Антарктида

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Антарктида
Antarctica (orthographic projection).svg
Площ 14 700 000 km²
Население 1 106 д.
Гъстота 0,00007 д./km²
Държави

Антарктида е континент, обграждащ Южния полюс на Земята. Заема централната част на географския регион Антарктика в Южното полукълбо, почти изцяло на юг от Южния полярен кръг, и е ограден във всички посоки от Южния океан. С площ 14 000 000 km² континентът е пети по големина в света след Азия, Африка, Северна и Южна Америка, и пред Европа и Австралия.

Около 98% от територията на Антарктида е покрита с лед със средна дебелина 1,6 km. Това е континентът с най-ниски средни температури, най-ниски валежи, най-силни ветрове и с най-голяма средна надморска височина.[1] Цялата територия на Антарктида представлява ледена пустиня, като годишните валежи са едва 200 mm по крайбрежието и далеч по-малко във вътрешността.[2]Минималните температури могат да достигнат -89 °C. На континента могат да оцелеят само приспособени към студа растения и животни, като пингвини, перконоги, кръгли червеи, бавноходки, акари, много водорасли и други микроорганизми, както и някои представители на тундровата растителност. Антарктическите риби са обект на промишлен риболов, под името „ледена“ риба на пазара е Champsocephalus gunnari.

Макар че митове и разсъждения за хипотетична, неизвестна Южна земя (Terra Australis) съществуват още в древността, континентът Антарктида е видян за пръв път през 1820 година от руска експедиция, оглавявана от Фадей Белингсхаузен и Михаил Лазарев. Континентът остава почти непознат през целия 19 век заради своята враждебна природа, липса на ценни ресурси и отдалеченост от населените части на света. През 1959 година 12 държави подписват Антарктическия договор, към който по-късно се присъединяват още 35 държави. Договорът забранява военната дейност, добива на полезни изкопаеми, ядрените опити и използването на ядрена енергия, и предвижда мерки за защита на околната среда. Макар континентът да няма постоянни жители, по всяко време там пребивават от 1000 до 5000 души от много държави, живеещи в станции, разпръснати в целия континент, в които се извършват изследвания в различни области на науката.[3]

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположение и релеф[редактиране | редактиране на кода]

Регионите на Антарктида.

Континентът е разположен предимно южно от Антарктическия кръг и е обграден от Атлантическия, Тихия и Индийския океан. От планински вериги е разделен на Източна и Западна Антарктида, които грубо съответстват на източното и западното полукълбо според Гринуичкия меридиан.

Континентът се мие от водите на три океана – Тихия океан (с периферното море Рос, море Амундсен, море Белингсхаузен), Атлантическия океанморе Скоша и море Уедъл), и Индийския океан.

Сателитна снимка на Антарктида

Антарктида е високо ледниково плато, над което на места се издигат планински системи (Трансантарктически планини), планински вериги – Елсуърт (масив Винсън, 4892 m), Земя Кралица Мод, и планини – Принц Чарлз и др. Почти в централната част е платото Советское (високо около 4000 m). Най-високият връх на континента, масивът Винсън, е изкачен за пръв път от американската експедиция на Никълъс Клинч през 1966 г.

Средностатистически Антарктида е най-високият (средната височина на ледниковата покривка е 2040 m), най-студеният, най-сухият и най-ветровитият континент и има най-високата средна надморска височина от всички континенти. Средната височина на основната (подледниковата) повърхност е 410 m; като голяма част е под морското ниво. От ледници е свободна само около 0,2 – 0,3 % от площта на Антарктида – отделни планински върхове, била̀ и оазиси по крайбрежието.

Средната дебелина на ледниковата покривка е 1720 m, максималната – 4300 m, обща площ на ледения щит – 2,044 млн. km2, обем на леда – 24 млн. km3. По-голямата част от Антарктида е заета от Антарктическата платформа.

На остров Рос е вулканът Еребус.

Геоложка история[редактиране | редактиране на кода]

Формирането на Гондвана преди 550 милиона години
Лавразия и Гондвана преди 200 милиона години

През палеозоя (преди 540 – 250 милиона години) съвременният континент Антарктида е част от суперконтинента Гондвана. През Камбрийския период климатът на Гондвана е мек. Западна Антарктида частично попада в Северното полукълбо и по това време там се отлагат големи количества пясъчници, варовици и шисти. Източна Антарктида се намира на екватора, където на морското дъно процъфтяват морскибезгръбначни и трилобити.[4]

В началото на Девонския период (преди 416 милиона години) Гондвана вече има по-южна географска ширина и климатът е по-хладен, но и от този период има останки от сухоземни растения. Пясъци и тини се отлагат в съвременните планини Елсуърт, Хорлик и Пенсакола. Заледяването на Антарктида започва в края на Девонския период (преди 360 милиона години), когато центърът на Гондвана се придвижва към Южния полюс и климатът се охлажда, въпреки че се запазват следи от растителност.[4] През Пермския период в растителността преобладават подобни на папрати растения, които растат в блатата. С времето тези блата се превръщат в каменовъглените залежи в Трансантарктическите планини. Към края на Пермския период продължаващото затопляне предизвиква сух горещ климат в по-голямата част от Гондвана.[4]

