Руал Амундсен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Амундсен.

Руал Амундсен
норвежки полярен изследовател
Руал Амундсен 
Роден: 16 юли 1872
Борге, Норвегия
Починал: 18 юни 1928  (на 55 години)
Баренцово море

Ру̀ал А̀мундсен (на норвежки: Roald Amundsen, [ˈɾuːɑl ˈɑmʉnsən]; срещан и като Роалд Амундсен) е норвежки полярен изследовател. Той ръководи първата експедиция, преминала през Северозападния проход около Северна Америка, както и първата експедиция, достигнала до Южния полюс. Амундсен става и първият човек, посетил както Южния, така и Северния полюс.[1][2]

Ранни години[редактиране | edit source]

Руал Амундсен е роден на 16 юли 1872 година във фамилия на капитани и собственици на кораби в Борге, днес част от Фредрикста. Четвърти син в семейството, майка му решава да го отклони от семейния занаят и го подтиква да учи за лекар.[3] От 1890 до 1892 година, когато майка му умира, той учи в медицинския факултет в университета на град Кристиания, днес Осло. От 1894 година плава като матрос и щурман на различни кораби. Вдъхновен от неуспешната експедиция на Джон Франклин и успешния опит на Фритьоф Нансен да пресече Гренландия през 1888 година, Амундсен решава да се посвети на изследователска дейност.

Полярни експедиции[редактиране | edit source]

Белгийска антарктическа експедиция 1897-1899[редактиране | edit source]

Корабът „Белгия“ скован в лед в Антарктика

През 1897-1899 участва в белгийската антарктическа експедиция на Адриен Жерлаш дьо Гомери на кораба „Белгия“.

Поради неопитността на Адриен Жерлаш дьо Гомери времето за по-нататъшни изследвания е изпуснато и корабът е впримчен в ледена хватка в море Белинсхаузен и започва незапланувано зимуване. Поради недостиг на продукти започва тотална епидемия от скорбут (избягват я само Амундсен и Фредерик Кук, които ловуват и се хранят с тюленово месо, което другите не искат да консумират). На борда няма и зимни дрехи и се налага да бъдат съшивани от одеяла. В жилищните помещения няма отопление. Оказва се, че няма и достатъчно керосин за осветление и хората седят на тъмно. По време на зимуването възниква сериозен конфликт между Жерлаш и Амундсен, който самоволно взема командването в свои ръце и по този начин успява да спаси експедицията от загиване.

Дрейфът на замръзналия кораб продължава 186 дена. На 15 февруари 1899 ледът почва да се троши и Фредерик Кук заставя екипажа ръчно да прокопае 900-метров канал в леда за да се освободи кораба. На 14 март корабът се освобождава от ледовете и на 5 ноември цялата експедиция без никакви жертви се завръща в Антверпен.

Северозападният проход 1903-1906[редактиране | edit source]

Едно от кучетата, използвани по време на плаването през Северозападния проход

От 1903 до 1906 извършва първото плаване през Северозападния проход на кораба „Йоа“ (47 т).

Плаване през Северозападния проход на кораба „Йоа“ 1903-1906. Плаване през Североизточния проход на кораба „Мод“ 1918-1920. Трансарктически полет с дирижабъла „Норвегия“ 1926

През пролетта на 1903 отплава от Норвегия. На 20 август навлиза в протока Ланкастър, а след това плава на запад през протока Бароу. На остров Бичи (74°40′ с. ш. 91°45′ з. д. / 74.666667° с. ш. 91.75° з. д.) извършва магнитни изследвания. На около 96º з.д. завива на юг и преминава през протоците Пил и Франклин и достига до северната част на остров Кинг Уилям (нос Феликс 69°50′ с. ш. 97°50′ з. д. / 69.833333° с. ш. 97.833333° з. д.). Заобикаля от изток Кинг Уилям през протока Джеймс Рос. Зимува в залива Йоа Хейвен (68°40′ с. ш. 95°50′ з. д. / 68.666667° с. ш. 95.833333° з. д.), като по време на зимуването точно определя тогавашното положение на Северния магнитен полюс. През лятото на 1904 корабът не успява да се освободи от ледения плен и се налага второ зимуване. През есента на 1904 с лодка изследва протока Симпсън и се убеждава, че „Йоа“ при благоприятни ледови условия може свободно да премине през най-тясната част на протока.

На 13 август 1905 корабът се освобождава от ледовете и Амундсен продължава на запад през протока Симпсън, залива Куин Мод, протока Диз, залива Коронейшън, протока Долфин енд Юнион и залива Амундсен до остров Хершел (69°40′ с. ш. 139°10′ з. д. / 69.666667° с. ш. 139.166667° з. д.), където се провежда трето зимуване. През зимата на 1905-1906 на ски извършва тримесечен поход със ски и кучешки впрягове на юг до Клондайк, а след това още два месеца за връщане на кораба.

