Археологически резерват „Дуранкулак“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Археологически резерват „Дуранкулак“
Sofia - Skeleton from the Durankulak Necropolis.jpg
Местоположение
Bulgaria Dobrich Province relief location map.jpg
43.6694° с. ш. 28.5325° и. д.
Археологически резерват „Дуранкулак“
Местоположение в България Област Добрич
Страна  България
Област Област Добрич
Археология
Вид Селище
Период VI хилядолетие пр.н.е. – X век
Епоха Късен неолит до Средновековие; култури Хаманджия и Варна
Археологически резерват „Дуранкулак“ в Общомедия

Археологическият комплекс „Дуранкулак“ е археологически обект, разположен в Дуранкулашкото езеро край село Дуранкулак, североизточна България.

На неговата територия са открити първи наченки на писмени знаци в човешката история (50 – 48 век пр. Хр.), предвестник на праисторическата Дунавска протописменост, както и най-старата фаза (начало 55 – 54 век пр. Хр.), наречена Блатница, на европейската неолитна култура Хаманджия.[1]

Находките от Дуранкулак се смята за аргумент в полза на една хипотеза за „Потопът в Черно море“.[2] От този катаклизъм тежко е пострадала тукашната културна човешка общност, чиито наследници явно са носителите на културите Хаманджия и Варна.

Праисторически паметници[редактиране | редактиране на кода]

Археологическите проучвания в Дуранкулак започват през 1974 г. ръководени от Хенриета Тодорова, Кирил Ботов и Тодор Димов. След 2015 год. те се ръководят от Иван Вайсов и Владимир Славчев. Резултатите от проучванията показаха, че:[3]

  • Първо е заселен югозападния бряг на Дуранкулашкото езеро където е открито късно неолитно селище с частично вкопани куполовидни едноетажни жилища на най-древното културно уседнало земеделско-скотовъдно население в Европа съществувало от 5500 – 5400 до 5100 – 5000 пр. Хр. Това е селището където е открита най-древната фаза Блатница на културата Хаманджия.
  • Към 5100 – 5000 г. пр. Хр. обитателите изоставят селището на брега и се установяват на полуострова срещу него (днес Големия остров с площ около 20 декара). Тук те изграждат ново енеолитно селище съществувало от 5100 – 5000 до 3800 г. пр. Хр. Неговите къщи са с правоъгълен план с късата страна от към север, ориентирани както и улиците му по посоките на света. Досега тук са проучени 24 сгради, всяка от които обитавана от по един род от 15 – 20 души. Това е началото на енеолитната селищната могила възникнала на Големия остров, в която са проследени 8 следващи едно под друго селища. Първите 2 са от ранния енеолет – култура Хаманджия. Следващите 4 са от късноенеолитната култура Варна. В центъра са разкрити останките на значима обществена сграда вероятно дворец и/или храм с площ над 200 m². На места дибелината на културните напластявания достига до 3 м. Стените на къщите се зидани на сухо от камък до около 1 м и от там нагоре се издигали с дебели глинобитни пояси, като се е ползвал и дървен материал. Покривът е плосък покрит с тръстика, слама и/или сено, Площта на жилищата е от 80 до 170 кв. м, с дължина към ширина в пропорция приблизително 1/3. Сградите са имали по две основни помещения. Възможно е във височина подпокривното пространство частично или изцяло да е оформяло втори етаж или каменните зидове да са били цокъл над който да е бил същинското обитаемо ниво. Стените са фино измазани отвътре с пречистена глина, боядисани с минерални бои и частично украсени с рисунки. Между постройките са прокарани най-старите улици в Европа с ширина 1.00 – 1.50 най-често метра, като устройственият им план е спазван стриктно поради ограничената площ на острова и специфичните климатични дадености. В стелещата не са открити долепени постройки, но при някои има отстояние само 10 – 20 см. Има и проходи между тях широки едва 80 см.

Населението отглеждало пшеница, ечемик, грах, леща, домашни животни. Населението е поддържала разменна търговия и със Средиземноморието от където си е доставяло ценните раковини спондилус и денталиум употребявани според проф. В. М. Массон и проф. Х. Тодорова като паричен еквивалент използван за изработката на луксозни украшения и майсторска изработка на изискани облекла. Ежиднивната диета е включвало продукти набавяни посредстум лов и риболов. Тогава са се тъчело на стан, а с калъпи е правена и украсена керамика. Последната е правена без грънчарско колело. Населението е имало металургични познания по отношение обработватката на злато и мед и изготвяне на украшения от малахит, халцедон и раковини, за което са ползвани и вносни продукти. Имало обществена система с първенци, войнствени младежи и жрици. Религиозни вярвания са били развити в култовете към плодородието, огъня, слънцето и мъртвите. Идолите – женски фигурки с обобщен образ са грижливо изработени, полирани и често украсени с гривни. По тях се откриват врязани знаци – първи наченки на писменост в човешката история датирани заедно с всичко посочено не по-късно от 51 – 48 в. пр.н.е.