Продължаващото и през мезозоя затопляне разтопява полярните ледени шапки и Гондвана се превръща в пустиня. В Източна Антарктида се разпространяват семенни папрати и се отлагат значителни количества пясъчници и шисти. В края на Пермския и началото на Триаския период в днешна Антарктида често се срещат синапсиди, включително листрозаври. Антарктическият полуостров започва да се образува през Юрския период (преди 206 – 146 милиона години), когато от океана постепенно се издигат и много острови. По това време са широко разпространени дървета като гинкои цикаси. През Креда (преди 146 – 65 милиона години) в Западна Антарктида преобладават иглолистните гори, които към края на периода започват да бъдат измествани от нотофагусови. Амонитите се срещат често в съседните на Антарктида морета, а на сушата има и динозаври – известни са три антарктически рода: Cryolophosaurus, Glacialisaurus и Antarctopelta.[5][6]

Постепенното разделяне на суперконтинента Гондвана започва преди 160 милиона години, когато от Антарктида се отделя Африка, последвана в началото на Креда (преди 125 милиона години) от Индийския субконтинент. Преди 65 милиона години Антарктида, още свързана с Австралия, все още има тропичен до субтропичен климат и фауна, включваща торбести бозайници. Преди около 40 милиона години Австралия се откъсва от Антарктика, паралелните морски течения изолират двата континента и започва образуването на първите ледници. Преди 23 милиона години се отваря протокът Дрейк между Антарктида и Южна Америка и се образува Антарктическото циркумполярно течение, напълно отделило Антарктида от останалите континенти.

По време на Еоценско-олигоценското масово измиране преди 34 милиона години нивата на въглероден диоксид в атмосферата достигат 760·10-6 ppm, спадайки от неколкократно по-високите стойности в предходния период.[7][8] Това явление ускорява разрастването на ледниците, които изместват горите, покривали в миналото континента. От времето преди 15 милиона години Антарктида е почти напълно покрита с лед,[9] като ледената шапка достига сегашните си размери преди около 6 милиона години.

Съвременна геология[редактиране | редактиране на кода]

Геоложките изследвания в Антарктида са силно затруднени от факта, че почти целият континент е постоянно покрит с дебел слой лед. Въпреки това съвременни техники, като дистанционно сондиране, георадари и спътникова фотография започват да разкриват структурите под ледената покривка.

В геоложко отношение Западна Антарктида наподобява планинската верига на Андите в Южна Америка.[4] Антарктическият полуостров е образуван чрез издигане и метаморфизъм на седименти от морското дъно през късния палеозой и ранния мезозой. Издигането на седименти е съпътствано с магмени интрузии и вулканизъм. Най-често срещаните скали в Западна Антарктида са вулканичните андезити и риолити, формирани през Юрския период. Има данни и за вулканична активност дори след образуването на ледената покривка, например в Земя Мари Бърд и Земя Александър I. Единствената аномална област в Западна Антарктида е областта на планините Елсуърт, където стратиграфията е сходна с тази в източната част на континента.

Източна Антарктида е геоложки разнородна, формирана през Предкамбрия, като някои скали са образувани преди повече от 3 милиарда години. В основата ѝ е плоча от метаморфни и магмени скали, образуваща |континенталния щит. Върху тази основа са разположени разнородни по-млади скали, като пясъчници, варовици, въглища и шисти, отложени през Девонския и Юрския период и образуващи Трансантарктическите планини. В крайбрежните области, като веригата Шакълтън и Земя Виктория, се наблюдава и разломна активност.

Най-значимите полезни изкопаеми, открити на континента, са въглищата.[9] Регистрирани са за пръв път край ледника Биърмор през 1908 година. Днес са известни и залежи от нискокачествени въглища в много части на Трансантарктическите планини. В планините Принц Чарлз има значителни залежи от желязна руда. Най-ценните ресурси на Антарктида се намират в континенталния шелф, най-вече нефт иприроден газ, открити през 1973 година в морето Рос. Използването на природните ресурси на Антарктида е забранено до 2048 година с Протокола за екологична защита към Антарктическия договор.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Планинско заледяване

Антарктида е най-студеното място на Земята. Японската станция на Антрактида на 8 декември 2013 г. отчита -91,2 °C. Температурите през зимата достигат минимални стойности – между -80 °C и -90 °C във вътрешността на континента и максимални между 5 °C и 15 °C около брега през лятото (сезоните там са „наопаки“ – лятото е около януари). Слънчевите изгаряния често създават здравословни проблеми, понеже снежната повърхност отразява почти всички ултравиолетови лъчи, които попадат върху нея.

Над Антарктида има малко снеговалежи, но ледът се задържа за дълги периоди. Почти целият континент е покрит с лед със средна дебелина 2,5 km.

Източна Антарктика е по-студена от Западна поради по-високата ѝ надморска височина. Атмосферните фронтове рядко навлизат навътре в континента, оставяйки центъра му студен и сух. Въпреки липсата на валежи в централната част на континента, ледът там се задържа за дълги периоди от време. Обилните снеговалежи не са рядкост по протежение на бреговете, където има регистрирани валежи до 1,22 m за 48 часа.

По периферията на континента от полярните плата често се спускат буреносни ветрове. И все пак, във вътрешността вятърът обикновено е умерен. През ясните дни на лятото до повърхността достига повече слънчева радиация, отколкото на екватора, поради 24-часовото огряване.

Антарктика е по-студена от Арктика поради две причини. Първо, по-голямата част от континента е с надморска височина над 3 km, т.е. въздухът е по-разреден, което води до по-ниски температури. Второ, Северният ледовит океан покрива Северния полюс и значителна зона около него, като по този начин отдава чрез дифузия своята относително „топла“ температура към околните Арктически региони, предотвратявайки крайно люти студове на континентална Арктика.