През август 1906 „Йоа“ се освобождава от ледовете и през Беринговия проток. На 31 август 1906 г. корабът достига град Ноум, а през октомври — Сан Франциско, където е подарен на града и бива изложен в Голдън Гейт Парк до 1972 г., когато се завръща в Осло[4]

Южният полюс 16 декември 1911[редактиране | edit source]

След покоряването на Северозападния проход Амундсен планува експедиция до Северния полюс. След като Северния полюс бива достигнат през 1909 от Фредерик Кук, и впоследствие от Робърт Пири, той променя плановете си. Когато отпътува с кораба „Фрам“, използван по-рано от Фритьоф Нансен за преодоляване на 85° с.ш., само трима души знаят за истинската цел на експедицията: Амундсен, брат му Леон и капитана на „Фрам“ Торвалд Нилсен. Амундсен се опасява, че Нансен ще откаже употребата на „Фрам“, а освен това вероятно иска да запази в тайна от Робърт Скот, че ще стане негов конкурент в покоряването на Южния полюс.

На 14 януари 1911 експедицията достига северния бряг на шелфовия ледник Рос и в Китовия залив разтоварва провизии и построява базов лагер, който е наречен „Фрамхайм“ (Домът на Фрам). Китовият залив се намира с 96 км по-близо до Южния полюс от нос Евънс където английската експедиция, ръководена от Скот, построява своя базов лагер. Макар да има преимущество с построяване на базов лагер по-близо до Южния полюс, Амундсен трябва да се пребори с предизвикателството да открие път през абсолютно непознат терен, докато Скот възнамерява да използва пътя, открит от Ърнест Шакълтън през 1908, преминаващ по ледника Биърдмор и достигащ до антарктичното плато.

Настъпващата зима Амундсен и хората му прекарват в построяване на лагери с провизии, на 80°, 81° и 82° ю.ш., а самия преход до полюса смятат да осъществят след като започне затопляне по време на антарктичната пролет. На 8 септември 1911 настъпва затопляне и Амундсен решава, че пролетта е започнала, след което с екип от 8 души започва преход към Южния полюс. Скоро обаче температурите падат рязко до под -50°С. На 12 септември решават да достигнат до лагера на 80° ю.ш., да оставят носените провизии, след което всички да се завърнат обратно в базовия лагер и да изчакат по-добро време. На 15 септември експедицията достига лагера на 80° ю.ш. и след оставянето на провизиите последва максимално бързо изтегляне към базовия лагер.

На 19 октомври започва повторен щурм, в който участват само петима души. Взимат 4 шейни с 52 кучета. На 23 октомври стигнат до лагера с провизии на 80° ю.ш., и на 3 ноември – лагера на 82° ю.ш. На 15 ноември стигат до 85° ю.ш. и спират да починат за един ден. Намират се в основата на трансантарктическата планинска верига. Изкачването към антарктичното плато започва на 17 ноември и продължава 4 дни. На 21 ноември експедицията стига до полярното плато където 24 от кучетата са заклани, костите са дадени на останалите кучета за храна, а хората изяждат част от кучешкото месо, като складират остатъка за връщането си. Времето е бурно и групата престоява 3 дни в очакване на подобрение, но накрая се отказват да чакат повече и на 25 ноември продължават прехода. Бурното време затруднява силно придвижването. Стигат 87° ю.ш. на 4 декември. На 7 декември стигат до 88° 23' ю.ш., което е най-южната ширина, достигана до този момент. Намират се на 180 км от Южния полюс.

На 14 декември 1911 петимата заедно с впряг от 16 кучета, стигат до Южния полюс. Там те оставят малка палатка и писмо, в което описват постижението си в случай че не успеят да се приберат до Фрамхайм. Амундсен изпреварва с цял месец английската експедиция на Робърт Скот, който намира смъртта си по обратния път на 11 мили от спасителния лагер с провизии. След покоряването на Южния полюс Амундсен е посрещнат в родината си триумфално.

Последни години[редактиране | edit source]

Дирижабълът „Норвегия“ (Norge) край Ню Олесун
Амундсен около 1920 година

След експедицията до Южния полюс Амундсен започва подготовка за покоряването на Северния полюс със самолет. Първата световна война променя плановете му и той решава да се посвети на преминаването на Североизточния морски път с кораб.

През лятото на 1918 експедицията му тръгва от Норвегия с кораба „Мод“ и през 1920 г. достига Беринговия проток.

На 22 май 1925 със самолет достига до 87° 43' с.ш.

През 1926 възглавява първия трансарктически полет с дирижабъла „Норвегия“ по маршрут: Шпицберген - Северния полюс - Аляска.

През 1928 при опит да открие италианската експедиция на Умберто Нобиле, претърпяла катастрофа в Северния ледовит океан на дирижабъла „Италия“, Амундсен излита на 18 юни на хидросамолета „Латам“, но изчезва безследно в Баренцево море.

Памет[редактиране | edit source]

Паметникът на Руал Амундсен и хотел „Северен полюс“ в Ню Олесун

Неговото име носят заливи в море Бофорт и Индийския океан, ледник и станция в Антарктида и море в Тихия океан.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Roald Amundsen and the 1925 North Pole Expedition
  2. Roald Amundsen
  3. Thomas, Henry и др. Living Adventures in Science. Ayer Publishing, 1972. ISBN 0836925734. с. 196–201.
  4. Качо, Хавиер. Амундсен–Скот: дуел на Антарктида. София, Сиела Норма АД, 2011. ISBN 9789542810193. с. 60–61.


Източници[редактиране | edit source]