  • На брега на юг от изоставеното първо поселение в тази епоха в 53 в. пр.н.е. в местността „Нивата“ възниква най-големият в света известен на науката праисторически некропол, в който са локализирани над 1400 погребения от които проучени – 1204 гроба. Той е ползван над 1000 години до към 3800 г. пр.н.е. Мъжете са погребвани изпънати по гръб с глава на север, а жените и децата свити на страни. Около тях са полагани сечива, храна, дарове, съдове и вотивни фигури.
  • На западния бряг на езерото. между острова и некропола, през протобронзовата епоха (към 35 – 34 в. пр.н.е.) са издигнати няколко погребални могили, обединени в могилен некропол. Според някои изследователи те отбелязват началото на обитаването на тези земи от прото-траките.

Към 34 до 30 век пр.н.е. климатът съществено се влошава, а нивото на морето се покачва с около 12 – 15 м над сегашното, което, съчетано с предполагаемото нашествията на северни племена, води до обезлюдяването на района.

Антични паметници[редактиране | редактиране на кода]

  • През късната бронзова епоха в XIII в. пр.н.е. и началото на ранножелязната на южния склон на острова извън селищната могила възниква укрепено тракийско селище добре проучено от археолозите. Това е единственият изцяло изследван обект на Балканския полуостров от времето на Троянската война, когато започва генезиса на Тракийската племенна общност, част от която са гетите населявали този край в античността.
  • Друго такова селище от късната бронзова и ранната желязна епоха е локализирано в югоизточния край на с. Дуранкулак отново при езерото. То не е проучвано.
  • В полята около езерото има десетки тракийски могили. Те са описани при теренни обхождания, но все още не са проучени.
  • Следващият голям забележителен паметник на езерния остров е от IV в. пр.н.е. – началото на Елинистичната епоха. На 26 м навътре в скалния масив е изсечен елинистически пещерен храм на трако-фригийската Велика майка богиня. Това е позната мощна богиня майка, но вече като Кибела, вариантът възприет в Мала Азия от траките, техните наследници и съседните им там други племена, малко по-страховита и близка до първообраза си посестрима на балканските Бендида и Деметра. Този внушителен по размери храм е без аналог в Европа и е единственото нейно открито пещерно светилище на континента. На българска територия са открити и най-ранните за континента култови фигури на богинята. Светилището е изградено във вътрешността на карстова пещерна ниша състояща са от две успоредни пещери ниско на равнището на езерната повърхност дооформена в дълъг правоъгълник разделен по средата с преграда. Открит е случайно едва след като сводът му пропада от собствената си тежест. При разкопките са открити оброчна плоча на богинята, два старогръцки чернофирнисови (червенофигурни) кантароса, амфорна тара и дръж­ки. Паметникът е разположен в южния склон на Големия остров.
  • Отново на западния бряг на Дуранкулашкото езеро при другите предходни такива е разкрит и частично проучен античен некропол от елинистическо време. Той е съществувал близо 700 години от III в. пр.н.е. до IV в. Открити са 41 гробни съоръжения. Те са с различна типология, архитектура и културна принадлежност. Между тях се открояват късноантичените гробниците-катакомби, характерни за скито-сарматска племенна общност. Открити са много ценни погребения с бронзови украшения и др. богати дарове.
  • В местността „Катмера“ (Паткарника) край Дуранкулашкото езеро се намира непроучено късно антично селище. Не е изключена в даден период от съществуването си то да използвано не само от траките, но и от сарматите и обитателите му да използвали споменатият античен некропол.

Средновековни паметници[редактиране | редактиране на кода]

Забележителни са и находките, свързани с древната българска история. Тук през 1978 г. е открит един прабългарски календар-рабош от периода VII – X век.

  • През IX век върху целия остров е разположено укрепено прабългарско селище просъществувало до падането под византийска власт в началото на XI век.[4] Домовете в него са от около 35 – 40 кв. м, някои кръгли като юрти, разположени нагъсто. Обитателите му са били и добри занаятчии. В селището е установено капище, чийто вход е зазидан, а в близост е изградена църква. Това доказва, че селището е съществувало преди покръстването и животът в него е продължил и дълго след това.
  • На западния бряг е проучен старобългарският некропол с над 500 гроба, от които са разкопани 279 погребения.

Разкопките и проучванията на Дуранкулашкия археологически комплекс продължават с различна интензивност над 45 години. Повечето археологически находки се съхраняват в Историческия музей в град Добрич. В музея в Дуранкулак има малка сбирка, в която могат да се видят експонати от различните епохи. Ценни експонати се намират и в Националния исторически музей гр. София.

В Археологически комплекс Дуранкулак са открити ценни свидетелства както за древните българи, така и за Европейската и световна история за най-древната прото-цивилизация на Европа развила се на това място, преди повече от 70 века, като поселищният живот на това място е продължил цели 6000 години, от новокаменната епоха (неолита) до залеза на Първата българска държава.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Айля Исмаил, Тодор Димов, Археологически комплекс „Дуранколашко езеро – Природа екология и открития
  2. Димитров П., Д. Димитров. 2003. Черно море, Потопът и древните митове., Варна: „Славена“, ISBN 954-579-278-7
  3. Некрополът при Дуранкулак. // Написано от Ивалина Ненова. Статия в „nasamnatam.com“, 1 февруари 2012, раздел: Статии – България. Посетен на 25 октомври 2016.
  4. Проучванията и изследванията са публикувани в „Дуранкулак“ – т.1, София 1990 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Праистория“         Портал „Праистория          Портал „Археология“         Портал „Археология          Портал „История на България“         Портал „История на България