Полуостров
Полуостровът е част от сушата, която е вдадена навътре във воден басейн – океан, море, залив или езеро.[1] Това е условно понятие. Полуостровите са определени от географите и не всяка суша, която отговаря на определението, се счита за полуостров. По големина могат да са огромни (такива, които определят формите на континентите), както и съвсем малки. Брегова линия с много полуострови се нарича разчленена, а тази, която няма такива, е права или неутрална.
Връзка със сушата[редактиране | редактиране на кода]
Връзката със сушата е най-деликатният въпрос, когато се говори за полуостров. Тя може да бъде широка (дори по-широка от самия полуостров, както е при Индостан) или много тясна (Пелопонес, Малакски полуостров, Гоахира). Тесните връзки се наричат провлаци.
Теоретично се приема, че граница между полуострова и континента е правата линия, която свързва най-дълбоките части на ограждащите го водни басейни. Този принцип обаче не може да се приложи навсякъде. В други случаи тя минава през най-тясната част на провлака. Има и трети начин за определянето ѝ и той е най-научно издържан – когато за такава се приема линия, която е обособена от самата природа. В това отношение пример е Балканският полуостров. През повечето време неговата граница минава по реките Дунав, Сава и Соча.[2] Границата на Пиренейския полуостров върви по вододелното било на Пиренеите, което не е права линия.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Според произхода има две групи полуострови:
- образувани поради отдръпването или издигането на нивото на световния океан – те са тектонски и геоложки свързани със сушата и представляват нейно логично продължение (тук са най-големите полуострови на Земята).
- образувани под въздействието на екзогенни процеси (най-вече акумулация) – натрупване на пясък от вълните създава форми като коса и томболо.[3]
Изключение и от двете групи са тези полуострови, които са създадени от тектонските процеси, но не са геоложки свързани с континента, на който принадлежат. Това са Арабският полуостров и Индостан – части от някогашния палеоконтинент Гондвана, но откъснати от съвременна Африка и станали част от Азия.
Характеристики[редактиране | редактиране на кода]
За разлика от островите, чиято площ може да се изчисли с голяма точност, при полуостровите не е така. Причината е в условната граница. Въпреки това хората имат нужда да знаят това, за да определят например кой е най-големият полуостров на Земята. Без съмнение това е Арабският полуостров (въпреки че площта му се изчислява различно).
Полуостровите имат също ширина и дълбочина. Ширината се определя от разстоянието между брегове в най-широката му част. Дълбочина е разстоянието от границата с континента до най-отдалечената точка навътре във водния басейн. Колкото са по-дълбоки, отколкото широки, толкова полуостровите са по-добре изявени.
Най-големи полуострови (по World Atlas)[4][редактиране | редактиране на кода]
| Полуостров | Площ (в кв. км) | |
|---|---|---|
| Арабски | 3 237 000 | |
| Индостан | 2 072 000 | |
| Индокитай | 1 938 000 | |
| Сомалийски | 1 883 000 | |
| Аляска | 1 500 000 | |
| Лабрадор | 1 400 000 | |
| Скандинавски | 750 000 | |
| Балкански | 667 000 | |
| Пиренейски | 582 000 | |
| Корейски | 221 000 | |
| Флорида | 170 300 | |
По-известни полуострови[редактиране | редактиране на кода]
Азиатски полуострови[редактиране | редактиране на кода]
- Арабски полуостров (най-големия полуостров в света)
- Камчатка
- Индостан
- Корейски полуостров
- Индокитай
- Чукотка
- Таймир
Европейски полуострови[редактиране | редактиране на кода]
В Европа най-големите полуострови са:
Северноамерикански полуострови[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Румен Пенин, Физическа география и ландшафтна екология, София 2007, с. 246 ISBN 978-954-18-0547-3
- ↑ Мартин Гловня, Екатерина Благоева, Физическа география на континентите, София 1989, с. 192
- ↑ Пенин, Физическа география..., с. 246
- ↑ 15 Largest Peninsulas In The World, Worldatls.com