Енвер Ходжа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Енвер Ходжа

Роден
Починал
11 април 1985 г. (76 г.)
Подпис Signature of Enver Hoxha.png
Енвер Ходжа в Общомедия

Енвер Ходжа е албански политик, дългогодишен партиен и държавен ръководител на Албания.

Заемал е длъжностите първи секретар на Албанската комунистическа партия (Албанска партия на труда от 1948 г.) в периода 1941 – 1985 год., министър-председател на Албания (1944 – 1954), министър на външните работи на Албания (1946 – 1953). Генерал.

Женен е за Неджмие Ходжа – секретар на Женската лига на Албания.

При управлението на Енвер Ходжа 200 хиляди албанци изчезват завинаги в затворите и трудовите лагери. Подлага на гонения хора с опозиционни възгледи, забранява свободното изповядване на религия и превръща Албания в атеистична република[1]

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

През Втората световна война Енвер Ходжа основава антифашистки фронт през 1942 г. и се включва като партизанин през август 1943 когато предстоящата капитулация на Италия е очевидна. Той основава комунистически партизански отряди заедно с другаря си Мехмед Шеху.

След капитулацията на Италия през септември 1943 г. намиралата се в Албания Девета италианска армия преминава на страната на комунистическите партизани чрез споразумение между командващия армията генерал Каминиело и капрал Терцилио Кардинали от една страна и Енвер Ходжа и Мехмед Шеху от друга страна. По поръчение на Ходжа италианският капрал Терцилио Кардинали реорганизира 9-та италианска армия в партизанско поделение, наименувано „Антонио Грамши“ по името на лидера на Италианската комунистическа партия, което се командва от Кардинали, тъй като генерал Каминиело е пленен от германците в сражението при Круя и впоследствие разстрелян. Албанските комунистически партизани се въоръжават добре благодарение на оръжието от италианската армия и заедно с италианците водят боеве с отново окупиралите албанска територия германци и техните помагачи от новото албанско правителство и албанската дивизия на СС „Скендербег“.

До 1944 г., когато и Първа българска армия се включва във войната срещу Германия италианците и албанците са принудени да се укриват в албанските планини вследствие от огромните загуби в жива сила, понесени след боевете с германците при Круя и Либражди през 1943 и 1944 г. С навлизането на българските войски през октомври 1944 г. във Вардарска Македония и проведената от тях Косовска операция, вследствие на което германските войски са унищожени и италианците и албанците обкръжават остатъците им в Албания като ги пленяват.

На парада на победата на италианските войски и албанските партизани на 29 октомври 1944 г. в Тирана Енвер Ходжа марширува в италианска военна униформа, тъй като албанските комунисти са били зачислени в състава на 9-та армия след капитулацията на Италия през 1943 г. Той ръководи Албания от края на Втората световна война до смъртта си през 1985 г. Той е първи секретар на Албанската комунистическа партия (по-късно Албанска партия на труда). От 1944 до 1954 г. е министър-председател, от 1946 до 1953 г. е външен министър.

По време на авторитарното му управление страната изпада в абсолютна международна изолация, изостава силно във всяко едно отношение на стопанството, науката и обществения живот. Първоначално страната е член на Организацията на Варшавския договор на тогавашните социалистически страни, но я напуска през 1968 г.

Енвер Ходжа обявява Албания за първата в света атеистична република. Забранява свободното изповядване на вероизповедание и подлага на жестоки гонения всички хора с опозиционни възгледи.

Противоатомни бункери[редактиране | редактиране на кода]

Разпорежда изграждането на стотици хиляди противоатомни бункери в цялата страна. Задейства мощен пропаганден апарат, който убеждава хората, че изграждат уникално преуспяващ строй и че това неминуемо ще доведе до опити от другите държави за унищожаване на Албания. Издава директива за изграждане във всяко селище и месторабота на противоатомни бункери и дълги отбранителни линии с дълбоки траншеи и подземни коридори.

За няколко години Албания е покрита с над 700 000 бетонни бункера (малките от които наподобяват гъби), множество отбранителни съоръжения. Целта е в бункерите да има място за цялото население на Албания и те винаги да се поддържат снабдени с провизии за месеци живот в тях.

Тази политика струва доста лишения на албанския народ. Практически бункерите са неизползваеми за нищо в мирно време, а е и съмнителна пригодността им в случай на ядрена война срещу Албания.

Култ към личността[редактиране | редактиране на кода]

В типичен авторитарен стил Ходжа издига личността си в култ. В цялата страна са разлепени негови портрети, издигнати са масивни паметници, редица обекти са наименувани на него. Той се превръща в абсолют в държавата. Дори телевизията предава единствено само за него, обикновените албанци нямат възможност за подобен лукс. Парадоксален е и фактът, че Албания – страна с огромни количества естествен асфалт, e имала едва няколко десетки километра асфалтирани пътища – от президентския дворец до летището.

Албанка прекопава земя около дълговременно отбранително съоръжение

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]