Димитър Ляпов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Ляпов
български революционер и публицист
като ученик в Солун
като ученик в Солун

Роден
1870 г.
Починал
17 февруари 1941 г. (71 г.)
Димитър Ляпов в Общомедия

Димитър Николов Ляпов – Гурин, с псевдоним Васил Василев[1], е български революционер и публицист, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ученици в Солунската българска гимназия 1888 - 1889 г. Първи ред: Христо Гюрков от Щип, Константин Вълканов от Песочница, Иван Васков от Велес, Стоян Неделчев от Мелнишко, Втори ред: Александър Маджаров от Охрид, Велко Думев от Воден, Вангел Калеичев от Владово, Димитър Ляпов от Бобища, Трайче Антов от Скопие, Филип Георгиев от Лерин, Георги Палашев от Велес, Трети ред: Авксенти Георгиев от Куманово, Михаил Кратовалиев от Скопие, Йордан Илиев от Велес, Димитър Михов Попов от Горни Порой, Наум Темчев от Загоричани, Апостол Тръпчев от Воден, Христо Занешев от Воден, Тръпче Димитров Шаламанов от Воден, Александър Параспуров от Щип, Димитър Тодоров от Велес

Димитър Николов Ляпов е роден през 1870 година в костурското село Бобища, понастоящем в Гърция. Псевдонимът Гурин произхожда от дървесния вид горун, вид дъб. Фамилното име Ляпов произлиза от думата леп - хубав. Завършва Солунската българска мъжка гимназия с петия випуск в учебната 1889 - 1890 година.[2] В 1891 - 1892 година е учител в Българското духовно училище в Цариград, като същевременно преподава и в четирикласното българско училище във Фенер.[3] Също така Ляпов става секретар на Българската екзархия в града и в 1894 година основава Цариградския революционен комитет, чийто председател е до към 1896 година. Димитър Ляпов напуска Цариград и се мести в София, където се включва активно в дейността на Върховния комитет и става главен редактор на неговия орган вестник „Реформи“. На Третия македонски конгрес през ноември 1896 година е избран за член на Комитета.[4] Ляпов е и частен секретар на министъра на вътрешните работи Васил Радославов. Като такъв, през 1900 година успява да въздейства на Радославов, за да се направят постъпки пред турското правителство и да се освободят от затвора четиримата български атентатори-анархисти, подготвили преди това неуспешен атантат срещу Отоман Банк.

Димо Янков, Тане Николов, Димитър Ляпов

В 1905 година Ляпов заедно с Борис Сарафов участва в заговора за убийството на султан Абдул Хамид II, организиран от арменския революционен комитет в Женева, начело с Кристофор Микаелян.[5] След Младотурската революция в 1908 година Ляпов е сред противниците на прекратяването на дейността на ВМОРО и в 1910 година става инициатор на създаването на БНМОРО.

В 1912 година при избухването на Балканската война Ляпов е в четата на Георги Занков на Македоно-одринското опълчение, действаща в Разлога и спомогнала за освобождението на градовете Мехомия и Сяр, а по-късно в щаба на Трета солунска дружина. За проявено отличие в боя е награден с орден „За храброст“ IV степен.[6]

След войните Ляпов е член на Илинденската организация. Умира на 19 февруари 1941 година в София.[7][8][9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.21, 30
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 90.
  3. Училищен преглед, 1939, № 38, Министерство на народната просвета, София, стр. 234.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 95.
  5. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 359.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 190.
  7. Билярски, Цочо. „Два документа на цариградските българи, свързани с посещението на княз Фердинанд I в Цариград през 1896 година“
  8. Радев, Симеон. „Това, което видях от Балканската война“
  9. Илюстрация Илинден, март 1941, година 13, книга 3 (123), стр. 1-3.
     Портал „Македония“         Портал „Македония