Поради географската ширина се създават дълги периоди на постоянна тъмнина или постоянно слънчево огряване – непознат климат за повечето хора на Земята.Аурора аустралис, широко известно като южното сияние, са цветни ярки светлини, които могат да се наблюдават в нощното небе около Южния полюс; причината за този природен феномен са пълните с плазма слънчеви ветрове, които преминават покрай Земята. Друго уникално зрелище е т. нар. диамантен прах – облак от миниатюрни ледени ледени кристалчета на нивото на земята. Обикновено „диамантеният“ прах се образува при ясно или полуясно небе, поради което понякога хората го сочат за признак за безоблачно време. Слънчево куче е често срещан атмосферен оптичен феномен.

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Известни са над 200 вида лишеи, срещащи се в Антарктида
Императорски пингвини в морето Рос

Климатът на Антарктида не благоприятства развитието на растителността. Съчетанието от отрицателни температури, бедни почви и отсъствие на влага и слънчева светлина ограничават растежа на растенията. В резултат на това растителния живот се ограничава главно до листнати и чернодробни мъхове. Автотрофното съобщество се състои главно от протисти, а флората – предимно от лишеи, бриофити, водорасли и гъби. Растежът обикновено протича през лятото в продължение на едва няколко седмици.

На континента се срещат над 200 вида лишеи, около 50 вида бриофити, 700 вида водорасли, повечето от тях фитопланктон. Многоцветните снежни и диатомови водорасли са особено изобилни в крайбрежните райони през летния сезон. На Антарктическия полуостров растат и два вида покритосеменни растения – многогодишна антарктическа пластица (Deschampsia antarctica) и Colobanthus quitensis.[10] През последните години са открити няколко форми на древни бактерии, оцелели във вътрешността на антарктическите ледници.[11]

В Антарктида живеят ограничен брой сухоземни гръбначни.[12] Безгръбначните включват микроскопични акари, като Alaskozetes antarcticus, пухояди, кръгли червеи, бавноходки, ротифери, крил, колемболи. Нелетящата муха Belgica antarctica, достигаща дължина 6 mm, е най-едрото изцяло сухоземно животно в Антарктида[13]

По крайбрежието на Антарктида живеят множество морски животни, които пряко или непряко разчитат за съществуването си на фитопланктона. Антарктическата морска фауна включва пингвини, сини китове, косатки, колосални калмари, перконоги. Императорският пингвин е единственият вид, който се размножава в Антарктида през зимата, а пингвинът на Адели е най-южно гнездящият вид.

Физикогеографско райониране и височинно деление[редактиране | редактиране на кода]

Целият континент с крайбрежните острови е разположен в зоната на антарктическите пустини и може да бъде разделен на три подзони: северна – северозападното крайбрежие на Антарктическия полуостров и разположените край него острови; средна – крайбрежните „оазиси“, острови, скали и планински хребети, разположени покрай цялото крайбрежие на Антарктида; южна – всички останали участъци във вътрешността на континента.

Значително по-голямо значение за Антарктида има делението ѝ по височинни пояси. Долният пояс обхваща крайбрежието, включително шелфовите ледници, до височина няколкостотин метра. В този пояс се наблюдава максимално за континента разнообразие на ландшафта: шелфови ледници, подножия на ледниковите склонове, долните части на континенталните ледници, „оазиси“ и нунатаки. Тук се извършва топене на снега през лятото не само в близост до оголените скали, но и на част от ледената покривка. Вследствие близостта на морето и сравнително високите температури на въздуха в долния пояс е концентриран почти челия органичен свят на континента. Средния пояс (до височина 3000 m) обхваща склоновете на ледниковата покривка, вътрешното ледено плато на Западна Антарктида, планински хребети. Температурата на въздуха целогодишно е под 0°С, а снего- и ледотопене се наблюдава само през лятото в близост до оголени скали. Снежната покривка по ледниковия склон вследствие на постоянните и силни ветрове е навята на огромни преспи, а повърхността на вътрешното плато е покрито с по-малки преспи. По скалите, нагряващи се през лятото над 0°С, на места растат лишеи и водорасли, срещат се членестоноги, рядко птици. Над 3000 m е разположена областта на ледената пустиня. Ветровете тук са слаби, снегът е рохкав и не се образуват снежни преспи. Даже повърхността на стърчащите над леда оголени скали никога не се нагрява над 0°С, а признаци на растителен и животински свят отсъстват.

Земи и Брегове[редактиране | редактиране на кода]

Заедно с откриването на все нови и нови участъци от крайбрежието на континента през 19-ти и 20-ти век се създава и система от географско разделение на Антарктида на „Земи“, крайбрежието ѝ на „Брегове“, а миещите тези брегове води на Южния океан – на морета. По правило тези три вида обекти са се наименували по инициатива на техните откриватели или изследователи в чест на някого си. Термините „Земя“ и „Бряг“ продължават да се използват и сега, независимо че представите за контурите на континента вече са напълно ясни. Истината е, че географската дължина на „Бреговете“ и техните граници са много по-ясни, докато границите на „Земите“ са неясни и на географските карти те не се отбелязват. По този начин за размерите на тази или онази „Земя“ може да съди само по разположението и големината на шрифта им на географските карти, като в различните източници, издадени даже в една и съща страна и/или по едно и също време може да има различия. Цялата територия на Антарктида е разделена на 17 сектора („Земи“), които от своя страна се делят на 53 („Брегове“), съответно в Западна Антарктида – 7 „Земи“ и 27 „Брегове“; в Източна Антарктида – 10 „Земи“ и 26 „Брегове“.

