Конник (залив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Атлиман (залив))
Направо към: навигация, търсене
Атлиман

Ко̀нник (до 9 септември 1942 г. Ат лиман, Атлиман)[1] е малък залив на Черно море край Южна България.[2]

Той е най-южната част на Дяволския залив. Намира се на 0,5 km северозападно от Китен. На югоизток от залива е разположен горист полуостров, в който са построени почивни бази и къмпинги.[2]

Заливът е по-известен с името си Атлиман преди 1942 г.[2]

Легенда[редактиране | редактиране на кода]

Красива българска девойка, прочула се със своето родолюбие. Според легендата, тя била толкова красива, че дори турския султан бил пленен от нейната хубост и не се поколебал да изпрати войска, за да му доведе красивата българка. Султана ѝ предложил да се омъжи за него и в един момент очите на хубавицата, от които непрекъснато се леели сълзи трепнали с някакво надеждно огънче Тя казала на султана, че ще се омъжи за него, но първо иска да ѝ изпълни едно желание: Колкото земя в родния ѝ край може да обиколи ездач на „хвърковат“ кон от изгрев до залез слънце, тази земя да се освободи от всички султански данъци и берии. За владетеля на огромни територии в Европа и Азия, това желание не представлявало трудност и той веднага се съгласил да го изпълни.

Така, в една ранна утрин Урдовизка потеглила на „хвърковат“ кон от полуострова, поела на югозапад по посока на възвишението Гошелек, спуснала се към Велска по отсрещния бряг на реката. След това завила на запад срещу течението ѝ и отсрещните висини. Така през целия ден прехвърляла гористите странджански баири долове и падини. Конят непрекъснато се обливал в бяла пяна. Към привечер, след като ездачката заобиколила селата – Урдовиза, Ургари (Българи), Мързево (Кондолово) Граматиково, Заберново, Втика, Стоилово, Колово конак (Бяла вода), Гьок Тепе (Звезден) Сърмотник (Бръшлян) и още някои други в западна посока, тя препуснала по гористото Странджанско било Босна-Ургаш-Хаджийката, по посока на черноморския бряг. Но, когато стигнала до залива, северно по Урдовиза, конят се строполил от преумора и издъхнал. Умряла и красивата урдовизка девойка. Оттогава рибарите, а след това и населението наричат северния залив „Атлиман“ (Конски залив).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 117.
  2. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 6. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104289. с. 2386.