Красноярски край

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Красноярски край
Красноярский край
Субект на Руската федерация
Знаме
    
Герб
Красноярски край на картата на РусияКрасноярски край на картата на Русия
Страна Флаг на Русия Русия
Площ 2 366 797 km²
Население (2017) 2 875 301 души
1,21 души/km²
Административен център Красноярск
Федерален окръг Сибирски федерален окръг
Губернатор Александър Хлопонин
Часова зона UTC +7
МПС код 24
Красноярски край в Общомедия

Красноярски край е субект на Руската федерация, разположен в Сибирския федерален окрът и Източносибирския икономически район. Площ 2 366 797 km² (2-ро място по големина след Якутия в Руската Федерация, 13,82% от нейната територия). Население на 1 януари 2017 г. 2 875 301 души (14-то място в Руската Федерация, 1,96% от цялото население). Административен център град Красноярск. Разстояние от Москва до Красноярск 3955 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Първите руски селища на територията на Красноярски край възникват в началото на ХVІІ в. – Енисейск (1618 г.), Красноярск и Канск (1628 г.), Ачинск (1782 г.). Краят е създаден на 7 декември 1934 г., като до 1991 г. в неговия състав влиза Хакаската автономна област, сега отделен субект на Руската Федерация – Република Хакасия, а до 2005 г. – Евенкски автономен окръг и Таймирски (Долгано-Ненецки) автономен окръг. Съгласно резултатите от референдума, проведен на 17 април 2005 г., от 1 януари 2007 Евенкски автономен окръг и Таймирски (Долгано-Ненецки) автономен окръг се преобразуват в Евенкски район и Таймирски Долгано-Ненецки район в състава на Красноярски край.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Красноярски край е разположен в Централен Сибир, включвайки архипелазите и островите в Северния ледовит океан (Северна земя, Норденшелд, Сергей Киров, Сибиряков и др. по-малки). Простира се от бреговете на Северния ледовит океан до планинските райони на Южен Сибир почти на 3000 km, като се отличава с изключително разнообразни и богати природни условия и ресурси. На изток граничи с Якутия, на югоизток – с Иркутска област, на юг – с Република Тува, на югозапад с Република Хакасия и Кемеровска област, на запад – с Томска област, Ханти-Мансийския и Ямало-Ненецки автономен окръг. На северозапад и север се мие от водите на Карско море, а на североизток – от водите на море Лаптеви. В тези си граници заема площ от 2 366 797 km² (2-ро място по големина след Якутия в Руската Федерация, 13,82% от нейната територия).[1]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на Красноярския край е изключително разнообразен. Крайбрежието на полуостров Таймир, разположено на крайния север е силно разчленено с многочислени заливи и полуострови. Централната част на полуострова е заета от планината Биранга, стръмно спускаща се на юг към силно заблатената, с голямо количество езера Северосибирска низина, която в пределите на края се нарича Енисейско-Хатангска падина. Долината на река Енисей, протичаща по цялата му територия от юг на север се дели на две части: западна, ниска част (източната периферия на огромната Западносибирска равнина) и източна, по-висока, заета от обширното Средносибирско плато (средна височина 500 – 700 m). Най-високите части са в Енисейското възвишение (Енисейски кряж) – 1104 m и платото Путорана – 1701 m. Южните части на Красноярския край са разположени в пределите на Южен Сибир. Най-големите орографски единици тук се явяват Санските планиниИзточни Саяни (до 2922 m), Западни Саяни и редица междупланински котловини, най-голяма от които е Минусинската котловина.[1]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е рязко континентален, особено суров на север, с дълга зима. На север и в Средносибирското плато средната януарска температура е от -30 °C до -36 °C, а в районите на Енисейск, Красноярск и на юг от -18 °C до -22 °C. Лятото в централните райони е умерено топло, а на юг – топло. Средната юлска температура е от 13 °C на север (по крайбрежието на Северния ледовит океан под 10 °C), 16 – 18 °C в централните части до 20 °C на юг. Продължителността на безмразовия период е от 73 – 76 денонощия на север до 103 – 120 денонощия на юг. Валежите са предимно през лятото и годишното им количеството се колебае от 200 – 300 mm на север, до 400 – 600 mm в Средносибирското плато и до 800 – 1200 mm по северните склонове на планините в южните райони на края. В междупланинските котловини на юг годишната сума на валежите е малка 250 – 300 mm. На големи територии от Красноярския края, особено на север от долината на река Долна Тунгуска е развита вечно замръзналата почва.[1]

Води[редактиране | редактиране на кода]

