Археологически резерват „Дуранкулак“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Археологически резерват „Дуранкулак“
Местоположение
Bulgaria Dobrich Province relief location map.jpg
43.6694° с. ш. 28.5324° и. д.
Археологически резерват „Дуранкулак“
Местоположение в България Област Добрич
Страна Флаг на България България
Област Област Добрич
Археология
Вид Селище
Период VI хилядолетие пр.н.е. – X век
Епоха Палеолит до Средновековие

Археологически резерват „Дуранкулак“ е археологически обект, разположен в Дуранкулашкото езеро край село Дуранкулак, североизточна България.

На неговата територия са открити първи наченки на писмени знаци в човешката история (50 – 48 век пр. Хр.), предвестник на праисторическата Дунавска протописменост, както и най-старата фаза (начало 55 – 54 век пр. Хр.), наречена Блатница, на европейската неолитна култура Хаманджия.[1]

Находките от Дуранкулак се считат за аргумент в полза на една хипотеза за „Потопът в Черно море“.[2] От този катаклизъм тежко е пострадала тукашната културна човешка общност, чиито наследници явно са носителите на културите Дуранкулак и Варна.

Праисторически паметници[редактиране | редактиране на кода]

Археологическите проучвания в Дуранкулак започват се водят от 1974 г. ръководени от Хенриета Тодорова и Тодор Димов. Те разкриват следното. [3]

  • Първо е заселен югозападния бряг на Дуранкулашкото езеро където е открито неолитно селище с частично вкопани куполовидни едноетажни жилища на най-древното културно уседнало земеделско-скотовъдно население в Европа съществувало от 55 – 54 век пр. Хр. до 51 – 50 век пр.н.е. Това е поселението открило на учените най-древната фаза Блатница на културата Хаманджия.
  • Към 51 – 50 в. пр.н.е. обитателите изоставят селището на брега, установяват се на острова срещу него (днес той е полуостров с площ 19 декара) и изграждат ново халколитно селище съществувало от 51 – 50 до 38 в. пр.н.е. Неговите къщи са с трапецовиден план с късата страна към север, ориентирани както и улиците му по посоките на света. Открити са 18 сгради, всяка от тях обитавал по един род от 15 – 20 души. Това е началото на енеолитната селищната могила възникнала на острова, в която са проследени 8 селища в слоеве едно върху друго. Първите 2 са от неолинтата култура Хаманджия, а следващите 4 са от халколитната култура Варна. В центъра са разкрити останките на значима сграда вероятно дворец, храм, хамбар или с други обществени функции с площ над 300 m². Дебелината на културният пласт на могилата достига 4 м. Първото селище е обитавано от около 350 човека. Това са първите каменни градежи в Европа. Стените на къщите се зидали на сухо от камък до около 1 м и от там нагоре се издигали с дебели глинобитни пояси, като се е ползвал и дървен материал. Покривът е двускатен покрит с тръстика, слама и сено, Площта на жилищата в план е от 150 да 170 кв. м, с дължина към ширина в пропорция приблизително 1/3, имали са две основни пространства. Възможно е във височина подпокривното пространство частично или изцяло да е оформяло втори етаж или каменните зидове да са били цокъл над който да е бил същинското обитаемо ниво. Стените са фино измазани отвътре с пречистена глина, боядисани с минерални бои и украсени с рисунки. Между постройките са прокарани най-старите улици в Европа с ширина най-често от няколко метра, като „градоустройственият план“ е спазван строго поради ограничената площ на острова и тежкият климат, долепени постройки няма, но отстоянието между някои е само 10 см, а има и проходи между тях широки едва 80 см. Населението отглеждало пшеница, ечемик, грах, леща, домашни животни, плавало е в морето, поддържало е разменна търговия или е пътувало до Средиземно море от където си е доставяло ценните раковини спондилус и денталиум употребявани според проф. В. М. Массон от Санкт Петербург като паричен еквивалент, но също за луксозни украшения и майсторска изработка на изискани облекла, не се е отказвало и от лов и риболов включително на лъвове, които тогава са се срещали тук, тъчело е тъкани на стан, изработвало е с калъпи украсена керамика, без грънчарско колело, имало е металургични познания и обработвало злато и мед, правело украшения от малахит, халцедон и раковини, за което са ползвани и вносни продукти. Имало обществена система с първенци, войнствени младежи и жрици. Религиозни вярвания са били развити в култовете към плодородието и към мъртвите. Идолите – женски фигурки с обобщен образ са грижливо изработени, полирани и често украсени с гривни. По тях се откриват врязани знаци – първи наченки на писменост в човешката история датирани заедно с всичко посочено не по-късно от 51 – 48 в. пр.н.е.
  • На брега на юг от изоставеното първо поселение в тази епоха в 53 в. пр.н.е. в местността „Нивата“ възниква най-големият в света известен на науката палеоисторически некропол в който са локализирани общо към 1400 погребения и са проучени 1204 гроба. Той е ползван над 1000 години до към 38 в. пр.н.е. Мъжете са погребвани изпънати по гръб с глава на север, а жените и децата свити странично, около тях са полагани сечива, храна, дарове, съдове и вотивни фигури.
  • На западния бряг на езерото. между острова и паметника, в протобронзовата епоха (към 35 – 34 в. пр.н.е.) при стария некропол са издигнати погребални могили, обединени в могилни некрополи; те отбелязват началото на обитаването на тези земи от прото-траките.

