Горун
Тази статия е за селото. За дъба с това име вижте Зимен дъб.
| Горун | |
|---|---|
  Горун  Горун | |
| Общи данни | |
| Население | 74 души[1] (15 септември 2022 г.) 3,81 души/km² |
| Землище | 19,558 km² |
| Надм. височина | 68 m |
| Пощ. код | 9689 |
| Тел. код | 05743 |
| МПС код | ТХ |
| ЕКАТТЕ | 17275 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Добрич |
| Община – кмет | Шабла Мариян Жечев (ГЕРБ) |
Горун е село в Североизточна България. То се намира в Община Шабла, област Добрич.
География[редактиране | редактиране на кода]
През селото преминава дълбоко дере, което е част от т.нар. Суха река в Добруджа. В сезоните на големи дъждове за 2-3 дни се образува река със заплашителна мощност. Тя се влива в Шабленското езеро.
В близост до селото се намира дъбова гора, която е станала причина то да получи наименованието си „горун“ – това е вид дъб с жълтеникава дървесина. Старото име на селото е Саръмеше, което в превод означава същото.
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото е създадено около 1830-те години, непосредствено след влизането в страната на войските на Дибич Забалкански. След неговото оттегляне започват масови кланета в Сливенско и Ямболско, развихрят се кърджалии и даали[източник? (Поискан преди 28 дни)]. Прогоненото население се е установило и в това село. Затова част от хората още си спомянт за котленския си и лозенградски произход. Цели фамилии има от Жеравна и Катунище. Разрушено изцяло по време на най-голямото земетресение в страната през 1901 г.
В селото живеят и няколко фамилии гагаузи, родствени на жителите на изцяло гагаузкото село Българево (община Каварна). Непосредствено след Крайовския договор от 1940 г. румънските заселници след 1919 г. напускат селото и заменят жилищата си с българи, преселени от Румъния в България по Крайовската спогодба 1940 г. Тези фамилии носят особеното наименование „абазои“.
Всички фамилии са живели и живеят в мир. В селото никога не е имало размирици. Почти всички жители от старите поколения на миналия век можели да общуват на турски и румънски, тъй като са ходили на румънско училище в периода 1919-1940 г. Местностите около селото имат и тюркски имена като Махмудорман, Търлата и пр. Селото никога не е било богато и не е имало разслоение на населението.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||