Никифор Бегичев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Никифор Алексеевич Бегичев
руски мореплавател и изследовател
Begichev.jpg
Роден
Починал
18 май 1927 г. (53 г.)
Националност Флаг на Русия Русия

Никифор Алексеевич Бегичев е руски моряк, изследовател на Арктика, удостоен с два златни медала от Руската академия на науките.

Ранни години (1874 – 1900)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 7 февруари 1874 година в село Царьов, Астраханска губерния (сега във Волгоградска област) в рибарско семейство.

През 1895 година е призован на флотска служба. През 1897 – 1899 година на фрегатата „Херцог Единбургски“ три пъти плава като моряк до Антилските о-ви и остров Крит.

Експедиционна дейност (1900 – 1903)[редактиране | редактиране на кода]

През 1900 – 1902 година, вече като боцман, участва в експедицията на Едуард Тол на кораба „Заря“ по изследването на Новосибирските о-ви. Експедицията завършва трагично за Тол и част от екипажа, но Бегичев и част от моряците се спасяват.

През следващата 1903 участва в спасителна експедиция за търсенето на Тол под ръководството на лейтенант Александър Колчак, като при един инцидент спасява бъдещия адмирал от сигурна смърт. През пролетта на 1903 година с кучешки впрягове, където може, а където не може с лодки, спасителната експедиция преминава от устието на река Яна до остров Котелни, а от там през лятото с лодки плава до остров Бенет, където спасителите намират изоставеното от Едуард Тол зимовище и писмо, свидетелстващо за гибелта на целия му отряд.

Следващи години (1903 – 1927)[редактиране | редактиране на кода]

През 1904 година, по време на Руско-японската война, участва в отбраната на Порт Артур на миноносеца „Бесшумный“ и е награден с Георгиевски кръст.

След войната се връща в родното си село, жени се и през лятото на 1906 отново заминава на север, в района на долното течение на Енисей. Занимава се с лов на животни, с търговия на ценни кожи и изследва релефа и природата на п-ов Таймир. През 1908 в общото устие на реките Хатанга и Анабар открива островите Голям Бегичев (74°20′ с. ш. 112°30′ и. д. / 74.333333° с. ш. 112.5° и. д., 1800 км2) и Малък Бегичев (вторично, 74°20′ с. ш. 111°10′ и. д. / 74.333333° с. ш. 111.166667° и. д.), които дотогава се смятат за полуостров.

През 1915 година до поръчка на хидрографското управление организира експедиция с шейни теглени от северни елени за спасяване на моряците от ледоразбивачите „Таймир“ и „Вайгач“ смазани от ледовете покрай западния бряг на Таймир. През 1916 окончателно се установява в град Дудинка.

През 1921 г. участва в съвместна съветско-норвежка спасителна експедиция за търсене на двама члена от експедицията на Руал Амундсен на кораба „Мод“ изпратени да отнесат пощата до най-близкия населен пункт Диксон.

Умира на 18 май 1927 година от скорбут на брега на река Пясина на 53-годишна възраст. Според непотвърдени сведения има вероятност да е убит, а като се знае, че дълги години пребивава в полярните райони и знае как се живее там е малко вероятно да е умрял от скорбут.

Бюст на Никифор А. Бегичев

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 33 – 34. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г.
Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985 г., стр. 80 http://www.bookshunt.ru/b31133_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.4