Ваклино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ваклино
Общи данни
Население157 души[1] (15 септември 2022 г.)
8,7 души/km²
Землище18,049 km²
Надм. височина25 m
Пощ. код9672
Тел. код05747
МПС кодТХ
ЕКАТТЕ10032
Администрация
ДържаваБългария
ОбластДобрич
Община
   кмет
Шабла
Мариян Жечев
(ГЕРБ)

Ваклино е село в Североизточна България. То се намира в община Шабла, област Добрич.

География[редактиране | редактиране на кода]

Ваклино е малко село, разположено на древния път Via Pontica. То е предпоследното българско село, пътувайки към Румъния, на 5 км преди Дуранкулак. Разположено е на 570 км от София, на 95 км от Варна, на 88 км от Добрич, на 13 км от Шабла.

История[редактиране | редактиране на кода]

До 1942 година името на селото е Караманлии.[2]


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

През Ваклино минава дере, което в миналото представлява естественото корито на Дуранкулашкото езеро. Дерето към езерото е гъсто обрасло с орехови и други гори, които са идеално място за живот на различен по вид дивеч: сърни, диви свине, чакали, лисици.

Това, което го прави по-различно от останалите села, които не са разположени непосредствено на бреговата ивица, е благоприятното му местоположение до морето и до Дуранкулашкото езеро или „гьолът“, както се нарича от жителите на околните села. Разстоянието до езерото е 5 км по черен добруджански път. По същия път ще трябва да изминете 13 км, за да стигнете „Гарда“. Това е старо съоръжение, строено през 50-60-те години на място, отделяло морето от езерото. Излизайки на морския бряг на това място, ще се насладите на приказен плаж с дължина 10 км.

На север от „Гарда“ е къмпинг Космос, а на юг е плажът на къмпинг Карвуна. Разстоянието между двата къмпинга е равно по около 5 км в двете посоки. Излизайки на това място можеше да се наблюдава корпусът на заседналия в плитчините през 1965 г. италиански кораб „Аячо примо“. Днес корабът е почти потънал, но години наред неговата снага, извисявайки се над водата, беше визитна картичка на всички любителски снимки, правени по тези места.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.