Вилхелм Вебер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вилхелм Вебер
Wilhelm Weber
германски физик
Литография от 1856 г.
Литография от 1856 г.

Роден
Починал
23 юни 1891 г. (86 г.)
Гьотинген, провинция Хановер, Кралство Прусия
Научна дейност
Област Физика
Образование Университет на Хале
Гьотингенски университет
Работил в Гьотингенски университет
Университет на Хале
Лайпцигски университет
Вилхелм Вебер в Общомедия

Вилхелм Едуард Вебер (на немски: Wilhelm Eduard Weber; 24 октомври 1804 – 23 юни 1891) е германски физик. Заедно с Карл Фридрих Гаус са създатели на електромагнитния телеграф.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Вебер е роден във Витенберг, където баща му, Михаел Вебер, е професор по теология. Вилхелм е вторият от трима братя, всички от които се отличават със склонност да се занимават с наука. След разпадането на университета във Витенберг баща му е прехвърлен към Хале през 1815 г. Вилхелм получава първите си уроци от баща си, но после е изпратен в гимназията Latina. След това влиза в университет и се посвещава на естествената философия. Той се отличава много в неговите класове, и благодарение на оригиналната си работа, получава степен „доктор“ и след това приват-доцент, и по-късно е назначен за професор по естествена философия в Хале.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1831 г. по препоръка на Гаус, на 27-годишна възраст той е нает от университета в Гьотинген като професор по физика. Неговите лекции били интересни, поучителни и насочващи. Вебер мислел, че за да се разбира напълно физиката и да се прилага в ежедневния живот, само лекции, макар и илюстрирани чрез експерименти, са недостатъчни, и затова той насърчавал учениците си да експериментират безплатно в лабораторията на колежа. Като студент на двадесет години той, заедно с брат си Ернст Хайнрих Вебер, професор по анатомия в Лайпциг, написва книгата Wellenlehre, auf Experimente gegründet („Теория за вълните, основана на експерименти“), която донася на своите автори значителна репутация. Акустиката е любима наука му и той публикува множество неща в Poggendorffs Annalen, Schweigger Jahrbücher für Chemie und Physik и в музикалното списание Carcilia.

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Wellenlehre auf Experimente gegründet oder über die Wellen tropfbarer Flüssigkeiten mit Anwendung auf die Schall- und Lichtwellen, Leipzig 1825.
  • Mechanik der menschlichen Gehwerkzeuge. Eine anatomisch-physiologische Unteruschung, Göttingen 1836.
  • Elektromagnetische Maassbestimmung, Leipzig 1846.
  • Zur Galvanometrie, Göttingen 1862.
  • Abhandlungen zur atomistischen Theorie der Elektrodynamik, Leipzig 1876.

Източници[редактиране | редактиране на кода]