Названията на „Земите“ и „Бреговете“ се поделят на четири основни групи: Преди всичко това са имена в чест на на първооткриватели или полярни изследователи (Земя Уилкс, Бряг Моусън и др.). Втората група – наименувания в чест на на ръководители на компании, магнати и меценати финансирали техните експедиции (Земя МакРобъртсън, Бряг Ларс Кристенсен и др.). Трета група – наименувания в чест на държавни глави и високопоставени чиновници в страните, от които са били полярните изследователи (Земя Виктория, Бряг принцеса Астрид и др.). Четвъртата група обединява названия, дадени от първооткривателите в чест на свои роднини и близки (Земя Мари Бърд, Бряг Ингрид Кристенсен и др.). Има и малка група названия, присвоени по различни други причини (Бряг Правда, Бряг БАНЗАРЕ).

Голяма част от тези названия са присвоени в момента на тяхното откриване, като последните такива са през първите десетилетия на 20-ти век. Има и такива, които получават своите наименувания много по-късно в памет на своите първи откриватели или изследователи. По имената на тези обекти често може без грешка да се установи, представителите на коя страна са открили или изследвали съответната област.

Тук е поместен пълният йерархически списък на всички „Земи“ и „Брегове“ на Антарктида с указания, къде, кога, от кого и в чест на кого са назовани съответните области. Таблицата е разделена на две основни части: Западна Антарктида и Източна Антарктида. Земите в Западна Антарктида са подредени от изток на запад, в Източна Антарктида – от запад на изток, а бреговете – по азбучен ред.