На територията на Красноярски край има 18700 реки с дължина над 10 km с обща дължина около 624 600 km. Речната мрежа се отнася към два водосборни басейна – на Карско море и море Лаптеви. Към водосборния басейн на Карско море се отнасят: най-голямата река в Красноярски край Енисей с притоците си Туба, Мана, Кан, Ангара, Голям Пит, Долна Тунгуска, Подкаменна Тунгуска, Сим, Елогуй, Турухан, Кочечум (приток на Долна Тунгуска), Чуня (приток на Подкаменна Тунгуска), Тасеева (приток на Ангара) и двете я съставящи Бирюса и Чуна; Пясина; Таймира; горните и средни течения на реките Чулим и Кет (десни притоци на Об) и няколко малки реки от басейна на река Таз. Към водосборния басейн на море Лаптеви се отнасят: Хатанга с двете съставящи я реки Котуй и Хета; Голяма Балахня, Ленинградска, Попигай, Оленьок (най-горното течение) и др.; Вилюй (най-горното течение), ляв приток на Лена.[2]

Разнообразния релеф обуславя наличието на планински, полупланински и равнинни реки. В планинските си участъци реките имат бурно течение, а по равнините и низините текат спокойно, меандрират, делят се протоци и ръкави. Подхранването на реките е смесено с преобладаване на снежното и дъждовното. Водният режим на болшинството реки е с пролетно, силно разтегнато във времето пълноводие, повишен летен отток и изключително ниско зимно маловодие. Замръзването на реките в края се придвижва от север на юг от септември до ноември, а размразяването обратно – от април до юни. Много от по-малките реки на север замръзват до дъното си за дълъг период от време.[2]

В Красноярски край над 323 хил. естествени и изкуствени езера с обща площ над 60 хил.km2. Значителна част от тях са разположени в северната част на края – на полуостров Таймир и платото Путорана. Тук се намират три от най-големите руски езера – Таймир, Хантайско и Пясино, а също и други големи – Лабаз, Кета, Портнягино, Лама, Кунгасалах, Плитко езеро, Есей, Виви, Дюпкун и много други. Втори по значение езерен район е западно от река Енисей, в Западносибирската равнина, а незначителна част се намират в югозападната част на края. По произход езерата в Красноярски край са: термокарстови, ледниково-тектонски и крайречни в северните райони; моренни в Средносибирското плато; ерозионно-тектонски солени езера в Минусинската котловина; моренни, карстови и тектонски в Санските планини.[2]

На територията на Красноярски край са изградени няколко много големи изкуствени водохранилища: Красноярското, Майнското и Саяно-Шушенското на Енисей; Богучанското на Ангара; Курейското и Уст Хантайското на десните притоци на Енисей – реките Курейка и Хантайка.[2]

Почви, растителност[редактиране | редактиране на кода]

На полуостров Таймир в зоната на арктическите пустини и тундрата преобладават заблатените торфени почви, върху които е развита мъхово-лишайникова растителност. В южната част на полуострова се простира тясната полоса на лесотундрата, където наред с храстовата тундра има отделни малки гори от сибирска лиственица върху слабоподзолисти почви и смърч върху торфени почви. Зоната на тайгата заема голяма част от Западносибирската равнина и Средносибирското плато, а на юг постепенно преминава в планинско-иглолистните гори на Санските планини. Сибирската тайга се дели на северна, средна и южна подзона, във всяка от които се различават западна умерено влажна провинция и източна – суха провинция. В северната подзона преобладават заблатените гори от даурска лиственица с примеси от смърч и бреза (северна тайга), развити върху замръзнали подзолисти почви. Южно от Северния полярен кръг господстват храстовидните и тревисто-храстовидните лиственични гори (средна тайга), развити върху подзолисти и замръзнали горски почви. На юг от река Подкаменна Тунгуска се простира южната тайга, като в западната част преобладават тъмните иглолистни гори (смърч, ела, сибирски кедров бор, сибирска лиственица), а на изток – лиственично-борови и борови гори, развити върху ливадно-подзолисти замръзнали почви. Между зоната на тайгата и простиращите се на юг лесостепи е разположена полосата на смесените и дребнолистните широколистни гори (южна подтайга), съчетаваща ланшафтите на тайгата и лесостепта. В Минусинската котловина е развита типична степна растителност, характеризираща се с равнинен и хълмист релеф, плодородни сиви горски, черноземни и кафяви почви. В Санските планини е ясно изразена височинната поясност. Планинската лесостеп по периферията на Минусинската котловина, парково-лиственичните гори и планинската тайга (ела, смърч, лиственица, кедров бор) постепенно се сменят с ливадна и планинска тундрова растителност по най-високите части на Санските планини.[1]

Животински свят[редактиране | редактиране на кода]

За района на тундрата са характерни леминги, песец, бял заек, северен елен, тундрова куропатка, полярна сова, лебеди, гъски, патки, тюлени, моржове. В зоната на тайгата – лос, дива свиня, белка, кафява мечка, росомаха, хермелин, собол, лисица, глухар, кълвач и др.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Красноярски край е 2 866 490 души към 2016 г.[3], а към 1 януари 2017 г.2 875 301 души (14-то място по население в Руската Федерация, 1,86% от цялото население).

