Дуранкулашко езеро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дуранкулашко езеро
Изглед към Дуранкулашкото езеро, зад него се вижда Черно море
Изглед към Дуранкулашкото езеро, зад него се вижда Черно море
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.67° с. ш. 28.5367° и. д.
Местоположение в България
Местоположение Област Добрич,
Община Шабла
Вид крайбрежена лагуна
Притоци Ваклиновски дол
Дуранкулашки дол
Дължина 4 km
Ширина 0,37 – 1,1 km
Площ 3,4 km2
Дълбочина 4 m
Воден обем 4,9 млн. m3
Надм. височина 0 m
Дуранкулашко езеро в Общомедия

Дуранкулашкото езеро или Дуранкулашко блато (от 29 юни 1942 г. до 2 юли 1965 г. Блатнишко блато)[1] е езеро, разположено югоизточно от едноименното село в североизточната част на България в Приморска Добруджа. То е защитена местност с площ 446,54 ха, населявана от множество редки биологични видове и археологически парк.

География[редактиране | редактиране на кода]

Езерото е разположено в най-североизточната част на България, на около 6 км от българо-румънската граница и на 15 км северно от град Шабла, между селата Дуранкулак на северозапад, Крапец на юг и Ваклино на югозапад. Има форма на латинската буква „Y“, обърната с горния си край на запад. Езерото има две „опашки“, северозападната започва при моста в село Дуранкулак и в нея се влива Дуранкулашкия дол, а в югозападната – Ваклиновски дол. Самото езеро се простира в югоизточна посока до морския браг. Представлява крайбрежно езеро-лагуна с площ от 3,4 км² и с приблизителни размери – 4 km дължина и 0,37 – 1,1 km ширина. В западната му част са разположени два острова (съответно 20.0 и 5.3 дка). По-големият в зависимост от нивото на езерото периодично се превръща от остров в полуостров и на него се намира Археологическият резерват „Дуранкулак“. Езерото е свързано посредством изкуствено изграден канал с разположеното северно Карталийското блато при нос Карталбурун. Максималната му дълбочина достига до 4 m, обемът му е 4,9 млн. m3, а солеността до 4‰. основното му подхранване е от карстови извори.

През 50-те и 60-те години е изградена преградна стена, която предпазва отливането на водите на езерото в Черно море. Северно от Дуранкулашкото езеро и Карталийското блато се намира къмпинг Космос.

Природа[редактиране | редактиране на кода]

Земеродно рибарче заснето в района на езерото.

Дуранкулашкото езеро е сред най-значимите и най-добре запазените крайбрежни влажни зони в България, с международно значение за опазването на повече от 260 вида редки и застрашени от изчезване растения и животни. Находището на триръбестия камъш е най-представителното за България.

Разположена на миграционния път Via Pontica, влажната зона осигурява благоприятни условия за хранене и почивка на редица прелетни видове птици. Дуранкулашкото езеро е с международно значение за опазването на малкия воден бик, както и от особена важност в национален мащаб за гнезденето на белооката потапница, немия лебед, тръстиковия блатар, индийското шаварче. В околните ронливи брегове може да се срещне да гнезди изключително красивият с многоцветното си оперение Пчелояд. Тук зимуват популациите на три вида водолюбиви птици – голяма белочела гъска, червеногуша гъска и зеленоглава патица, има големи популации на малък корморан и розов пеликан.

Езерото е и единственото в България доказано находище на див шаран.

Археология[редактиране | редактиране на кода]

Големият остров – Дуранкулак, известен сред специалистите като „Европейската Троя“ и „Езерният град“, е първият палеоисторически музей на открито в България. На това знаково за световната и европейската история място са открити:
- находки от палеолита (над 100 века пр. Хр.),
- селищата на първото най-древно културно, уседнало, земеделско и занаятчийско население в Европа (54 век пр. Хр.),
- първите каменни градежи в Европа (51 век пр. Хр.),
- най-старото обработено злато в света (50 век пр. Хр.),
- първи наченки на писмени знаци в човешката история (50 – 48 век пр. Хр.) предвестник на праисторическата Дунавска протописменост,
- най-ранните форми на парично-разменни ценности (50 – 48 век пр. Хр.),
- тук е идентифицирана е най-стара фаза (начало 55 – 54 век пр. Хр.), наречена Блатница, по древното име на днешното село Дуранкулак, на европейската неолитна култура Хаманджия.

Находките от Дуранкулак се считат за аргумент в полза на една хипотеза за „Потопът в Черно море“.[2] Преливането и пробивът на покачилите нивото си води след стопяването на полярни ледове от Средиземно море през Босфора в затвореното като езеро дотогава Черно море, представляват колосално наводнение, макар то да не е станало като връхлитащо цунами, а водата, настъпвайки с 15 – 20 см дневно, е потопила от 2 – 3 до 90 км. суша навътре от предишния бряг до дълбочини около 120 м . От този катаклизъм тежко е пострадала тукашната културна човешка общност, чиито наследници явно се явяват носителите на културите Дуранкулак и Варна.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 77 – 78.
  2. Димитров П., Д. Димитров. 2003. Черно море, Потопът и древните митове., Варна: „Славена“,ISBN 954-579-278-7

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]