Земи и Брегове в Антарктида
Название Координати Година на наименуване В чест на кого Кой е дал названието
Западна Антарктида
Земя кралица Елизабет[14] 79°00′ – 82°10′ ю.ш.,
35°00’ – 82°00′ з.д.
1947 Елизабет II, кралица на Великобритания от 1952 г. Flag of the United Kingdom.svgВеликобритания, Форин офис
Земя Греъм 63°14′ – 69°30′ ю.ш.,
48°00’ – 67°50′ з.д.
1832 Джеймс Грейъм (1792 – 1861), първи лорд на Британското Адмиралтейство Flag of the United Kingdom.svgВеликобритания, експедиция на Джон Биско
** Бряг Боумън 67°20′ – 68°55′ ю.ш. 1928 Исайя Боумън (1878 –1950), президент на Американското географско дружество Flag of the United States.svgСАЩ, полетът на Джордж Хуберт Уилкинс
** Бряг Греъм 64°42′ – 66°30′ ю.ш. 1832 Джеймс Грейъм (1792 – 1861), първи лорд на Британското Адмиралтейство Flag of the United Kingdom.svgВеликобритания, експедиция на Джон Биско
** Бряг Данко 61°10′ – 62°30′ ю.ш. 1898 Емил Данко, загинал участник в Белгийската антарктическа експедиция Flag of Belgium.svgБелгия, експедиция на Адриан Жерлаш дьо Гомери
** Бряг Дейвис 59°50’ – 61°12′ з.д. 1820 Джон Дейвис, американски ловец на тюлени от английски произход, един от първите стъпил на Антарктида Flag of the United States.svgСАЩ, Консултативен комитет по антарктическите названия (ККАН)
** Бряг Лубе 66°30′ – 68°00′ ю.ш. 1905 Емил Лубе, президент на Франция (1899 – 1906) Flag of France.svgФранция, експедиция на Жан Батист Шарко
** Бряг Норденшелд 63°50′ – 64°40′ ю.ш. 1909 Ото Норденшелд, р-л на антарктическа експедиция (1901 – 1904) Flag of Sweden.svgШвеция, Едвин Суифт Балч
** Бряг Оскар ІІ 64°45′ – 66°00′ ю.ш. 1893 Оскар ІІ, крал на Швеция и Норвегия (1872 – 1907) Flag of Norway.svgНорвегия, експедиция на Карл Антон Ларсен
** Бряг Фалиер 68°00′ – 69°00′ ю.ш. 1909 Арман Фалиер, президент на Франция (1906 – 1913) Flag of France.svgФранция, експедиция на Жан Батист Шарко
** Бряг Фойн 66°00′ – 66°30′ ю.ш. 1893 Свен Фойн (1809 – 1894), китобоен магнат, изобретател на харпунното оръдие Flag of Norway.svgНорвегия, експедиция на Карл Антон Ларсен
Земя Палмър 69°30′ – 74°00′ ю.ш.,
60°00’ – 69°00′ з.д.
1820 Натаниъл Палмър, американски ловец на тюлени, един от откривателите на Антарктида Flag of the United States.svgСАЩ, ККАН
** Бряг Блек 70°30’ – 72°55′ ю.ш. 1940 Ричард Блек, командир на Източната база на Антарктическата програма на САЩ Flag of the United States.svgСАЩ, колектив от Източната база на Американската програма
** Бряг Зумберг 76°14′ – 80°04′ ю.ш.,
69°40’ – 85°00’з.д.
1986 Джеймс Зумберг (1923 – 1992), американски геолог и глациолог Flag of the United States.svgСАЩ, Консултативен комитет по антарктическите названия
** Бряг Инглиш 72°00’ – 76°00′ з.д. 1940 Робърт Инглиш (1888 – 1943), отговорен секретар на Антарктическата програма на САЩ Flag of the United States.svgСАЩ, колектив от Източната база на Американската програма
** Бряг Ласитер 72°55′ – 75°09′ ю.ш. 1947 Джеймс Ласитер, пилот в експедицията на Фин Роне (1947 – 1948) Flag of the United States.svgСАЩ, ККАН
** Бряг Орвил 76°30′ – 78°00′ ю.ш.,
63°00’ – 68°00’з.д.
1947 Хауърд Орвил (1901 – 1960), р-л на морската аерологическа служба на САЩ Flag of the United States.svgСАЩ, експедиция на Фин Роне
** Бряг Раймил 69°00′ – 73°00′ ю.ш. 1985 Джон Раймил, р-л на британската антарктическа експедиция (1934 – 1937) Flag of the United Kingdom.svgВеликобритания, Камитет по антарктическите названия (КАН)
** Бряг Уилкинс 69°00′ – 70°30′ ю.ш. 1937 Джордж Хуберт Уилкинс, австралийски полярен летец Flag of the United States.svgСАЩ, ККАН
Земя Александър І 68°12′ – 72°48′ ю.ш.,
68°14’ – 75°48′ з.д.
1821 Александър І, руски император (1801 – 1825) Flag of Russia.svgРусия, експедиция на Фадей Белингсхаузен и Михаил Лазарев
Земя Елсуърт 77°00’ – 100°00′ з.д. 1962 Линкълн Елсуърт, американски летец, р-л и спонсор на експедицията Flag of the United States.svgСАЩ, ККАН
** Бряг Брайан 77°00′ – 86°00′ з.д. 1961 Джордж Брайан, хидрограф, адмирал от ВМФ на САЩ Flag of the United States.svgСАЩ, Геоложка служба на САЩ
** Бряг Ейтс 86°00′ – 100°00′ з.д. 1966 Джеймс Ейтс (1798 – 1882), първооткривател на антарктическите изкопаеми животни Flag of the United States.svgСАЩ, ККАН
Земя Мари Бърд 100°00’ – 158°20′ з.д. 1929 Мари Бърд, съпруга на полярния изследовател Ричард Бърд, дъщеря на бостънски магнат Flag of the United States.svgСАЩ, експедиция на Ричард Бърд
** Бряг Бакутис 109°30′ – 131°00′ з.д. 1966 Фред Бакутис, ръководител на морските сили по Антарктическата програма на САЩ Flag of the United States.svgСАЩ, ККАН
** Бряг Рупърт 140°00’ – 146°20′ з.д. 1933 Джейкъб Рупърт (1867 – 1939), пивоварен магнат, конгресмен, спонсор Flag of the United States.svgСАЩ, експедиция на Ричард Бърд
** Бряг Сандърс 145°00’ – 158°20′ з.д. 1929 Харълд Сандърс, географ, полярен изследовател Flag of the United States.svgСАЩ, експедиция на Ричард Бърд
** Бряг Уолгрин 100°00’ – 110°00′ з.д. 1940 Чарлз Уолгрин (1873 – 1939), основател на аптечната мрежа Walgreens, спонсор Flag of the United States.svgСАЩ, експедиция на Ричард Бърд
** Бряг Хобс 131°00’ – 140°00′ з.д. 1939 Уилям Хобс (1864 – 1953), глациолог, професор в Мичиганския университет Flag of the United States.svgСАЩ, Антарктическа програма на САЩ
Земя Едуард VІІ 77°00’ – 85°30’ ю.ш.,
145°00’ – 168°00′ з.д.
1902 Едуард VII, крал на Великобритания (1901 – 1910) Flag of the United Kingdom.svgВеликобритания, експедиция на Робърт Скот
** Бряг Амундсен 84°50’ – 85°30’ ю.ш.,
150°00’ – 168°00′ з.д.
1961 Руал Амундсен, първият човек достигнал двата полюса на Земята Flag of New Zealand.svgНова Зеландия, Комитет по антарктическите названия
** Бряг Гулд 83°30’ – 85°30’ ю.ш. 1961 Лорънс Гулд, геолог, съратник на Ричард Бърд, президент на Националния комитет на САЩ през МГГ Flag of New Zealand.svgНова Зеландия, Комитет по антарктическите названия
** Бряг Сайпъл 80°15’ – 83°35’ ю.ш. 1961 Пол Сайпъл, географ, съратник на Ричард Бърд Flag of New Zealand.svgНова Зеландия, Комитет по антарктическите названия
** Бряг Сирасе 77°30’ – 80°15’ ю.ш. 1961 Нобу Сирасе (1861 – 1946), р-л на японска експедиция през 1912 г. Flag of New Zealand.svgНова Зеландия, Комитет по антарктическите названия
Източна Антарктида
