Магнитна деклинация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Изменение на магнитната деклинация за периода 1590—1990 г.
Карта на изогоните за 2000 година.
Карта на изогоните според модела за главното магнитно поле на Земята за епоха 2010

Магнитна деклинация е ъгълът между географския и магнитния меридиан в дадена точка от земната повърхност. Магнитната деклинация е положителна (+) източна и отрицателна (-) западна. Връзката между географския азимут, магнитния азимут и магнитната деклинацияя се изразява чрез формулата A = Am + δ. Линиите върху земната повърхност, които съединяват точките с еднаква деклинация се наричат изогони.

Стойността на магнитната деклинация се изобразява върху карти на магнитното поле и се използва за определяне посоката на географския север по данни на магнитния компас. С приближение може да се приеме, че Земята е еднородно намагнитена сфера, чиято магнитна ос описва ъгъл 11,5° спрямо оста на въртене на Земята. (Положението на магнитните полюси на земята се променят с времето).

През 1970 г. северният магнитен полюс е имал координати 76° северна ширина и 101° западна дължина. Това е точката в която магнитните силови линии са перпендикулярни на повърхността на земния геоид.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]