Направо към съдържанието

Георги Палашев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Палашев
български просветен деец
12 февруари 1904 г. Фото Александър Владиков
12 февруари 1904 г. Фото Александър Владиков

Роден
1879 г.
Починал
31 март 1926 г. (47 г.)

Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Георги Палашев в Общомедия
Ученици в Солунската българска гимназия 1888 - 1889 г. Първи ред: Христо Гюрков от Щип, Константин Вълканов от Песочница, Иван Васков от Велес, Стоян Неделчев от Мелнишко, Втори ред: Александър Маджаров от Охрид, Велко Думев от Воден, Вангел Калеичев от Владово, Димитър Ляпов от Бобища, Трайче Антов от Скопие, Филип Георгиев от Лерин, Георги Палашев от Велес, Трети ред: Авксенти Георгиев от Куманово, Михаил Кратовалиев от Скопие, Йордан Илиев от Велес, Димитър Михов Попов от Горни Порой, Наум Темчев от Загоричани, Апостол Тръпчев от Воден, Христо Занешев от Воден, Тръпче Димитров Шаламанов от Воден, Александър Параспуров от Щип, Димитър Тодоров от Велес

Георги Палашев е български просветен деец от Македония.

Георги Палашев е роден в 1879 година във Велес, тогава в Османската империя, днес Северна Македония. В 1901 година завършва с шестнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия,[1] а след това работи като учител в Скопие. По-късно заминава за Мюнхен, Германия, където следва в Академията за изобразителни изкуства в Мюнхен.[2] Палашев се завръща в България и започва да издава списание „Картинна галерия за деца и юноши“. Взема дейно участие в подпомагането на българските бежанци от Македония след Балканските войни и Първата световна война.[3] В 1913 година Палашев издава вестник „Изгрев“.[4] В 1919 година участва в издаването на албума „Македония в образи“. Член-учредител е на Македонския научен институт.[5] Избиран е за народен представител.[6]

Умира на 31 март 1926 година в София.[7]

През декември 1938 година излиза посветеният на него „Палашев лист“.[8]

  1. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 97.
  2. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 56.
  3. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 194.
  4. Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 366.
  5. Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  6. Поточе. Илюстрованъ двуседмиченъ вестникъ за деца, година 1, брой 8, 15 март 1928 г., стр. 1.
  7. Георги Палашевъ // „Независима Македония“ IV (154). София, СМЕО, 9 април 1926. с. 1.
  8. Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 3. София, Наука и изкуство, 1969. с. 101.