
Страна Гърция, Република Македония, Албания
Регион Македония, Тесалия, Епир
Брой говорещи 100-250 хил. [1]
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Романски
..-Източноромански
...→Арумънски
Официално положение
Официален в -
Контролиран от -
Кодове
ISO 639-1 -
ISO 639-2 rup
ISO 639-3 ruq
Карта на арумънското наречие

Арумънският език (armãneashce, limba armãneascã, armãneashti), известен и като влашки, цинцарски и куцовлашки език, е източноромански език, който принадлежи към индоевропейските езици и се говори от арумъните на Балканите.

История[редактиране | редактиране на кода]

Въпросът за произхода и отношението на арумънския към съвременния румънски език е изключително дискусионен, предвид спора за произхода на румънците. Най-близко до арумънския е мъгленорумънският, считани от някои лингвисти за наречия на един и същ език (виж език или диалект). Арумънският език също така е близък до румънския език, което е и причината много лингвисти (особено румънски) да приемат този език, ведно с мъгленорумънския, не за отделен език, а за диалект на румънския.

Първите опити за създаване на писмен език на арумъните датират от края на XVIII век и са въз основа на гръцката азбука, а от началото на XIX век – на базата на латиницата. През втората половина на XIX век по инициатива на Румъния са отворени в Македония, Тесалия и Епир арумънски училища. Те съществуват в Гърция допреди Втората световна война, а в Албания и Югославия са затворени, като сред ограничените арумънски общности в тези страни се насърчава изучаването на румънски език.

През XIX век и в началото на ХХ век в Румъния и Османската империя излизат публикации във вестници и списания на арумънски език на автори като Константин Белемаче, Андрей Багаву, Нуши Тулиу и т.н.

През 1980-те години възниква спонтанно движение за отделен книжовен арумънски език, на който започват да се издават списания по румънския правопис, но със специфична арумънска азбука (предложена през 1813 г. от М. Бояджи), заимствала елементи от гръцката азбука и гръцкия език.

Диалекти[редактиране | редактиране на кода]

Разграничени са 6 диалекта, обособени в 2 групи – северна и южна:

Северни
  1. фаршеротски
  2. москополски
  3. мюзекерски
Южни
  1. пиндски
  2. грамостенски
  3. олимпски

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източноромански езици

Простонароден латински език
Субстрат
Трако-римска култура

Румънски (Молдовски, Влашки в Сърбия)
Граматика | Имена | Глаголи
Числителни | Фонология | Лексика
Регулатори

Арумънски

Мъгленорумънски

Истрорумънски
Граматика
  • Нарумов Б. П. Арумынский язык/диалект // Романские языки. М., 2001.
  • Черняк А. Б. Арумынский язык // Основы балканского языкознания: Языки балканского региона. Л., 1990, ч. 1
  • Bibliografia macedo-română. Freiburg, 1985
  • Dahmen W., Kramer J. Aromunischer Sprachatlas. Atlasul lingvistic aromân / Red. J. Kroemer. Hamb., 1985, Bd. 1
  • Kramer J. Rumänisch: Areallinguistik II. Aromunisch // Lexikon der romanistischen Linguistik / Hrsg. von G. Holtus, M. Metzeltin, Ch. Schmitt. Tübingen, 1991, Bd. 3
  • Bara M., Kahl Th., Соболев А. Н. Южноарумынский говор села Турья (Пинд). Синтаксис. Лексика. Этнолингвистика. Тексты. München: Biblion Verlag, 2005.
  • Κατσάνης, Ν. – Ντίνας, Κ., “Γραμματική της Κοινής Κουτσοβλαχικής”, Αρχείο Κουτσοβλαχικών Μελετών 1, Θεσσαλονίκη 1990.
  • Siokis, Nikolaos Dimokratous. Aromanian Zoonymica from Kleisoura (prefecture of Kastoria). Zeitschrift für Balkanologie 43 (2007), 1. с. 68-78. Посетен на 2014-07-21.
Речници
  • Papahagi T. Dicţionarul dialectului aromân general şi etimologic. Ed. a doua. Bucureşti, 1974
  • Vrabie E. An English-Aromanian (Macedo-Romanian) dictionary: with two introductory sketches on Aromanian. University, MS, 2000
  • Νικολαϊδης, Κωνσταντίνος, (πρώην γυμνασιάρχης), "Ετυμολογικόν Λεξικόν της Κουτσοβλαχικής Γλώσσης", τύποις Π.Δ. Σακελλαρίου, Εν Αθήναις 1909

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония