Дуранкулашко езеро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Изглед към Дуранкулашкото езеро, зад него се вижда Черно море

Дуранкулашкото езеро (Дуранкулашко блато) е езеро, разположено до едноименното село в североизточната част на България. То е защитена местност с площ 446,54 ха, населявана от множество редки биологични видове и археологически парк.

География[редактиране | edit source]

Езерото е разположено в най-североизточната част на България, на около 6 км от българо-румънската граница и на 15 км северно от град Шабла, между селата Крапец и Дуранкулак пред с. Ваклино. Започва при моста в село Дуранкулак и се простера в югоизточна посока до морския браг. Представлява крайбрежно езеро-лагуна с площ от 3,4 км². В западната част на езерото са разположени два острова (съответно 20.0 и 5.3 дка). Езерото е свързано посредством изкуствено изграден канал с разположеното северно Карталийското блато при нос Карталбурун.

През 50-те и 60-те години е изградена преградна стена, която предпазва отливане на водите на езерото в Черно море. От местността „Гарда“, където се намира стената, има черен път, по който на 5 км се стига до село Ваклино. Северно от Дуранкулашкото езеро се намира къмпинг Космос.

Природа[редактиране | edit source]

Дуранкулашкото езеро е сред най-значимите и най-добре запазените крайбрежни влажни зони в България, с международно значение за опазването на повече от 260 вида редки и застрашени от изчезване растения и животни. Находището на триръбестия камъш е най-представителното за България.

Разположена на миграционния път Via Pontica, влажната зона осигурява благоприятни условия за хранене и почивка на редица прелетни видове птици. Дуранкулашкото езеро е с международно значение за опазването на малкия воден бик, както и от особена важност в национален мащаб за гнезденето на белооката потапница, немия лебед, тръстиковия блатар, индийското шаварче. В околните ронливи брегове може да се срещне да гнезди изключително красивият с многоцветното си оперение Пчелояд. Тук зимуват популациите на три вида водолюбиви птици - голяма белочела гъска, червеногуша гъска и зеленоглава патица, има големи популации на малък корморан и розов пеликан.

Езерото е и единственото в България доказано находище на див шаран.

Археология[редактиране | edit source]

Големият остров — Дуранкулак, известен сред специалистите като "Европейската Троя" и "Езерният град", е първият пралеоисторически музей на открито у нас. На това знаково за световната и европейската история място са открити:
- находки от палеолита (над 100 века пр.Хр.),
- селищата на първото най-древно културно, уседнало, земеделско и занаятчийско население в Европа (54 век пр.Хр.),
- първите каменни градежи в Европа (51 век пр.Хр.),
- най-старото обработено злато в света (50 век пр.Хр.),
- първи наченки на писмени знаци в човешката история (50-48 век пр.Хр.) предвестник на праисторическата Дунавска протописменост,
- най-ранните форми на парично-разменни ценности (50-48 век пр.Хр.),
- тук е идентифицирана е най-стара фаза (начало 55-54 век пр.Хр.), наречена Блатница, по древното име на днешното село Дуранкулак, на европейската неолитна култура Хаманджия.

По мнението на много специалисти, като проф. Уилям Райън, Уолтър Питман, проф. Балард, проф. Петко Димитров, проф. Мариана Филипова и др. Попопът описан в библията, гръцките и митовете на много народи е разказ водещ началото си от случилото се около 56 век пр. Хр. колосално наводнение при преливането и пробивът на покачилите нивото си води след стопяването на полявни ледове от Средиземно море през Босфора в затвореното като езеро дотогава Черно море, макар това да не е ставало като връхлитащо цунами, водата настъпвайки с 15-20 см дневно е потопила от 2 - 3 до 90 км суша навътре от предишния бряг на около 120 м дълбочина. От този катаклизъм тежко е пострадала тукашната културна човешка общност, чиито наследници явно се явяват носителите на културите Дуранкулак и Варна.

Вижте още[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]


Външни препратки[редактиране | edit source]