Наум Темчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Наум Темчев
Роден
1869 г.

Учил в Солунска българска мъжка гимназия
Наум Темчев в Общомедия

Наум Христов Темчев е български просветен деец от късното Българско възраждане в Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Учители и ученици в Солунската девическа гимназия в учебната 1901/1902 година. Темчев е последен на втория ред

Наум Темчев е роден в 1869 година[1] в костурското село Загоричани, тогава в Османската империя, днес Василиада, Гърция. Завършва първоначално образование в Загоричани в 1882/1883 година.[1] След това, в 1890 година завършва Солунската българска мъжка гимназия с петия випуск.[2][1] От учебната 1898/1899 година преподава в Българското класно девическо училище в Битоля.[1] На 1 септември 1899 година е назначен и в Битолската българска класическа гимназия, където преподава български език, физика и аритметика.[1]

По-късно е главен учител е в българското класно училище в Костур.[3] Помощници в 1895 година са му Апостол Грежов от Дъмбени, Андрей Христов от Велес и Иван Чеков от Екши Су. Назначеният за председател на българската община в града Търпо Поповски пише за Темчев:

Главният учител Темчев по характер е кротък и смирен, добър канцлерист...[4]
Ученици в Солунската българска гимназия 1888 – 1889 г. Първи ред: Христо Гюрков от Щип, Константин Вълканов от Песочница, Иван Васков от Велес, Стоян Неделчев от Мелнишко, Втори ред: Александър Маджаров от Охрид, Велко Думев от Воден, Вангел Калеичев от Владово, Димитър Ляпов от Бобища, Трайче Антов от Скопие, Филип Георгиев от Лерин, Георги Палашев от Велес, Трети ред: Авксенти Георгиев от Куманово, Михаил Кратовалиев от Скопие, Йордан Илиев от Велес, Димитър Михов Попов от Горни Порой, Наум Темчев от Загоричани, Апостол Тръпчев от Воден, Христо Занешев от Воден, Тръпче Димитров Шаламанов от Воден, Александър Параспуров от Щип, Димитър Тодоров от Велес

Темчев влиза в конфликт с колегите си и с Поповски и е сменен от Екзархията с Иван Лимончев от Охрид.

В 1905 година по време на Загоричанското клане работи в Битолската българска гимназия и допринася значително за уведомяването на българския търговски агент Андрей Тошев и европейските консули. Баща му е убит в клането.

Назначен е за директор на Битолската гимназия. През 1908 година Наум Темчев е назначен за директор на Девическата гимназия в Скопие.

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Скопие.[5]

В 1910 година под псевдонима Недин издава в Скопие „Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година“, разказ за обиколката му с владиката Григорий Пелагонийски и Търпо Поповски из пострадалите при потушаването на Илинденско-Преображенското въстание в 1913 година български села в Битолско.[6]

От 1910 година е учител в Солунската българска гимназия. В 1911 – 1912 година преподава в Солунската българска девическа гимназия.[7]

След Междусъюзническата война, се установява в Ксанти, България, където е председател на Костурското благотворително братство. След като Ксанти е предаден на Гърция в 1919 година се установява св Пловдив, където се пенсионира. Дописник е на вестник „Мир“. През 1942 година публикува в списание „Илюстрация Илинден“ редица статии за жертвите на Илинденско-Преображенското въстание в Западна Македония.[8]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Билярски, Цочо, редактор. Даме Груев. Живот и дело. Сборник, Том 2. София, Анико, 2007. с. 527. Посетен на 15 януари 2016.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 89.
  3. Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 30.
  4. Поповски, Търпо. Македонски дневник : спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 82.
  5. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  6. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910.
  7. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 156.
  8. Темчевъ, Наумъ. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското възстание. // Илюстрация Илиндень 10 (140). Илинденска организация, декемврий 1942. с. 13.
     Портал „Македония“         Портал „Македония