Връбник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Връбник.

Връбник
Vërnik
— село —
Albania relief location map.jpg
40.6444° с. ш. 21.0239° и. д.
Връбник
Страна Флаг на Албания Албания
Област Корча
Община Девол
Географска област Девол
Надм. височина 1000 m
Население (2005) около 280 души
Връбник в Общомедия

Връбник (варианти: Върбник, Връмник; на албански: Vërnik - Върник, и Verniku - Вернику; на гръцки: Βερνίκι, Верники) е село в Албания, в община Девол, област Корча.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Връбник се намира в планинска местност в най-източната точка на Албания, непосредствено до границата с Гърция. Разположено е в малка котловина, обградена от скалистите планини Висок връх (Висок вър) и Страната, разклонения на Корбец. Надморската му височина е около 900 до 1000 метра.

Селото е разположено недалеч от окръжния център град Билища (Биглища) и на около 40 километра северозападно от Костур (Гърция), на около 50 километра от Лерин (Гърция), на 80 километра южно от Охрид (Северна Македония) и на около 30 километра източно от Корча (Албания). На около 10 километра северно от селото се намира Малкото Преспанско езеро и Мала Преспа.

Връбник е част от албанската историко-географската област Девол, макар че някои автори смятат, че селото принадлежи към Македония и по-точно към областта Кореща, намираща се в днешна Гърция.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Традиционните административни центрове на село Връбник са градовете Костур и Корча. В XV век във Връбник са отбелязани поименно 36 глави на домакинства.[1] В началото на XX век Връбник е част от Биглищката нахия на Корчанска каза, но в духовно отношение е част от Костурската епархия. Най-старите родове във Връбник са Грозданови, Аргирови, Филови, Апостóлови, Камбурови и Мужови.

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., село Връбник е посочено два пъти - веднъж като Верлинк (Verlink), обитавано от 86 домакинства с 220 жители българи и втори път като Връбник (Vrbnik) със 70 домакинства и 205 жители мюсюлмани.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), в края на XIX век населението на Връбник е 600 души българи християни.[3]

В края на XIX и началото на XX век жителите на Връбник се включват в национално-освободителните борби в Македония, като участват дейно в четите на ВМОРО. На 28 март 1903 г. селската чета на Връбник се притичва на помощ на обсадените в село Смърдеш (от 1926 г. - Кристалопиги) чети на Борис Сарафов и Иван Попов, като заедно с четата на село Въмбел (от 1926 г. - Мосхохори) удрят в гръб турската войска[4]. През юли и август 1903 г. жителите на Връбник масово взимат участие в Илинденско-Преображенското въстание. На 29 юли 1903 г. (стар стил) башибузук и войска от Билища ограбват и опожаряват напълно селото с 60 къщи.[5] На 15 август 1903 г. (стар стил) селото отново е нападнато и ограбено от турски военни части, а много жени са изнасилени [6]. Изгорена е и селската църква „Свети Георги“, а са убити Митре Грозданов, Доно Динев и Илия Димев[7].

През 1903-1904 година селото отхвърля върховенството на Цариградската патриаршия и признава Българската екзархия.[8] Същата година турските власти не допускат учителя Ал. Константинов от Битоля да отвори българско училище в селото[9] По-късно за разлика от голяма част от селата на север, в Мала Преспа, до Балканските войни във Връбник функционира българско училище.

Гръцка статистика от 1905 година не отразява промяната и представя селото като чисто гръцко с 600 жители гърци.[10] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година във Връбник има 95 къщи с 469 жители и функционира училище с 2 учители.[11] Според Георги Константинов Бистрицки Върбник преди Балканската война има 95 български къщи.[12]

През втората половина на 20-те години на XX век Връбник е основна база за четите на ВМРО, действащи във Вардарска и Беломорска Македония.

При избухването на Балканската война в 1912 година шест души от Връбник са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]

В Албания[редактиране | редактиране на кода]

Връбник през Първата световна война.
Свидетелство за етническо малцинство на Георги Поплазаров, изселил се в България през 1923 г., с отбелязана българска народност. Издадено от кмета на Връбник.

В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат гръцки войски, но международната комисия го оставя в границите на Албания. По време на Първата световна война Връбник е част от администрираната от Гърция автономна област Северен Епир, която е окончателно предадена на Албания в 1924 година. Благодарение на това местните българи са запазени от гърцизацията, наложена в съседните костурски села - Смърдеш, Въмбел, Косинец (от 1926 г. – Йеропиги) и други.

