Азимут

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Азимутът е ъгъла между векторите (проекция на ) и

Азимутът, на арабски: السموت, (ас-сумут, "направления") е ъглова мярка в сферична координатна система. Векторът между позицията на наблюдател и точка от интерес се проектира върху референтна повърхнина. Ъгълът между проектирания вектор и друг, референтен вектор върху същата повърхнина, се нарична азимут.

Азимутът се измерва в градуси (°). Използва се в навигацията, астрономията, инженерната наука, картографията, минното дело и балистиката.

В навигацията[редактиране | редактиране на кода]

В навигацията азимута е ъгъл, измерен от произволно избран референтен вектор, по посока на часовниковата стрелка до обекта от интерес. Обикновено референтния вектор е направлението към истинския север. В този случай посоките на света север, изток, юг и запад съвпадат с азимут съответно 0°, 90°, 180° и 270°.

В геодезията и картографията[редактиране | редактиране на кода]

В астрономията[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Азимут, на арабски: السموت, (ас-сумут, "направления"). За пръв път се споменава в испанския астрономически текст Libros del saber de astronomía от 1270-те, преведен от арабски по заръка на крал Алфонсо X Кастилски.[1]


Източници[редактиране | редактиране на кода]