Авксенти Георгиев
| Авксенти Георгиев | |
| деец на ВМОК | |
 | |
| Роден |
1869 г.
|
|---|---|
| Починал | 21 февруари 1950 г.
|
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
| Семейство | |
| Съпруга | Екатерина Симидчиева |
| Деца | Борис Борозанов |
Авксенти Георгиев Борозанов е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Куманово, тогава в Османската империя. Завършва в 1890 година с петия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[1] Съпруг е на Екатерина Симидчиева,[2] с която има син - Борис Борозанов. Присъединява се към Македоно-одринската организация и е привърженик на Борис Сарафов. През 1900 година е учител и председател на околийския революционен комитет в Куманово. След Кумановската афера от ноември-декември 1900 година, заподозрян от властите, бяга в България, заради което е критикуван от Никола Каранджулов и на Седмия македоно-одрински конгрес от януари 1901 година.[3][4]
Георгиев е виден деец на македонската емиграция в България. На Деветия македоно-одрински конгрес през юли-август 1901 година е делегат и кандидат от сарафистката листа.[5] Представител е на Кумановското братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.[6] Участва като делегат от Кумановското благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 90.
- ↑ Спространов, Евтим. Дневник. Т. I (1901 - 1907). София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-11-6. с. 34.
- ↑ Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903). София, Македонски научен институт, 2008. ISBN 9789548187756. с. 151.
- ↑ Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Съставител Цочо Билярски, Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, с. 250.
- ↑ Спространов, Евтим. Дневник. Т. I (1901 - 1907). София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-11-6. с. 33.
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
