Шабла (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Шабла)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Шабла.

Община Шабла
Shabla Municipality Within Bulgaria.png
Общи данни
Област Добрич
Площ 329.639 km²
Население 5 073 души
Адм. център Шабла
Брой селища 16
Сайт shabla.bg
Управление
Кмет Мариян Жечев
(ГЕРБ)
Общ. съвет 11 съветници
   ГЕРБ (5)
   ДСХ (4)
   БСП (2)
Map of Shabla municipality (Dobrich Province).png
Топографска карта на община Шабла.

Община Шабла се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Добрич. Административен център е град Шабла.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в североизточната част на област Добрич. С площта си от 329,639 km2 заема 7-мо място сред 8-те общините на областта, което съставлява 6,98% от територията на областта. Община Шабла е най-източната община на България – нос Шабла (най-източната точка на България). Границите ѝ са следните:

Релеф, води[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е равнинен. Цялата ѝ територията попада в най-източните предели на Добруджанското плато. То е слабо наклонено на изток и североизток и височината му в границите на общината варира от 0 и 100 m. На изток завършва със стръмни, на места отвесни склонове към брега на Черно море. Максималната височина на община Шабла е 102 m, разположена западно от село Горичане. Дължината на морският бряг е около 40 km, а акумулативните брегове са с обща дължина 13,4 km. Морските плажове обхващат 22% от всички плажове по Българското Черноморско крайбрежие. От север на юг се редуват обширни плажови ивици: Дуранкулашки (65 дка); Крапецки – север (91 дка); Крапецки – юг (Езерецки) (50 дка); Шабленски (112 дка). Плажовете са от ситен, зърнест пясък и натрошени мидени черупки образуващи на много места с пясъчни дюни.

В община Шабла няма повърхностно течащи води. Има едно голямо суходолие (Шабленска река), в които епизодично (основно през пролетта и при поройни дъждове) протичат водни количества. То започва западно от село Твърдица, насочва се на изток и североизток, минава през селата Божаново и Ваклино и се „влива“ в Дуранкулашкото езеро. На фона на изключително равния релеф суходолието е значително под нивото на терена, като бреговете му са стръмни.

На територията на община Шабла са разположени три сладководни езера: Шабленското, Езерецкото и най-голямото Дуранкулашкото, които са с голямо разнообразие от рядко срещащи се видове флора и фауна. Има още две солени езера-лагуни – Балтата и Шабленска тузла с уникална по своя състав лечебна кал (около 230 000 тона).

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към село Твърдица през 2008 г.

Общината се състои от 16 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име) Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име)
Божаново 6 7,332 Карамет Крапец 301 22,175 Гарибча, Карапча
Ваклино 166 18,049 Караманлии Пролез 32 18,328 Гий орман
Горичане 82 24,534 Яалъ юч орман, Падурени Смин 74 11,907 Саръ муса
Горун 91 19,558 Саръ меше Стаевци 5 13,465 Калъкчии
Граничар 134 18,498 Аканджии Твърдица 6 11,437 Калайджи дере
Дуранкулак 415 29,351 Блатница Тюленово 56 14,583 Калъч кьой
Езерец 124 20,084 Сатълмъш Черноморци 81 12,347 Исмаилч кьой
Захари Стояново 95 17,904 Джафер факъ Шабла 3401 70,087