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

3/4 ч. на север от с. Вишочица, в едно равно място, в един ръкав до една възсуха речица е разположено българското с. Връбник, което сега влиза в Албания. В селото си говорят чисто български и си имаха свои българска черква, свещеници, училище и учители. За свой духовен началник признаваха българския Екзарх Йосиф I.[14]

Гръцките преброявания от 1913 и 1920 година показват съответно 489 и 366 жители.[15] След 1913 г. обучението в училището на Връбник се провежда на гръцки език, а от 1925 година - на албански. До 1929 година жителите на селото на три пъти подават молба до албанските власти обучението да се провежда на български език, но искането им е отхвърлено.

След 1928 година жителите на Връбник са подложени на асимилационен натиск от страна на албанските власти, който включва преследване заради български книги, внушения да се сменят българските надписи в местната църква с албански, да се провеждат църковните служби на албански и т.н. През октомври 1929 година са интернирани за близо два месеца в Круя местният свещеник Лазар Мушмов и сина му Тачо, както и двамата бивши кметове Христо Димов и Кръсто Белов и местния първенец Илия Поповски. В началото на 1930 година, след заплашвания и натиск от страна на началника на Обществената безопасност в Тирана Абидин Ходжа и на митрополита на Албанската православна църква Висарион Джовани надписите в селската църква са променени.[16]

След Балканските войни някои жители на селото се изселват в България, но се заселват бежанци от останалата в Гърция част от Костурско. Родовете Шанови и Шемкови, например, са дошли от Въмбел и Смърдеш.

Като сравнява жителите на Връбник и останалите костурчани, преселили се в Албания, с тези на Мала Преспа, в спомените си от 30-те години на XX век професор Михаил Огнянов ги описва по следния начин:

Костурчани и по диалект, и по физически облик се различаваха от другите – по-едри, по-силни, с по-развита мускулатура и костна система. В поведението бяха по-експанзивни. Имаха силно изразено българо-македонско чувство и пазеха спомена за освободителните борби, в които някои от тях са участвали. Спомняха си за въстанията, за подвизите, до преди няколко години са подпомагали ВМРО. Поддържаха връзки и с техните роднини в България.[17]

В 1939 година Никола Пандовски от името на 70 български къщи във Връбник подписва Молбата на македонски българи до царица Йоанна, с която се иска нейната намеса за защита на българщината в Албания – по това време италиански протекторат.[18]

След 1944 година правителството на Енвер Ходжа предлага на българската страна да бъдат изпратени български учители в Мала Преспа и Връбник, но в духа на господстващия македонизъм българските управници препоръчват на албанските си колеги да се обърнат към властите в Скопие. Един от резултатите на тази политика е, че жителите на целия район са обявени за македонско малцинство.

Според различни данни от 20-те и 30-те години на XX век броят на жителите му е между 330 и 700 души. Днес те наброяват около 280 души с тенденция към намаляване. Много връбничани и техни потомци живеят в Гърция, САЩ, България, Северна Македония, в различни части на Албания (Корча, Тирана) и другаде.

До 2015 година селото е част от община Център Билища.

Говор[редактиране | редактиране на кода]

Автентичният говор на жителите на Връбник спада към крайните югозападни български говори и е свързан с останалите костурски говори. В областта на лексиката и на фонетиката диалектната система на Връбник пази редица архаични черти, близки до старобългарския език. Един от примерите за това са остатъците от назализъм, характерен за старобългарския език - застъпникът на малката носовка е енбратученди (вместо братовчеди), говендо (вместо говедо), пенда (вместо педя) и други.

По отношение на застъпниците на старобългарската задна носова гласна (голяма носовка) говорът на Връбник влиза в ареала на ъ- говорите (мъка, мъш за мъж, къшча за къща и т.н.), обхващащ по-големия дял от Северозападна и Североизточна България, части от Югоизточна България, както и някои райони в Македония.

Днес във Връбник са напреднали процесите на езикова албанизация, особено в областта на фонетиката.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Църква „Свети Георги“, превърната през режима на Енвер Ходжа в сушилня и възстановена след 1990 г.
  • Два малки параклиса извън селото – „Свети Нестор“ (на север) и „Свети Петър“ (на изток)