Към 34 до 30 в. пр.н.е. климатът съществено се влошава, а нивото на морето се покачва с около 4 – 5 м над сегашното, което, съчетано с нашествията на северни племена, води до силно обезлюдяване на района.

Антични паметници[редактиране | редактиране на кода]

  • През късната бронзова епоха в 13 в. пр.н.е. и началото на ранножелязната на южния склон на острова извън селищната могила възниква укрепено тракийско селище добре проучено от археолозите. Това е единственият изцяло изследван обект на Балканския полуостров от времето на Троянската война, когато започва генезиса на Тракийската племенна общност, част от която са Гетите населявали този край в античността.
  • Друго такова селище от късната бронзова и ранната желязна епоха е локализирано в югоизточният край на с. Дуранкулак отново при езерото. То не е проучвано.
  • В полята около езерото има десетки тракийски могили. Те са описани при теренни обхождания, но все още не са проучени.
  • Следващият голям забележителен паметник на езерният остров е от 4 в. пр.н.е. – началото на Елинистичната епоха. На 26 м навътре в скалния масив е изсечен елинистически пещерен храм на трако-фригийската Велика майка богиня. Това е позната мощна богиня майка, но вече като Кибела, вариантът възприет в Мала Азия от траките, техните наследници и съседните им там други племена, малко по-страховита и близка до първообраза си посестрима на балканските Бендида и Деметра. Този внушителен по размери храм е без аналог в Европа и е единственото нейно пещерно светилище на континента открито досега. На българска територия са открити и най-ранните за континента култови фигури на богинята. Светилището е изградено във вътрешността на карстова пещерна ниша състояща са от две успоредни пещери ниско на равнището на езерната повърхност дооформена в дълъг правоъгълник разделен по средата с преграда. Открит е случайно едва след като сводът му пропада от собствената си тежест. При разкопките са открити оброчна плоча на богинята, два старогръцки чернофирнисови (червенофигурни) кантароса, амфорна тара и дръж­ки. Паметникът е разположен в източната част на Големия остров. Проучването на голямото пещерно светилище на богинята Кибела с многобройни богати жертвени ями и погребения не е завършено.
  • Отново на западния бряг на Дуранкулашкото езеро при другите предходни такива е разкрит и частично проучен античен некропол от елинистическо и римско време съществувал близо 700 години от 3 в. пр.н.е. до 4 в. Открити са 41 гробни съоръжения. Те са с различна типология, архитектура и културна принадлежност. Между тях се открояват късноантичените гробниците-катакомби, характерни за скито-сарматска племенна общност, както и голям брой погребения от римско време. Открити са много ценни погребения със златни и бронзови украшения.
  • В местността „Катмера“ (Патарника) край Дуранкулашкото езеро се намира непроучено късно антично, възможно в даден период от съществуването си не само от траки, но и от сармати, селище което вероятно е ползвало посоченият античен некропол.

Средновековни паметници[редактиране | редактиране на кода]

Забележителни са и находките, свързани с древната българска история. Тук в 1978 г. е открит прабългарски календар-рабош от периода 7 – 10 век.

  • Не по-късно от 9 век върху целия остров е било разположено укрепено прабългарско селище просъществувало до падането под византийска власт в началото на 11 век. [4] Домовете в него са от около 35 – 40 кв. м, някои кръгли като юрти, разположени нагъсто. Обитателите му са били и добри занаятчии. В селището е установено капище, чийто вход е зазидан, а в близост е изградена църква. Това доказва, че селището е съществувало преди покръстването и животът в него е продължил и дълго след това.
  • На западния бряг е проучен старобългарският некропол с над 500 гроба, от които са разкопани 279 погребения.

Разкопките и проучванията на Дуранкулашкият езерен археологически комплекс продължават с различна интензивност над 35 години. Повечето археологически находки се съхраняват в Историческия музей в град Добрич. В музея в Дуранкулак има малка сбирка, в която могат да се видят експонати от различните културни слоеве, но най-ценните експонати са в София, в Националния исторически музей.

Тук са открили ценни свидетелства както за древните българи, така и Европейската и световна история за най-древната прото-цивилизация на Европа развила се на това място, преди над 70 века, където поселищният живот е продължил от новокаменната епоха до залезът на Първата българска държава в средновековието цели 6 000 години.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Айля Исмаил, Тодор Димов, Археологически комплекс „Дуранколашко езеро – Природа екология и открития
  2. Димитров П., Д. Димитров. 2003. Черно море, Потопът и древните митове., Варна: „Славена“,ISBN 954-579-278-7
  3. ((bg))  Некрополът при Дуранкулак. // Написано от Ивалина Ненова. Статия в „nasamnatam.com“, 01.02.2012, раздел: Статии – България. Посетен на 25.10.2016.
  4. Проучванията и изследванията са публикувани в „Дуранкулак“ – т.1, София 1990 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]