Таймир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Таймир
ТаймыР
Kara sea2TY.PNG
Страна Flag of Russia.svg Русия
Площ ок. 400 хил.km2 km²
Relief Map of Krasnoyarsk Krai.jpg
74° с. ш. 98° и. д.
Местоположение в Русия Красноярски край
Таймир в Общомедия
Експедиция в Таймир на два кораба на въздушна възглавница Хивус-10, април 2013 г.

Полуостров Таймир или Таймирски полуостров (на руски: Таймыр полуостров, Таймырский полуостров) е най-северния полуостров на Азия, влизащ изцяло в състава на Красноярски край на Русия.[1]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Полуостров Таймир се простира между Енисейския залив на Карско море на запад и Хатангския залив на море Лаптеви на изток. Крайната му точка на север е нос Челюскин, а южната му граница условно се прокарва по северното подножие на Средносибирското плато. В тези си граници дължината му от запад на изток е около 1000 km, ширина над 500 km и площ около 400 хил.km2.[1]

Брегова линия[редактиране | редактиране на кода]

Крайбрежието на полуострова е силно разчленено като най-големите заливи са: Енисейски, Пясински, Таймирски, Фадей, Мария Прончишчева, Хатангски и др.[1]

Деление[редактиране | редактиране на кода]

По характера на релефа си полуостров Таймир се дели на 3 обособени части:

Климат, почви, растителност[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на полуострова е суров с повсеместно развита вечно замръзнала почва. Почвите са тундрови, глинести и арктически. Растителността е предимно тундрова, а на юг се срещат и редки гори и храсти.[1]

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Първото запознаване с географията на полуостров Таймир е извършено през 1736 г. когато лейтенант Василий Прончишчев открива източното му крайбрежие. От 1739 до 1741 г. лейтенант Харитон Лаптев и неговите сподвижници Семьон Челюскин, Николай Чекин, Василий Медведев и др. пресичат в различни направления целия полуостров, извършват първите географски изследвания и топографски снимки и на базата на тях Харитон Лаптев изчертава първата му сравнително достоверна карта. През 1843 г. руският геолот Александър Мидендорф извършва първите научни географски и геоложки изследвания в централните части на Таймир. От 1900 до 1930 г. няколко експедиции допринасят за окончателното изследване и топографско картиране на целия полуостров и неговото крайбрежие: Едуард Тол, Николай Коломейцев, Александър Колчак и др. (1900 – 1902 г., северното крайбрежие); Николай Урванцев (1919 – 20 г. западните, а през 1929 г. централните части); Александър Толмачов (1928 – 29 г.) и др.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

  • Национален Атлас на Русия. Полуостров Таймир[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]