Кумановско благотворително братство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кумановско благотворително братство
Покана от Кумановското благотворително братство
Покана от Кумановското благотворително братство
Информация
Типблаготворителна организация
Основана1907 година
Закрита1950 година
Положениенесъществуваща
СедалищеСофия
Езицибългарски

Кумановско благотворително братство е патриотична и благотворителна обществена организация на македонски българи от град Куманово и областта, съществувала в българската столица София.

История[редактиране | редактиране на кода]

Възпоменателна картичка на Кумановското благотворително братство с портрети на загиналите в Кумановско дейци на ВМОРО и ВМРО Коста Нунков († 1905), Боби Стойчев († 1906), Мите Кокошински († 1911) и Добре Витев († 1931)

Братството е основано на 16 септември 1907 година в София. Уставът е променян и допълван през 1920, 1921 и на 13 февруари 1927 година.[1]

На учредителния събор на македонските бежански братства от ноември 1918 година делегати от братството са Авксенти Георгиев и Манаси Кършутски,[2] който заедно с Карамфил Цветков участва като делегат на Кумановското братство в помирителната комисия между Съюза и Временната комисия на Третия велик събор на Македонските братства от 2 до 5 октомври 1921 година.[3]

Делегати от братството на обединителния конгрес на СМЕО и МФРО от януари 1923 година са Авксенти Георгиев, Карамфил Цветанов и Теодоси Младенов.[4]

На 2 март 1924 година е избрано ръководство в състав Петко Трендафилов (председател), Йордан Кралев (подпредседател), Карамфил Цветков (секретар), Иван Саздов (касиер), Стойко Алексиев (съветник) и членове на контролната комисия Теодос Младенов и Траян Трайков (Стойков).[5][6] На 8 март 1925 година е избрано настоятелство в състав Карамфил Цветков (председател), Славчо Арсениев (подпредседател), Иван Саздов (касиер), Стоил Симеонов (секретар), Лазар Петров (съветник), и контролна комисия в състав Стойко Денков, Милан Димитров и Лазар Костов.[7] На 7 март 1926 година е избрано ново ръководство в състав Карамфил Цветков (председател), Христо Кириянов (подпредседател), Александър Иванов (секретар), Иван Саздов (касиер) и Тръпко Величков (съветник). В контролната комисия влизат Теодос Стаменов, Теодос Младенов и Наце С. Карапски.[8]

През 1938 година е избрано ръководство в състав Карамфил Стоянов (председател), Кирил Цветков (подпредседател), Христо Шойлаков (секретар), Стоил Бойков (касиер), Тръпко Божинов, Тома Цветанов и Цвятко Константинов са съветници. В контролния съвет са Иван Николов (председател), Цвятко Янков и Душко Милков са членове, а във Фонд „Братствен дом“ са Карамфил Стоянов (председател), Иван Георгиев (касиер), Стоил Бойков и Авксенти Борозанов са членове. Към тях по правило влизат председателите на мъжкото и женското кумановско братство.[5]

През 1941 година председател на братството е Карамфил Цветков.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 575.
  2. Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.
  3. Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 83.
  4. НБКМ-БИА C VIII 38
  5. а б Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 576.
  6. Хроника // „Независима Македония“ II (54). София, СМЕО, 18 април 1924. с. 3.
  7. Хроника // „Независима Македония“ III (102). София, СМЕО, 20 март 1925. с. 3.
  8. Съюзенъ животъ // „Независима Македония“ IV (153). София, СМЕО, 2 април 1926. с. 3.
  9. ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2