Земно магнитно поле

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Земното магнитно поле (Магнитно поле на Земята) или геомагнитното поле е естествено силово поле на Земята, чиято основна част може да се разглежда като магнитно поле на хомогенно намагнитена сфера или поле на магнитен дипол, чиито полюси обаче не съвпадат с географските полюси на Земята. Южният магнитен полюс е ориентиран по посока на географския северен полюс, а северният магнитен полюс – по посока на географския южен полюс. Геометричната линия, свързваща северния и южния магнитни полюси, сключва ъгъл от около 11 градуса спрямо оста на въртене на Земята. Земното магнитно поле поражда магнитосферата, която се простира на десетки хиляди километри от Земята. На повърхността на Земята големината на естественото магнитно поле е от 30 до 60 μT (микротесла).

Силовите линии на земното магнитно поле. Сочат от северния към южния магнитен полюс

Земното магнитно поле е изключително важно за живота на човечеството, тъй като магнитосферата предпазва планетата от вредните космически лъчи. Освен това дава възможност за навигация чрез използването на компас.

Геомагнитните карти са географски карти с изолинии, показващи за разпределението на елементите на земното магнитно поле.

Геомагнетизмът е наука, която свързана с ориентирането за посоките на света и има основна задача да изследва земното магнитно поле, свойствата му и връзката между него и земното електрично поле.

Движение на Земното магнитно поле[редактиране | редактиране на кода]

Земното магнитно поле се изменя непрекъснато по интензивност и направление. През последните години се забелязва особено активно движение на магнитните полюси, като северният магнитен полюс се придвижва от северното крайбрежие на Канада към Русия (където се очаква да достигне около 2050 година).

Местоположението на земните магнитни полюси (действието им определя съществуването на компаса) е следното: северен:

северната част на Хъдзъновия залив (Канада), с координати 70°5' с.ш. и 96°46' з.д.,

южен: с координати 75°6' ю.ш. и 154°8' и.д.

В действителност двата полюса имат противоположно разположение, а горното определение е прието за удобство, особено в географско отношение. Местоположението на магнитните полюси, макар и бавно, се променя. Това се отразява върху посоката на компаса в дадено място, т.е. не бива да се ползват стари данни при ориентиране. Първите системи абсолютни измервания на елементите на геомагнитно поле в България са направени от акад. Кирил Попов през 1918 г.

Защита от космични лъчи[редактиране | редактиране на кода]

Радиационните пояси на Ван Алън (напречно сечение)

Една от важните функции на геомагнитното поле е защитата, която то осигурява на планетата ни срещу убийствените космични лъчи, които са потоци от заредени частици с енергия 10 и повече eV. „Мрежата“ на магнитното поле ги улавя и задържа здраво в радиационни пояси около Земята (т. нар. пояси Ван Алън). Поясите са разположени над екваториалната област. Те са един вътрешен – на разстояние 1 000 – 3 000 km над земната повърхност, и два външни – на разстояние съответно 10 000 – 25 000 и 60 000 – 80 000 km.

Ефектът на геомагнитното поле[редактиране | редактиране на кода]

Връзка с геомагнитното поле има и протичането на естествени електрични токове в земята. Големината им обикновено е под 10 mA, стига понякога до 10 – 15 mA, а по време на т. нар. електромагнитни бури се увеличава до 2 500 mA. Установено е, че тези токове влияят върху съобщителните връзки и оказват някакво въздействие върху човешката физиология. Причинете за тях включват създаване на собствени електрични полета в скалите в резултат на възстановителни, дифузионни, филтрационни и т.н. процеси, атмосферни електрични процеси и вариации на геомагнитното поле. Електричните токове, породени от първите две причини, имат ограничено разпространение и се наричат телурични.

Проблемите на геофизичните науки в България се решават главно от учените и специалистите, които работят във институти, например Геофизичния институт при БАН.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • National Geographic България, декември 2006

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Шевнин А.Д., глав. ред. Прохоров А.М. Земной магнетизм. // Большая советская энциклопедия. 3 изд. Т. 9 (от 30), Евклид – Ибсен. Москва, Издателство „Съветска енциклопедия“, 1972. с. 502 – 504. Посетен на 29 March 2017.(на руски)