Земя Котс 74°10’ – 81°15’ ю.ш.,
20°00’ – 36°00′ з.д.
1902 Джеймс и Ендру Котс, спонсори на шотландската експедиция (1902 – 1904) Flag of Scotland.svgШотландия, експедиция на Уилям Брус
** Бряг Луитполд 28°00’ – 35°00′ з.д. 1912 Луитполд, принц-регент на Бавария (1886 – 1912) Flag of the German Empire.svgГерманска империя, експедиция на Вилхелм Филхнер
** Бряг Керд 20°00’ – 28°00′ з.д. 1915 Джеймс Керд (1837 – 1916) промишлен магнаг, математик, спонсор на експедиции Flag of the United Kingdom.svgВеликобритания, експедиция на Ърнест Шакълтън
Земя кралица Мод 20°00’ з.д. – 48°00′ и.д. 1930 Мод Уелска (1869 – 1938), съпруга на норвежкия крал Хокон VII Flag of Norway.svgНорвегия, експедиция на Ялмар Рисер-Ларсен
** Бряг принцеса Астрид 3°30’ – 20°00′ и.д. 1932 Астрид Норвежка (р. 1932), втора дъщеря на Олаф V и принцеса Марта Flag of Norway.svgНорвегия, китоловец H. Halvorsen на кораба „Севиля“
** Бряг принцеса Марта 20°00’ з.д. – 3°30′ и.д. 1930 Марта Шведска (1901 – 1954), съпруга на норвежкия крал Олаф V Flag of Norway.svgНорвегия, експедиция на Ялмар Рисер-Ларсен
** Бряг принцеса Ранхилда 20°00’ – 33°00′ и.д. 1931 Ранхилда Норвежка (1930 – 2012), първа дъщеря на Олаф V и принцеса Марта Flag of Norway.svgНорвегия, експедиция на Ялмар Рисер-Ларсен
** Бряг принц Олаф 40°00’ – 48°00′ и.д. 1930 Олаф, наследствен принц, след това крал Олаф V Flag of Norway.svgНорвегия, експедиция на Ялмар Рисер-Ларсен
** Бряг принц Харалд 33°30’ – 38°30′ и.д. 1937 Харалд, наследствен принц, сегашният крал на Норвегия Харалд V Flag of Norway.svgНорвегия, експедиция на Ларс Кристенсен
Земя Ендърби 48°00’ – 60°00′ и.д. 1831 Samuel Enderby & Sons, китобоен магнат, спонсор Flag of the United Kingdom.svgВеликобритания, експедиция на Джон Биско
** Бряг Кемп 56°00’ – 60°00′ и.д. 1833 Питър Кемп, морски офицер, капитан на китобойния кораб „Магнет“ Flag of the United Kingdom.svgВеликобритания, експедиция на Питър Кемп
Земя МакРобъртсън 60°00’ – 73°00′ и.д. 1930 Макферсън Робъртсън (1859 – 1945), шотландски матнаг, филантроп, спонсор Flag of Australia.svgАвстралия, експедиция на Дъглас Моусън
** Бряг Ларс Кристенсен 67°00’ – 70°00′ и.д. 1930 Ларс Кристенсен, китобаен магнат, полярен изследовател Flag of Norway.svgНорвегия, китобойци от неговата флотилия
** Бряг Моусън 60°00’ – 67°00′ и.д. 1930 Дъглас Моусън, р-л на експедицията БАНЗАРЕ Flag of Australia.svgАвстралия, Комитет по антарктическите названия
Земя принцеса Елизабет 73°00’ – 88°00′ и.д. 1931 Елизабет Йоркска, сега кралица Елизабет II Flag of Australia.svgАвстралия, експедиция на Дъглас Моусън
** Бряг Ингрид Кристенсен 73°00’ – 80°00′ и.д. 1935 Ингрид, съпруга на Ларс Кристенсен, китобаен магнат, полярен изследовател Flag of Norway.svgНорвегия, експедиция на Клариус Микелсен
** Бряг Леополд и Астрид 80°00’ – 88°00′ и.д. 1935 Леополд III и Астрид Шведска, крал (1934 – 1951) и кралица на Белгия Flag of Norway.svgНорвегия, експедиция на Ларс Кристенсен
Земя Вилхелм ІІ 88°00’ – 92°00′ и.д. 1902 Вилхелм II, германски император (1888 – 1918) Flag of the German Empire.svgГерманска империя, експедиция на Ерих фон Дригалски
Земя кралица Мери 92°00’ – 100°00′ и.д. 1912 Мери Тек (1867 – 1953), съпруга на британския крал Джордж V Flag of Australia.svgАвстралия, експедиция на Дъглас Моусън
** Бряг Правда 88°00’ – 100°00′ и.д. 1956 Вестник „Правда“, печатен орган на ЦК на КПСС Flag of the Soviet Union.svgСССР, Съветска антарктическа експедиция
Земя Уилкс 100°00’ – 136°20′ и.д. 1911 Чарлз Уилкс, американски полярен изследовател Flag of Australia.svgАвстралия, експедиция на Дъглас Моусън
** Бряг Бад 109°00’ – 115°30′ и.д. 1840 Томас Бад (1818 – 1862), капитан на кораба „Пикок“ Flag of the United States.svgСАЩ, експедиция на Чарлз Уилкс
** Бряг БАНЗАРЕ 122°00’ – 129°00′ и.д. 1931 БАНЗАРЕ – британско-австралийско-новозеландска антарктическа експедиция Flag of Australia.svgАвстралия, Комитет по антарктическите названия
** Бряг Клари 129°00’ – 136°20′ и.д. 1840 Клари, съпруга на Шарл Жакино, капитан на кораба „Зили“ в експедицията Flag of France.svgФранция, експедиция на Жул Дюмон-Дюрвил
** Бряг Нокс 100°00’ – 109°00′ и.д. 1840 Самуел Нокс, лейтенант от ВМС на САЩ, капитан на кораба „Флайинг фиш“ Flag of the United States.svgСАЩ, експедиция на Чарлз Уилкс
** Бряг Сабрина 115°30’ – 122°00′ и.д. 1931 „Сабрина“, корабът на експедицията на Джон Балени Flag of Australia.svgАвстралия, експедиция на Дъглас Моусън
Земя Адели 136°20’ – 142°00′ и.д. 1837 Адели, съпруга на Жул Дюмон-Дюрвил Flag of France.svgФранция, експедиция на Жул Дюмон-Дюрвил
Земя Виктория 66°40’ – 84°50’ ю.ш.,
142° и.д. – 168° з.д.
1841 Виктория, британска кралица (1837 – 1901) Flag of the United Kingdom.svgВеликобритания, експедиция на Джеймс Кларк Рос
** Бряг Борхгревинк 71°17’ – 73°30′ ю.ш. 1961 Карстен Борхгревинк, първият човек презимувал на континента Flag of New Zealand.svgНова Зеландия, Комитет по антарктическите названия
** Бряг Джордж V 142°00’ – 156°00′ и.д. 1911 Джордж V, крал на Великобритания (1910 – 1936) Flag of Australia.svgАвстралия, експедиция на Дъглас Моусън
** Бряг Дуфек 83°45’ – 84°50’ ю.ш.,
174°00’ и.д. – 168°00′ з.д.
1961 Джордж Дуфек (1903 – 1977) р-л на морските сили в Антарктическата програма на САЩ Flag of New Zealand.svgНова Зеландия, Комитет по антарктическите названия
** Бряг Отс 156°00’ – 166°00′ и.д. 1912 Лоурънс Отс (1880 – 1912), загинал член на експедицията на Робърт Скот Flag of the United Kingdom.svgВеликобритания, експедиция на Хари Пенел
** Бряг Пенел 166°00’ – 170°00′ и.д. 1961 Хари Пенел (1882 – 1916), р-л на експедицията „Тера Нова“, след гибелта на Робърт Скот Flag of New Zealand.svgНова Зеландия, Комитет по антарктическите названия
** Бряг Скот 73°30’ – 78°00′ ю.ш. 1961 Робърт Скот, британски полярен изследовател Flag of New Zealand.svgНова Зеландия, Комитет по антарктическите названия
** Бряг Хилари 78°00’ – 80°15′ ю.ш. 1961 Едмънд Хилари, първият покорител на двата полюса на Земята и Еверест Flag of New Zealand.svgНова Зеландия, Комитет по антарктическите названия
** Бряг Шакълтън 80°15’ – 83°45′ ю.ш. 1961 Ърнест Шакълтън, британски полярен изследовател Flag of New Zealand.svgНова Зеландия, Комитет по антарктическите названия