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Бюст на Лаки Дельо (Николаос Дайлакис) в Костур, Гърция.
Дейци на ВМОРО, ликвидирали гръцкия комитет в Писодер, начело със Ставрос Цамис. Прави Илия Ставрев от Въмбел, Кано Тодоров от Брезница, Лазар Палчев от Връбник. Седнали: Наум Марковски от Косинец и Атанас Пировски[19]
Родени във Връбник
  • Flag of Bulgaria.svg Бончо Несторов (1906 – 1987), български писател
  • Flag of Bulgaria.svg Васил, български революционер, селски войвода на ВМОРО, по време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета в Корещата[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Шинанов (1868-?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Попвасилев, македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Шеста охридска дружина[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Филипов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Девета велешка дружина, носител на бронзов медал[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Христов, български революционер, участник в Българското опълчение 1877-1878
  • Flag of Bulgaria.svg Григорий Христов, български опълченец, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of Albania.svg Димитър Бело, преподавател по албански език и балканска лингвистика в Корчанския университет и в Тиранския държавен университет
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Василев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Шеста охридска дружина[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Палчев (? – 1907), деец на ВМОРО, загинал в сражение с турски аскер в Дреновени заедно с Петър Клянев[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Ламбри В. Косовски (Ламбри Кясовски, 1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Десета прилепска дружина[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Ламбро Филов, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Единадесета серска дружина[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of Canada.svg Нако Грозданов (1881 – 1969), български революционер, от 1915 г. живее в Торонто, Канада
  • Flag of Bulgaria.svg Наум Богданов, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Дванадесета лозенградска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, в гръцки плен от 6 юли 1913 до 10 март 1914 година[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Йоров, деец на ВМОРО[29]
  • Flag of Greece.svg Лаки Дельо (Николаос (Лакис) Дайлакис, Νικόλαος Λάκης Νταηλάκης или Νταϊλάκης), ренегат от ВМОРО и гръцки андартски капитан[30][31]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола (Кольо) Пандовски, български революционер, деец на ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Сотир Пандовски (? – 1907), български революционер, ръководител на селския комитет на ВМОРО[32], убит от турци край родното си село, неговият син Димитър Сотиров емигрира в САЩ, където е активен член на МПО „Татковина“, Детройт[33]
  • Flag of Bulgaria.svg Ставро Грозданов (1886 – ?), български революционер
  • Flag of Albania.svg Кристо Темелко, албански политик, деец на Албанската комунистическа партия
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of Albania.svg Раки Бело, преподавател по албански език във Великотърновския университет, България.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Бело, Раки. Старинна българска топонимия от село Връбник, Корчанско в Югоизточна Албания, Македонски преглед, 1999, кн.3, с. 77-87
  • Бело, Раки. Лексикални заемки от албански в българския говор на с. Връбник, Корчанско (Албания) с оглед на морфологичната им адаптация, Македонски преглед, 2000, кн.1, с. 55-64
  • Елдъров, Светлозар. Българите в Албания 1913-1939, С. 2000, с. 324-326
  • Нестор, Валентина. За некои архаични црти на говорот во Мала Преспа и Врник (Врбник) Албаниjа, в: Македонски jазик, година LX, 2009, с. 117 - 122.
  • Огнянов, Михаил. Македония – преживяна съдба, С. 2003 (2 издание), с. 143 – 144, 159
  • Христова, Евдокия. Българска реч от Албания. Говорът на село Връбник, Университетско издателство “Неофит Рилски”, Благоевград 2003, 285 с.
  • Христова, Евдокия. Мъка по българите в Албания, в-к Балканите, 1993, 26 ноември и 10 декември
  • Христова, Евдокия. Един неизвестен и познат български говор в Албания, Балканистичен форум 1-2-3, Благоевград 2000, с.70-78
  • Христова, Евдокия. Някои синтактични особености на връбнишкия говор в Албания. – В: Юбилеен славистичен сборник. Благоевград, 2005, с. 489 – 98.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.106-107 и 110-111.
  3. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  4. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том I, София 1933, с. 223
  5. Васил Чекаларов, Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, стр.293.
  6. Македония и Одринско (1893-1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, с. 203
  7. Илюстрация Илинден, 1943, бр.141, стр.16
  8. Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.196, стр.126.
  9. Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
  10. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Verniki.
  11. Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.212.
  12. Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.6.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.836.
  14. Райков, Георги. Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите,в: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 30.
  15. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Verniki.
  16. Централен държавен архив, ф. 176, оп. 5, а.е. 663, л. 1, 46-52 – сведения на българската легация в Тирана и на инспектора на църковно-училищното дело на българите в Албания Сребрен Поппетров.
  17. Михаил Огнянов. „Македония – преживяна съдба“, София 2002, стр.159
  18. Елдъров, Св. Българите в Албания 1913-1939. Изследване и документи, София, 2000, стр. 324-326.
  19. Илюстрация Илинден, година ХІІІ, февруари 1941, книга 2 (122), с. 12.
  20. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, С. 2001, с. 24.
  21. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.574.
  22. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.743.
  23. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 33.
  24. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.112.
  25. Илюстрация Илинден, година ХІІІ, февруари 1941, книга 2 (122), с. 12.
  26. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.362 и 399.
  27. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.745.
  28. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.90.
  29. Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 г., Съставители Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, Библиотека „Българска памет“, стр. 15.
  30. В 1960 година в Костур е издигнат негов бюст."Εκεί που χάνονται τα αγάλματα". Κυριακάτικη Ελευθεροτυπία, 26/11/2000.
  31. Лаки Дельо войводата от Връбник
  32. Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 г., Съставители Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, Библиотека „Българска памет“, стр. 16.
  33. Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр.323.
     Портал „Македония“         Портал „Македония