Бончо Несторов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Бончо Несторов
български писател и журналист
Роден
Починал
1987 г. (80 г.)

Бончо Илиев Несторов е български писател и журналист с комунистически убеждения.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в село Връбник, Костурско, днес намиращо се в Албания. През 1914 г., когато селото му е под гръцко управление, семейството на Бончо Несторов се преселва в България. Той завършва Търговската гимназия в Пловдив, по-късно е работник и чиновник[1] в Пловдив, Русе и София. За кратко е драматург в Кооперативния театър в София. Поради обвързаността си с крайно левите сили нееднократно е уволняван от работа.[1] Член е на прокомунистическия Съюз на трудовоборческите писатели.

След 9 септември 1944 г. Бончо Несторов подкрепя активно новата власт. От 1944 г. той е член на Българската комунистическа партия. От 1944 до 1962 г. е член на редакционната колегия на вестник „Народна войска“ (от 1952 г. — „Народна армия“).

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Творческия път на Бончо Несторов започва на страниците на пловдивските вестници „Юг“ и „Трезва младеж“. В периода 1927-1929 г. той е редактор на вестник „Трезва младеж“.[1] През 1929 г. започва да издава и да редактира списание „Хоризонти“, от което излизат два броя.[2] Бончо Несторов сътрудничи със статии, разкази и бележки на вестниците „Мисъл“, „Мисъл и воля“, „Щит“, „Глобус“ и на други, най-често леви издания.

След 1944 г. Бончо Несторов издава своите първи книги, започва да пише по-големи прозаични творби — повести и романи. Той е един от представителите на господстващото течение на социалистическия реализъм. В произведенията му преобладават няколко основни теми — революционните борби и комунистическото движение между двете световни войни, изграждането на нова, социалистическа България и образът на войника от народната армия. Място на действието на голяма част от неговите разкази и романи са села в Родопите.

В едно от последните си по-големи произведения — биографичната „Повест за моето детство“ (1967, 2 издание — 1975, 3 издание — 1982) той описва детските си години, преди преселването в България.

По сценарий на Бончо Несторов е заснет филмът „Безкръстни гробове“ (1931, режисьор Борис Грежов), посветен на политическия терор от 1923-1925 г.[3]

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • Младен слезе в Снежево. Разкази, 1945
  • Югославски деца. Разкази, 1948
  • Млади защитници. Разкази, 1950
  • Под крилото на партията. Повест за Любомир Баръмов — Любчо, 1952 (1963, 1966, 1969, 1982)
  • Директорката. Повест, 1953
  • Служа на Народната република. Разкази и очерци, 1953
  • Светлина на Родопите. Роман, 1954 (1955, 1961)
  • Величав подвиг. Разкази и очерци, 1955
  • Задача Орион. Роман, 1956
  • Ариф и Рамзина. Роман, 1957 (1960, 1976)
  • През снежното поле. Разкази, 1957
  • Последната година. Роман, 1961 (1966)
  • В онази есен. Повест, 1962
  • Гаврошът не загива. Роман, 1962 (1967)
  • Измамни пътеки. Роман, 1962
  • Светлини и сенки. Разкази, 1963
  • Повест за моето детство, 1967 (1975, 1982)
  • Тъмни огньове. Роман, 1979

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Минков, Цветан. „Младен слезе в Свежево“, Литературен фронт, бр. 31, 1946
  • Цветанов, Ц. „Под крилото на партията“, Народна армия, бр. 1453, 1952
  • Каранфилов, Ефрем. Под пагона да търсим човека, Литературен фронт, бр. 15, 1954
  • Спространов, Димитър. Разкази за новия военен бит, сп. Септември, 1954, кн.3
  • Цветанов, Ц. Светлина на Родопите, Народна армия, бр.1901, 1954
  • Янков, Н. Белетристиката за деца и юноши, Литературен фронт, бр. 20, 1954
  • Композиция и художественост в новата книга на Б. Несторов (Светлина на Родопите), сп. Септември, 1955, кн.3
  • Чолов, Петър. По утъпкания път, сп. Септември, 1956, кн.11
  • Робертов, Любомир За една приключенска книга, Български воин, 1957, кн.5
  • Сребров, Здравко. Въпроси на детско-юношеската белетристика, сп. Септември, 1958, кн. 12

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Речник на българската литература, том 2 Е-О. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 445.
  2. Речник на българската литература, том 2 Е-О. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 446.
  3. Енциклопедия България, том 4, София, Издателство на БАН, София, 1984, с. 580-581.
     Портал „Македония“         Портал „Македония