История[редактиране | редактиране на кода]

Пингвин на Адели; на заден фон се виждат корабът MS Explorer и айсберг. Снимката е от януари 1999 г. Корабът потъва на 23 ноември 2007 г., след като се удря в айсберг в Антарктика

Вярата в съществуването на Terra Australis – голям континент в далечния юг на земното кълбо, съществуващ като „противовес“ на северните европейски и азиатски земи, е съществувала още от времето на Птолемей (I век), който внушавал идеята за симетрия на цялата позната суша. Изображенията на огромна южна земя били често срещани в картите, например в картата на турчина Пири Реис от ранния 16 век. Дори в късния 17 век, след като изследователите открили, че Южна Америка и Австралия не са част от измислената „Антарктика“, географите вярвали, че континентът е много по-голям, отколкото действителния му размер.

Европейските картографи продължили да изобразяват тази хипотетична земя, докато корабите на капитан Джеймс Кук HMS Resolution и Adventure прекосили Антарктическия паралел (наричан още Антарктическия кръг) на 17 януари 1773 г., декември 1773 г. и отново през януари 1774 г. Кук де факто се доближил на около 121 km от брега на Антарктика.

Първото потвърдено наблюдение на Антарктика е през 1820 г. от екипажите на три различни експедиции. Според различни организации (Националната научна фондация, НАСА, Калифорнийския университет Сан Диего и др.) това са експедициите на: Фадей (Фабиан Готлиб Тадеуш фон) Белингсхаузен (капитан на Руската имперска флота), Едуард Брансфийлд (капитан на Кралската флота), и Натаниел Палмър (американски моряк от Стонингтън, щата Кънектикът). Фон Белингсхаузен (на чийто борд бил и адмирал Михаил Лазарев) видели Антарктика на 27 януари 1820 г., три дни преди Брансфийлд и десет месеца преди Палмър да я види през ноември 1820 г. На този ден експедицията на Белингсхаузен/Лазарев, състояща се от два кораба, достигнала място не по-далеч от 32 km от Антарктическия континент; видели ледени полета. Първото документирано акостиране на континента е било направено от американския моряк Джон Дейвис в Западна Антарктика на 7 февруари 1821 г., въпреки че някои историци оспорват това твърдение.

Типичен антарктически пейзаж

През декември 1839 г. като част от изследователска експедиция на САЩ, проведена в периода 1838 – 42 г. от Щатската флота (експедицията понякога е наричана „Екс-Екс“ от английското „Exploring Expedition“, или „Експедицията на Уилкс“), потеглила експедиция от Сидни, Австралия към Антарктическия океан, както бил наричан тогава, и докладвала за откриването на „Антарктически континент западно от Беленейските острови.“ Тази част от Антарктика била назована по-късно „Уилксова земя“, име, което е запазено.