Населени места с повече от 15 000 души
Красноярск 1 066 934 Лесосибирск 59 844 Боготол 20 477
Норилск 177 428 Назарово 50 652 Енисейск 18 156
Ачинск 105 364 Сосновоборск 38 415 Шушенское 16 846
Канск 91 018 Шарипово 37 258 Кодинск 16 227
Железногорск 84 543 Дивногорск 29 049 Бородино 16 218
Минусинск 68 309 Дудинка 21 978 Ужур 15 566
Зеленогорск 62 670 Березьовка 20 894 Илански 15 137

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Според данни от преброяването през 2010 г. краят е населен от:[4]

  руснаци (88.07%)  украинци (1.34%)  татари (1.23%)  немци (0.79%)  азербайджанци (0.58%)  чуваши (0.39%)  арменци (0.38%)  белоруси (0.35%)  киргизи (0.30%)  други (6.57%)
Circle frame.svg

Обща карта[редактиране | редактиране на кода]

Легенда:

Green pog.svg Краев център, повече от 1 000 000 души
Lightgreen pog.svg от 100 000 до 200 000 души
Yellow pog.svg от 50 000 до 100 000 души
Orange pog.svg от 20 000 до 50 000 души
Red pog.svg от 10 000 до 20 000 души
Purple pog.svg от 5 000 до 10 000 души

Съкращения:

  1. Сосновоборск
  2. Дивногорск
  3. Бородино
  4. Зеленогорск
  5. Железногорск
  6. Емеляново
  7. Заозьорни
  8. Дзержинское
  9. Уяр

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Райони (муниципални райони):
1- Абански, 2- Ачински, 3- Балахтински, 4- Березовски, 5- Бирилюски, 6- Боготолски, 7- Богучански, 8- Болшемуртински, 9- Болшеулуйски, 10- Дзержински, 11- Емеляновски, 12- Енисейски, 13- Ермаковски, 14- Идрински, 15- Илански, 16- Ирбейски, 17- Казачинский, 18- Канский, 19- Каратузки, 20- Кежемски, 21- Козульский, 22- Краснотурански, 23- Курагински, 24- Мански, 25- Минусински, 26- Мотигински, 27- Назаровски, 28- Нижнеингашки, 29- Новоселовски, 30- Партизански, 31- Пировски, 32- Рибински, 33- Саянски, 34- Северо-Енисейски, 35- Сухобузимски, 36- Таймырский Долгано-Ненецки, 37- Тасеевски, 38- Турухански, 39- Тюхтетски, 40- Ужурски, 41- Уярски, 42- Шариповски, 43- Шушенски, 44- Эвенкийски.
Краеви градски окръзи:
A- Ачинск, B- Боготол, C- Бородино, D- Дивногорск, E- Енисейск, F- Канск, G- Красноярск, H- Лесосибирск, I- Минусинск, J- Назарово, K- Норилск, L- Сосновоборск, M- Шарипово.
ЗАТО (градски окръзи):
N-Железногорск, O-Зеленогорск, R-сгт Солнечни, P-сгт Кедрови

