Южен магнитен полюс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Разположение на Южния магнитен полюс през годините.[1]

Южният магнитен полюс е скитаща точка върху повърхността на Южното полукълбо на Земята, при която земното магнитно поле сочи вертикално нагоре.

По исторически причини, краят на стрелката на свободен магнит, сочещ на север, се нарича „северен полюс“ на магнита, а другият край, сочещ на юг, се нарича „южен полюс“ на магнита. Тъй като противоположните полюси се привличат, Южният магнитен полюс на Земята всъщност е магнитен северен полюс.

Южният магнитен полюс се мести постоянно, поради промени в земното магнитно поле. Към 2015 г. лежи на приблизителни координати 64° ю. ш. 136° и. д. / 64.28° ю. ш. 136.59° и. д.,[2] Това е отвъд Южният полярен кръг. Полюсът се придвижва на северозапад със скорост приблизително 10 – 15 km/година. Настоящото му разстояние до географския Южен полюс е около 2860 km.[1]

В Северното полукълбо се намира Северния магнитен полюс. Тъй като земното магнитно поле не е точно симетрично, Северният и Южният полюс не са антиподи, което означава, че права линия от единият към другия не преминава през геометричния център на Земята.

Експедиции[редактиране | редактиране на кода]

Ранните неуспешни опити за достигане на Южния магнитен полюс включват тези на френския изследовател Жул Дюмон-Дюрвил (1837 – 1840 г.), американеца Чарлз Уилкс (1838 – 1842 г.) и британеца Джеймс Кларк Рос (1839 – 1843 г.).[3]

Първото изчисление на магнитния наклон, за да се локализира Южния магнитен полюс е направено на 23 януари 1838 г. от хидрографа Клеман Адриен Винсдон-Дюмолен, член на експедицията на Дюмон-Дюрвил в Антарктика и Океания през 1837 – 1840 г., която открива Земя Адели.

На 16 януари 1909 г. трима мъже, Дъглас Моусън, Еджуърт Дейвид и Алистър Макей, от Първата експедиция на Ърнест Шакълтън заявяват, че са намерили Южния магнитен полюс,[4] който по това време се намира на сушата. Все пак, днес съществуват съмнение дали определеното от тях местоположение е било вярно.[5] Приблизителното място на полюса на 16 януари 1909 г. е било с координати 72° ю. ш. 155° и. д. / 72.25° ю. ш. 155.15° и. д..

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б NOAA National Geophysical Data Center. Wandering of the Geomagnetic Poles. //
  2. British Geological Survey – Magnetic Poles
  3. Antarctic Treaty System: an Assessment, с. 90, US National Research Council, 1986
  4. FAQs from primary schools – British Antarctic Survey. // Antarctica.ac.uk.
  5. The Magnetic South Pole. // Ocean Bottom Magnetology Laboratory. Woods Hole Oceanographic Institute.
     Портал „География“         Портал „География          Портал „Антарктика“         Портал „Антарктика