Тесла (единица)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Тесла)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тесла.

Тѐсла (символ T) е производна единица от SI за магнитна индукция (наричана също плътност на магнитния поток).

Определение[редактиране | редактиране на кода]

1 T = 1 Wbm-2 = 1 kgs–2A–1 = 1 NA–1m-1 = 1 kgs–1C–1

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Единицата тесла е приета през 1960 г. и е наречена на името на сърбо-американския изобретател и електроинженер Никола Тесла.

Разяснения[редактиране | редактиране на кода]

Тесла е стойността на пълния магнитен поток („силата“ на магнита), отнесен към площта на този поток. Следователно намаляването на площта, обхваната от потока, увеличава плътността на магнитния поток. Това увеличение може да продължава, докато материалът не се насити магнитно и/или ако „утечката“ на магнитното поле не се увеличи толкова бързо, че допълнителното увеличение на плътността стане невъзможно.

Демонстрация на диамагнитна левитация: жива жаба левитира в магнитно поле с интензитет 16 Т в отвор Ø32 mm на „електромагнит на Битер[1] в лабораторията „High Field Magnet Laboratory“ в Неймеген, Нидерландия

Преобразуване[редактиране | редактиране на кода]

Магнитна индукция от един тесла е еквивалентна на:

Примери[редактиране | редактиране на кода]

  • В космическото пространство плътността на магнитното поле е между 0,1 и 10 нанотесла (10−10 T и 10−8 T).
  • На повърхността на Земята магнитното поле на географска ширина 50° е 58 µT (5,8×10−5 T); а на екватора, т.е. на ширина 0°, е 31 µT (3,1×10−5 T).
  • Магнитното поле на голям подковообразен магнит е 1 милитесла (0,001 T).
  • Голям 12-килограмов магнит на високоговорител осигурява поле с напрегнатост 1 T в междината за бобината на мембраната.
  • В медицински скенер с ядрен магнитен резонанс полето е до 4 T, експериментално се достига до 12 T.
  • В слънчево петно полето е 10 T.
  • Най-силното постоянно магнитно поле, получено в лабораторни условия (National High Magnetic Field Laboratory в Талахаси, Флорида, САЩ) е 45,5 T (световен рекорд към 2019 г.)[2]>
  • Най-силното импулсно магнитно поле, получено при неразрушителни условия (лабораторията Koichi Kindo в Университета на Осака), е 80 T.
  • Най-големият магнитен импулс, получаван някога (при експлозия) в лаборатория (град Саров, Русия), е 2800 T.
  • Неутронните звезди имат поле от 1 до 100 мегатесла (106 T до 108 T).
  • Полето на магнетарите е от 0,1 до 100 гигатесла (108 до 1011 T).
  • Максималната теоретично възможна магнитна индукция на неутронна звезда, а следователно и на всяко известно тяло, е 1013 T (* 10 тератесла).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Електромагнитът (бобината) на Битер е изобретен през 1933 г. от американския физик Francis Bitter
  2. Mag Lab World Records. // National High Magnetic Field Laboratory, USA, 2008. Посетен на 2020-03-23.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]