Изследователят Джеймс Кларк Рос преминал през мястото, което сега е известно като Росовско Море, и открил остров Рос (и двете са именувани на него) през 1841 г. Той плавал покрай огромна стена от лед, която по-късно била кръстена Росовски леден шелф (също на негово име). Вулканите Еребус и Терор са кръстени на два кораба от неговата експедиция. Меркатор Купър акостирал в Източна Антарктика на 26 януари 1853 г.

По време на Нимродската експедиция, водена от Ернест Шакълтън през 1907 г., екипи с капитан Еджуорт Дейвид станали първите хора, изкачили вулкана Еребус и достигнали Южния магнитен полюс. Дъглас Мосън, който по време на тяхното опасно връщане от магнитния полюс поел водачеството, по-късно водил още няколко експедиции, докато се пенсионирал през 1931 г. Нещо повече, Шакълтън и трима други членове от неговата експедиция направили няколко невиждани подвига в периода от декември 1908 г. до февруари 1909 г. – те били първите човешки същества, които прекосили Росовския леден шелф, първите, които преминали Трансантарктическия планински масив (минали през Бердморския ледник), и първите хора, стъпили на Южното полярно плато. Хората от експедицията на норвежкия полярен изследовател Руал Амундсен акостирали с кораба „Фрам“ и били първите, които достигнали географския Южен полюс на 14 декември 1911 г., ползвайки маршрут от Залива на китовете до ледника Аксел Хейберг. Един месец по-късно злощастната Експедиция Тера Нова също достигнала полюса, но загинали на връщане.

Ричард Ивлин Бърд водил няколко пътешествия до Антарктика със самолет през 30-те и 40-те години на 20 век. Негови са заслугите за въвеждането на механизирания наземен транспорт на континента и за провеждането на първите обширни геоложки и биоложки изследвания. На Южния полюс нямало да стъпи отново човешки крак чак до 31 октомври 1956 г.; на този ден група на Щатския флот, водена от бригаден адмирал Джордж Дюфек, успешно кацнала със самолет там.

Първият човек, който плавал сам до Антарктика, е новозеландецът Дейвид Хенри Люис с неговата 10-метрова стоманена Ледена птица.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Антарктическа зъбата риба
(Dissostichus mawsoni)

Смята се, че по всяко време има поне 1000 души, живеещи на Антарктида, в антарктически изследователски станции. Стойностите се менят значително в зависимост от времето на годината. Сред страните, поддържащи изследователски станции, са Русия, Китай, САЩ, Норвегия, ЮАР, Чили, Обединеното кралство, Япония, Австралия, Индия, Перу, Южна Корея, Полша, Германия, Уругвай, Франция, България, Италия, Бразилия, Украйна, Испания. Най-населеното място на континента е американската база МакМърдо в Източна Антарктида.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  National Geophysical Data Center. // National Satellite, Data, and Information Service. Посетен на 9 юни 2006.
  2. ((en)) Joyce, C. Alan. The World at a Glance: Surprising Facts. // The World Almanac, 18 януари. Посетен на 7 февруари 2009.
  3. ((en))  Antarctica – The World Factbook. // United States Central Intelligence Agency, 8 март. Посетен на 14 март 2007.
  4. а б в г ((en)) Stonehouse, B. (ed.). Encyclopedia of Antarctica and the Southern Oceans. John Wiley & Sons, June 2002. ISBN 0-471-98665-8.
  5. ((en)) Smith, Nathan D. и др. Anatomy of a basal sauropodomorph dinosaur from the Early Jurassic Hanson Formation of Antarctica. // Acta Palaeontologica Polonica 52 (4). 2007. p. 657 – 674.
  6. ((en)) Leslie, Mitch. The Strange Lives of Polar Dinosaurs. // Smithsonian Magazine, December 2007. Посетен на 24 януари 2008.
  7. ((en))  New CO2 data helps unlock the secrets of Antarctic formation. // PhysOrg.com. PhysOrg.com, 2009. Посетен на 14 юни 2011.
  8. ((en)) DeConto, Robert M. и др. Rapid Cenozoic glaciation of Antarctica induced by declining atmospheric CO2. // Nature 421 (6920). 16 януари. DOI:10.1038/nature01290. p. 245 – 249.
  9. а б ((en)) Trewby, Mary (ed.). Antarctica: An Encyclopedia from Abbott Ice Shelf to Zooplankton. Firefly Books, September 2002. ISBN 1-55297-590-8.
  10. ((en))  Antarctic Wildlife. // Australian Antarctic Division. Посетен на 27 септември 2010.
  11. ((en))  Below Antractica. // Посетен на 19 юни 2009.
  12. ((en))  Land Animals of Antarctica. // British Antarctic Survey. Посетен на 9 ноември 2008.
  13. ((en)) Sandro, Luke и др. Antarctic Bestiary – Terrestrial Animals. // Laboratory for Ecophysiological Cryobiology, Miami University. Посетен на 9 декември 2008.
  14. През 2012 г. британският Форин офис официално преименува Земя Едит Роне на Земя кралица Елизабет, по повод 60-тата годишнина от възкачването на престола на британската кралица Елизабет II и от тогава на географските карти Земя Едит Роне носи названието Земя кралица Елизабет, а названието Едит Роне остава за шелфовият ледник Едиг Роне

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Антарктика“         Портал „Антарктика