Община Шабла

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Шабла
Map of Shabla municipality (Dobrich Province).png
Общи данни
Област Област Добрич
Площ 329.639 km²
Население 5 073 души
Адм. център Шабла
Брой селища 16
Управление
Кмет Мариян Жечев
(ГЕРБ)
Общ. съвет 11 съветници
   ГЕРБ (5)
   ДСХ (4)
   БСП (2)

Община Шабла с административен център в град Шабла се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Добрич.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в североизточната част на Област Добрич. С площта си от 329,639 km2 заема 7-мо място сред 8-те общините на областта, което съставлява 6,98% от територията на областта. Община Шабла е най-източната община на България – нос Шабла (най-източната точка на България). Границите ѝ са следните:

Релеф, води[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е равнинен. Цялата ѝ територията попада в най-източните предели на Добруджанското плато. То е слабо наклонено на изток и североизток и височината му в границите на общината варира от 0 и 100 m. На изток завършва със стръмни, на места отвесни склонове към брега на Черно море. Максималната височина на община Шабла е 102 m, разположена западно от село Горичане. Дължината на морският бряг е около 40 km, а акумулативните брегове са с обща дължина 13,4 km. Морските плажове обхващат 22% от всички плажове по Българското Черноморско крайбрежие. От север на юг се редуват обширни плажови ивици: Дуранкулашки (65 дка); Крапецки – север (91 дка); Крапецки – юг (Езерецки) (50 дка); Шабленски (112 дка). Плажовете са от ситен, зърнест пясък и натрошени мидени черупки образуващи на много места с пясъчни дюни.

В община Шабла няма повърхностно течащи води. Има едно голямо суходолие (Шабленска река), в които епизодично (основно през пролетта и при поройни дъждове) протичат водни количества. То започва западно от село Твърдица, насочва се на изток и североизток, минава през селата Божаново и Ваклино и се „влива“ в Дуранкулашкото езеро. На фона на изключително равния релеф суходолието е значително под нивото на терена, като бреговете му са стръмни.

На територията на община Шабла са разположени три сладководни езера: Шабленското, Езерецкото и най-голямото Дуранкулашкото, които са с голямо разнообразие от рядко срещащи се видове флора и фауна. Има още две солени езера-лагуни – Балтата и Шабленска тузла с уникална по своя състав лечебна кал (около 230 000 тона).

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 5 069 100,00
Българи 4 466 88,10
Турци 67 1,32
Цигани 142 2,80
Други 24 0,47
Не се самоопределят 107 2,11
Не отговорили 263 5,19

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 16 населени места с общо население 5 069 жители към 01.02.2011 г.[2]

Списък на населените места в Община Шабла, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Божаново 6 7,332 Карамет Крапец 301 22,175 Гарибча, Карапча
Ваклино 166 18,049 Караманлии Пролез 32 18,328 Гий орман
Горичане 82 24,534 Яалъ юч орман, Падурени Смин 74 11,907 Саръ муса
Горун 91 19,558 Саръ меше Стаевци 5 13,465 Калъкчии
Граничар 134 18,498 Аканджии Твърдица 6 11,437 Калайджи дере
Дуранкулак 415 29,351 Блатница Тюленово 56 14,583 Калъч кьой
Езерец 124 20,084 Сатълмъш Черноморци 81 12,347 Исмаилч кьой
Захари Стояново 95 17,904 Джафер факъ Шабла 3401 70,087
ОБЩО 5069 329,639 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • периода 1913 – 1940 г. – с. Яалъ юч орман е преименувана на с. Падурени под румънска власт.
  • МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Дуранкулак на с. Блатница;
– преименува с. Карамет (Керамет) на с. Божаново;
– преименува с. Караманлии на с. Ваклино;
– преименува с. Падурени на с. Горичане;
– преименува с. Саръ меше на с. Горун;
– преименува с. Аканджи (Акънджии) на с. Граничар;
– преименува с. Сатълмъш на с. Езерец;
– преименува с. Джафер факъ на с. Захари Стояново;
– преименува с. Гарибча (Карапча) на с. Крапец;
– преименува с. Гий орман на с. Пролез;
– преименува с. Саръ Муса на с. Смин;
– преименува с. Калъчлии на с. Стаевци;
– преименува с. Калайджи дере на с. Твърдица;
– преименува с. Калъч кьой (Кълъч кьой) на с. Тюленово;
– преименува с. Исмаилч кьой на с. Черноморци;
  • МЗ № 5530/обн. 17.09.1943 г. – възстановява старото име на с. Блатница на с. Дуранкулак;
  • Указ № 704/обн. 01.11.1963 г. – потвърдено е възстановеното през 1943 г. старо име на с. Блатница на с. Дуранкулак;
  • Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Шабла за с.гр.т. Шабла;
  • Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с.гр.т. Шабла за гр. Шабла.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Към декември 2010 година община Шабла разполага с 1 265 легла, намиращи се в 79 броя категоризирани средства за подслон и места за настаняване, в други 3 категоризирани почивни бази, собственост на държавни учреждения и търговски дружества имат още 102 легла. Разпределението на средствата за подслон и местата за настаняване е следното:

  • Шабла – 188 легла в хотел в центъра на града, работещ целогодишно и няколко къщи, сезонно се предлагат и квартири;
  • къмпинг „Добруджа“ край Шабла – 318 легла в 10 обекта, от които 2 целогодишно;
  • селищно образувание Кария, нос Шабла – 9 легла в квартири;
  • с. Горун – 6 легла;
  • с. Тюленово – 72 легла в семеен хотел, къщи и квартири;
  • с. Езерец – 93 легла в 4 къщи;
  • с. Крапец – 337 легла, морски хотел 200 легла, семейни къщи-хотели, квартири;
  • с. Дуранкулак – 15 легла в 2 къщи;
  • къмпинг „Космос“ край с. Дуранкулак – 215 легла, почивна станция целогодишно и 182 в бунгала сезонно;
  • край Дуранкулашкото езеро – 44 легла в 4 обекта за настаняване (къщи и квартири).

Уникалните скални образувания по брега на с. Тюленово са изключително удобни за съчетаване на традиционния морски ваканционен туризъм със специфични му форми – подводен, яхтен и скален туризъм. Разнообразието на флората и фауната в защитените местности на Шабленското и Дуранкулашкото езера благоприятстват развитието на екологичния туризъм.

В общината са открити множество археологически паметници, включително най-старата каменна архитектура в континентална Европа „Големия остров“ в Дуранкулашкото езеро.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 59,5 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