Маслен нос
| Маслен нос | |
Изглед към Маслен нос от нос Коракя | |
Местоположение | |
| Информация | |
|---|---|
| Местоположение | България |
| Част от | Бургаска област |
| Акватория | Черно море |
| Височина | 20 – 30 m |
| Инфраструктура | |
| Градове | Приморско, Китен |
| Забележителности | Ропотамо, Бегликташ |
| Маслен нос в Общомедия | |
Маслен нос е част от най-източния ръкав на Странджа планина, вдаден навътре в Черно море.
Намира се до град Приморско, заобиколен е от огромни златисти плажове.

Населен е от дълбока древност. На мястото, където Ропотамо се врязва в Странджанските склонове, върху огромните скали, изваяни от реката, е възникнал древният град Ранули. На устието на реката личат останките на римски град. На самия край на носа все още стоят зидовете на крепостта Тера, охранявала този бряг. През XIII – XIV век на носа е разположено пристанището Сива.[1]
Голяма част от Маслен нос е включена в едноименната защитена територия от категорията „природна забележителност“.
В района на Маслен нос се намира тракийското светилище Бегликташ.
Маслен нос си има и плаж. Той е разположен в южната част на носа и е обграден от двете страни с високи скали, морето е каменисто и предлага чудесни условия за гмуркане.
Пътеводител
[редактиране | редактиране на кода]Плажът на Маслен нос се намира на 6 километра североизточно от Приморско. До него може да се стигне пеша или с високопроходима кола, или мотоциклет. Маршрутите са два.
От бившата резиденция Перла
[редактиране | редактиране на кода]Тръгва се по черния път, който се отделя вляво преди резиденцията. Разстоянието от там до плажа е 4 километра и се изминава пеша за около час.
От Бегликташ
[редактиране | редактиране на кода]Тръгва се от светилището Бегликташ по екопътека, дълга около 2.2 км, от които 1.7 км по горска пътека и 500 метра по черен път. Разстоянието се изминава пеша за около 30 – 40 минути. Пътеката е добре обозначена с табелки и червена маркировка.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Вълканов, Вълкан. Морска история на България. София, „Албатрос“, 2000. ISBN 954-751-008-8. с. 52.