В административно-териториално отношение Красноярски край се дели на 17 краеви градски окръга, 44 муниципални района, 23 града, в т.ч. 13 града с краево подчинение, 8 града с районно подчинение и 2 града със специален статут и 30 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Красноярски край край към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Красноярск
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Краеви градски окръзи
A.Ачинск 103 106 525 гр. Ачинск 105 364 184 Мазулски
B.Боготол 63 20 245 гр. Боготол 20245 252
C.Бородино 35 16 249 гр. Бородино 16 249 185
D.Дивногорск 502 33 292 гр. Дивногорск 29 117 40
E.Енисейск 66 17 999 гр. Енисейск 17 999 338
F.Канск 101 90 231 гр. Канск 90 231 247
G.Красноярск 354 1 089 794 гр. Красноярск 1 082 933
H.Лесосибирск 271 64 477 гр. Лесосибирск 59 844 458 Стрелка
I.Минусинск 61 71 335 гр. Минусинск 68 309 661 Зелени Бор
J.Назарово 88 50 397 гр. Назарово 50 397 239
K.Норилск 4 509 178 654 гр. Норилск 177 428 2117 Снежногорск
L.Сосновоборск 27 39 375 гр. Сосновоборск 39 375 31
M.Шарипово 29 46 771 гр. Шарипово 37 258 414 Горячегорск, Дубинино
N.Железногорск[5] 457 93 169 гр. Железногорск 84 543 49 Подгорни
O.Зеленогорск[5] 152 62 466 гр. Зеленогорск 62 466 170
P.Кедрови[5] 28 5 524 сгт Кедрови 5 524 44
R.Солнечни[5] 2 10 035 сгт Солнечни 10 035 347
Муниципални райони
1.Абански 9 512 20 226 с. Абан 8 663 309
2.Ачински 2 534 15 390 гр. Ачинск 184
3.Балахтински 10 250 18 837 сгт Балахта 6 882 183
4.Березовски 4 595 41 210 сгт Березовка 20 994 11
5.Бирилюски 11 800 9 844 с. Новобирилюси 4 184 262
6.Боготолски 2 992 10 038 гр. Боготол 252
7.Богучански 54 000 45 544 с. Богучани 11 177 588
8.Болшемуртински 6 856 18 277 сгт Болшая Мурта 7 815 110
9.Болшеулуйски 2 590 7 613 с. Болшой Улуй 3 898 227
10.Дзержински 3 610 13 375 с. Дзержинское 7 653 331
11.Емеляновски 7 440 48 640 сгт Емеляново 13 367 19
12.Енисейски 106 143 23 229 гр. Енисейск 338 Подтесово
13.Ермаковски 17 652 19 532 с. Ермаковское 9 189 746
14.Идрински 6 070 11 411 с. Идринское 5 320 813
15.Илански 3 780 23 971 гр. Илански 15 137 279
16.Ирбейски 10 921 15 324 с. Ирбейское 4 985 225
17.Казачински 5 755 9 843 с. Казачинское 3 598 213
18.Кански 4 246 25 542 гр. Канск 247
19.Каратузки 10 236 15 172 с. Каратузкое 7 250 760
20.Кежемски 34 541 21 122 гр. Кодинск 16 348 735
21.Козулски 5 305 16 284 сгт Козулка 8 027 118 Новочернореченски
22.Краснотурански 3 462 14 152 с. Краснотуранск 5 458 763
23.Курагински 24 073 45 532 сгт Курагино 13 721 748 гр. Артьомовск, Болшая Ирба, Кошурниково, Краснокаменск, Чибижек
24.Мански 5 976 15 780 с. Шалинское 4 779 97
25.Минусински 3 185 25 954 гр. Минусинск 661
26.Мотигински 18 100 14 598 сгт Мотигино 5 558 522 Раздолинск
27.Назаровски 4 230 22 393 гр. Назарово 239
28.Нижнеингашки 6 143 29 813 сгт Нижни Ингаш 10 759 450 Нижная Пойма
29.Новоселовски 3 880 13 102 с. Новоселово 5 752 444
30.Партизански 4 959 9 428 с. Партизанское 3 524 172
31.Пировски 6 242 6 952 с. Пировское 3 023 297
32.Рибински 3 651 31 259 гр. Заозерни 10 277 166 Ирша, Саянски
33.Саянски 8 031 10 876 с. Агинское 5 307 217
34.Северо-Енисейски 47 242 11 375 сгт Северо-Енисейски 6 944 654
35.Сухобузимски 5 601 20 001 с. Сухобузимское 4 293 75
36.Таймирски Долгано-Ненецки 879 929 32 290 гр. Дудинка 21 978 2021 Диксон
37.Тасеевски 9 923 11 632 с. Тасеево 8 038 387
38.Турухански 211 189 16 276 с. Туруханск 4 662 1474 гр. Игарка
39.Тюхтетски 9 339 8 151 с. Тюхтет 4 791 294
40.Ужурски 4 226 31 545 гр. Ужур 15 566 339
41.Уярски 2 197 20 921 гр. Уяр 12 209 132
42.Шариповски 3 764 14 447 гр. Шарипово 414
43.Шушенски 10 140 32 283 сгт Шушенское 16 846 721
44.Евенкийски 763 197 15 279 с. Тура 5 526 1630

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article065871.html «Большая Советская Энциклопедия» – Красноярски край
  2. а б в г ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/2575/Красноярский_край «Вода России» – Краснодарски край
  3. ((ru)) Оценка численности постоянного населения на 1 января 2016 года и в среднем за 2015 г.
  4. ((ru)) Официальный сайт Всероссийской переписи населения 2010 года.
  5. а б в г закрито административно-териториялно образувание
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Красноярского края“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.