Пясина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пясина
Relief Map of Krasnoyarsk Krai.jpg
70.0602° с. ш. 88.0678° и. д.
73.8879° с. ш. 87.0652° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Flag of Russia.svg Русия
Красноярски край
Дължина 818 km
Водосборен басейн 182 000 km²
Отток 2550 (устие) m³/s
Начало
Място ез. Пясино
Красноярски край,
Таймирски автономен окръг
Координати 70°03′36.71″ с. ш. 88°04′04.08″ и. д. / 70.0602° с. ш. 88.0678° и. д.
Надм. височина 28 m
Устие
Място Пясински залив
Карско море
Координати 73°53′16.44″ с. ш. 87°03′54.72″ и. д. / 73.8879° с. ш. 87.0652° и. д.
Надм. височина 0 m
Ширина естуар m
Пясина в Общомедия
Карта на водосборния басейн на река Пясина

Пя̀сина е река в Азиатската част на Русия, Северен Сибир, Красноярски край, Таймирски (Долгано-Ненецки) автономен окръг, вливаща се в Пясинския залив на Карско море. Дължината ѝ е 818 km, която ѝ отрежда 64-то място по дължина сред реките на Русия.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

  • 1605 г. – първо зарегистрирано плаване на руския първопроходец Лука от устието на Об до устието на Пясина
  • 1610 г. – вторично откриване устието на реката от Кондратий Курочкин
  • 1740 г. – първо схематично картиране естуара на реката от топографа Дмитрий Стерлегов
  • 1741 г. – първо грубо картиране и описание на цялото течение на Пясина от руския топограф Семьон Челюскин
  • 1843 г. – подробно изследване на горното течение и горния басейн на реката от Александър Мидендорф
  • 1921-22 г. – проследяване и първо точно картиране на цялото течение на Пясина от Николай Урванцев и Никифор Бегичев.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Пясина води началото си от североизточния ъгъл на голямото сибирско езеро Пясино, разположено в югозападната част на Северосибирската низина, 28 m н.в., в югозападната част на Таймирския (Долгано-Ненецки) автономен окръг, Красноярски край. След изтичането си от езерото Пясина тече на протежение от 510 km (до устието на река Терея) в североизточна посока. Първите 144 km (до устието на река Дудипта) тече в тясна долина, като прорязва поредица от ниски моренни валове, а след това навлиза в западната част на обширната Северосибирската низина. След устието на Терея завива на запад и запазва тази посока на протежение от 150 km, до устието на река Пура. В този участък Пясина тече в широка и плоска долина, с полегати склонове, като руслото ѝ изолбилства от меандри, а около устията на реките Янгода и Мокорито се раздела на ръкави. След устието на Пура, завива на север и чрез дълбока и тясна долина прорязва крайните западни части на планината Биранга. След излизането си от планината навлиза в приморската низина, където долината ѝ е съвсем слабо изразена. Влива се в Пясинския залив на Карско море като образува естуар с дължина 170 km, който е разделен на ръкави и пясъчни острови.

Водосборен басейн[редактиране | редактиране на кода]

Водосборният басейн на Пясина има площ от 182 хил. km2 и обхваща западните части на Таймирския (Долгано-Ненецки) автономен окръг, Красноярски край. В басейна ѝ има над 60 хил. езера с обща площ от 10 450 km2.

Границите на водосборния басейн на реката са следните:

  • на север и североизток – водосборните басейни на реките Хутадабига, Ленивая и Таймира, вливащи се в Карско море;
  • на изток – водосборния басейн на река Хатанга, вливаща се в море Лаптеви;
  • на юг и запад – водосборния басейн на река Енисей;
  • на северозапад – водосборните басейни на малки и къси реки, вливащи се в Карско море.

Притоци[редактиране | редактиране на кода]

Река Пясина получава над 100 притока с дължина над 15 km, като 12 от тях са дължина над 100 km. По-долу са изброени всичките тези 20 реки, за които е показано на кой километър по течението на реката се вливат, дали са леви (→) или (←), тяхната дължина, площта на водосборният им басейн (в km2) и мястото където се вливат.

  • 759 → Половинка 105 / 1650
  • 674 ← Дудипта 687 / 33100, при село Крести
  • 599 → Агапа 396 / 26000
  • 530 → Яким 171 / 1280
  • 528 ← Шайтан 109 / 1660
  • 364 ← Янгода 288 / 10100
  • 309 ← Тарея 309 / 9400, при село Уст Тарея
  • 277 → Голяма Люнгфада 124 / 1800
  • 264 ← Бинюда (Бар671
  • 217 → Мокорито 310 / 4500
  • 157 → Пура 348 / 28300

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Подхранването на реката е смесено, като преобладава снежното (60%). Пълноводието на Пясина продължава от юни до октомври. Среден годишен отток при изтичането си от езерото Пясино 560 m3/s, в устието 2550 m3/s, което съответства на 116 km3 годишно. При маловодие покачването на речното в резултата от морските приливи се разпространява на 309 km нагоре по течението ѝ, до устието на река Тарея. Пясина замръзва в края на септември или началото на октомври, а се размразява през юни.

Селища и стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

Реката протича през почти безлюдни райони и по нейното течение има само дде постоянни населени места: селата Крести (в устието на река Дудипта) и Уст Тарея.

Пясина е плавателна на 674 km от устието си, до село Крести, а за по-малки речни съдове по цялото си протежение, до езерото Пясино. Навигацията по реката е възможна от средата на август до края на септември. Поради безлюдните райони, през които тече реката и липсата на промишлени предприятия водата в Пясина е изключително чиста и в нея обитават множество видови риби, обект на промишлен риболов, а през лятото по бреговете ѝ гнездят стотици хиляди прелетни птици.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Пясина“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.