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • периода 1913 – 1940 г. – с. Яалъ юч орман е преименувана на с. Падурени под румънска власт.
  • МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Дуранкулак на с. Блатница;
– преименува с. Карамет (Керамет) на с. Божаново;
– преименува с. Караманлии на с. Ваклино;
– преименува с. Падурени на с. Горичане;
– преименува с. Саръ меше на с. Горун;
– преименува с. Аканджи (Акънджии) на с. Граничар;
– преименува с. Сатълмъш на с. Езерец;
– преименува с. Джафер факъ на с. Захари Стояново;
– преименува с. Гарибча (Карапча) на с. Крапец;
– преименува с. Гий орман на с. Пролез;
– преименува с. Саръ Муса на с. Смин;
– преименува с. Калъчлии на с. Стаевци;
– преименува с. Калайджи дере на с. Твърдица;
– преименува с. Калъч кьой (Кълъч кьой) на с. Тюленово;
– преименува с. Исмаилч кьой на с. Черноморци;
  • МЗ № 5530/обн. 17.09.1943 г. – възстановява старото име на с. Блатница на с. Дуранкулак;
  • Указ № 704/обн. 01.11.1963 г. – потвърдено е възстановеното през 1943 г. старо име на с. Блатница на с. Дуранкулак;
  • Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Шабла за с.гр.т. Шабла;
  • Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с.гр.т. Шабла за гр. Шабла.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[1]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 5069 4466 67 142 24 107 263 100.00 88.10 1.32 2.80 0.47 2.11 5.18
Шабла 3 401 2945 25 103 10 99 219 Шабла 86.59 0.73 3.02 0.29 2.91 6.43
Дуранкулак 415 390 11 3 10 Дуранкулак 93.97 2.65 0.72 2.40
Крапец 301 287 7 Крапец 95.34 2.32
Ваклино 166 147 5 10 0 3 1 Ваклино 88.55 3.01 6.02 0.00 1.80 0.60
Граничар 134 94 24 0 15 Граничар 70.14 17.91 0.00 11.19
Езерец 124 121 0 2 Езерец 97.58 0.00 1.61
Захари Стояново 95 93 0 0 0 Захари Стояново 97.89 0.00 0.00 0.00
Горун 91 78 5 4 3 Горун 85.71 5.49 4.39 3.29
Горичане 82 74 3 0 5 0 0 Горичане 90.24 3.65 0.00 6.09 0.00 0.00
Черноморци 81 66 0 15 0 0 0 Черноморци 81.48 0.00 18.51 0.00 0.00 0.00
Смин 74 69 0 0 4 Смин 93.24 0.00 0.00 5.40
Тюленово 56 54 0 0 0 0 2 Тюленово 96.42 0.00 0.00 0.00 0.00 3.57
Пролез 32 31 0 0 0 Пролез 96.87 0.00 0.00 0.00
Божаново 6 6 0 0 0 0 0 Божаново 100.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Твърдица 6 6 0 0 0 0 0 Твърдица 100.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Стаевци 5 5 0 0 0 0 0 Стаевци 100.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Общински съвет[редактиране | редактиране на кода]

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[2][3][4][5]

Партия или сдружение 2003 2007 2011 2015
Избирателна активност по време на изборите 57.98 % 66.27 % 58.60 %
Общ брой места 13 13 13 11
ГЕРБ 5 4 5
Движение за социален хуманизъм 4
Българска социалистическа партия 5 2 5 2
Земеделски съюз „Александър Стамболийски“ 2
Движение Нашият град 6 2
Партия на българските жени 2
Съюз на свободните демократи 1
Социалдемократическа партия 1
Български земеделски народен съюз - Народен съюз 1
Българско движение „Национален идеал за единство“ 1
Коалиция „За обновена Шабла“ 1
Българска социалдемокрация 1

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Към декември 2010 година община Шабла разполага с 1265 легла, намиращи се в 79 броя категоризирани средства за подслон и места за настаняване, в други 3 категоризирани почивни бази, собственост на държавни учреждения и търговски дружества имат още 102 легла. Разпределението на средствата за подслон и местата за настаняване е следното:

  • Шабла – 188 легла в хотел в центъра на града, работещ целогодишно и няколко къщи, сезонно се предлагат и квартири;
  • къмпинг „Добруджа“ край Шабла – 318 легла в 10 обекта, от които 2 целогодишно;
  • селищно образувание Кария, нос Шабла – 9 легла в квартири;
  • с. Горун – 6 легла;
  • с. Тюленово – 72 легла в семеен хотел, къщи и квартири;
  • с. Езерец – 93 легла в 4 къщи;
  • с. Крапец – 337 легла, морски хотел 200 легла, семейни къщи-хотели, квартири;
  • с. Дуранкулак – 15 легла в 2 къщи;
  • къмпинг „Космос“ край с. Дуранкулак – 215 легла, почивна станция целогодишно и 182 в бунгала сезонно;
  • край Дуранкулашкото езеро – 44 легла в 4 обекта за настаняване (къщи и квартири).

Уникалните скални образувания по брега на с. Тюленово са изключително удобни за съчетаване на традиционния морски ваканционен туризъм със специфични му форми – подводен, яхтен и скален туризъм. Разнообразието на флората и фауната в защитените местности на Шабленското и Дуранкулашкото езера благоприятстват развитието на екологичния туризъм.

В общината са открити множество археологически паметници, включително най-старата каменна архитектура в континентална Европа „Големия остров“ в Дуранкулашкото езеро.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 59,5 km:

Топографски карти[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 27 септември 2018.
  2. ((bg))  „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници - I тур, 2003“. // mi2003.cik.bg. Посетен на 27 септември 2018.
  3. ((bg))  „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Шабла“. // results.cik.bg. Посетен на 27 септември 2018.
  4. ((bg))  „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Шабла“. // results.cik.bg. Посетен на 27 септември 2018.
  5. ((bg))  „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Шабла“. // results.cik.bg. Посетен на 27 септември 2018.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България