Къзълкум

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Къзълкум
Region of Kyzyl Kum.png
Информация
Държави Флаг на Узбекистан Узбекистан
Флаг на Казахстан Казахстан
Флаг на Туркменистан Туркменистан
Площ 300 хил.km²
Надморска височина 300 m
Температура от -9°C до 0°C през януари (средни)
от 26°С до 29°C през юли (средни)
Валежи 100 – 200 mm
Природни залежи злато, нефт, природен газ, строителни материали и др.
Координати 42°00′00″ с. ш. 64°00′00″ и. д. / 42° с. ш. 64° и. д.
Къзълкум в Общомедия
Изглед от Къзълкум.

Къзълку́м (на узбекски: Qizilqum; на казахски: Қызылқұм; букв. „червен пясък“) на руски: Кызылкум) е голяма пясъчна пустиня в централната част на Средна Азия, простираща се на територията на Узбекистан, Казахстан и Туркменистан, с площ около 300 хил.km² (11-тата по големина пустиня в света).[1]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Разположение[редактиране | редактиране на кода]

Пустинята Къзълкум заема обширна територия от около 300 хил.km² между Аралско море на северозапад, река Сърдаря на на североизток, крайните западни разклонения на планинските системи на Тяншан и Памиро-Алай на изток и река Амударя на югозапад.[1]

Релеф, геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]

Пустинята представлява обширна равнина с общ наклон на северозапад, от 300 m на югоизток до 53 m на северозапад. Има редица затворени котловини (падини) и изолирани, силно разчленени остатъчни възвишения – Букантау (764 m), Кулджуктау (785 m), Тамдитау (922 m) и др., изградени от силнодислоцирани и метаморфозирани палеозойски шисти, кварцити, варовици и гранити. Върховете на повечето възвишения са плоски и заравнени, а склоновете им скалисти и силно разчленени. Големи части от територията на пустинята са заети от пясъчни масиви, образувани от полузакрепени пясъци. Най-разпространи са дългите пясъчни хълмове с меридионално простиране. Относителната височина на тези пясъчни хълмове е от 3 до 30 m, максимална – до 75 m. Равниннте прастранства на пустинята са изградени от кайнозойски глини и пясъчници, а на север и северозапад от пясъчно-глинестите наслаги на река Жандаря и древните долини на реките Сърдаря и Амударя (Акчадаря), вливали се в миналото в югоизточната част на Аралско море. Освен това обширни пространства на северозапад са заети от равнини глинести пространства – такири.[1]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е рязко континентален. Лятото е горещо, със средна юлска температура от 26°С до 29°С, средна януарска – от -9°С до 0°С. Максималната измерена температура е 51,7°С през юли 1983 г. в селището Керки по поречието на река Амударя. Годишната сума на вележите е от 100 до 200 mm, с максимум през зимата и пролетта.[1]

Води[редактиране | редактиране на кода]

По цялата територия на Къзълкум няма нито един повърхностен воден поток, но има богати запаси от пресни напорни подземни води.[1]

Почви, растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Пустинята Къзълкум е разположена основно в средната подзона на пустините на умерения пояс, а южните ѝ части, на прехода към субтропичните пустини. Почвите са предимно сиво-кафяви и пясъчни, като има много солонци и солончаци. В растителната покривка преобладават ефемерите и ефемероидите. За пясъчните масиви са характерни пясъчната острица, белия саксаул, няколко вида кандим и черкез, а за глинестите възвишения – пелиново и пелиново-храстова растителност. На северозапад има пространства заети от солончаков ежовик с примеси от солянка, а по сухите долини – редки горички от черен саксаул.[1]

Животинския свят в пустинята е приспособен за съществуване без вода, която получават предимно с храната. За да намалят потребностите си от вода повечето животни водят нощен живот. От бозайниците се срещат антилопа джейран, тънкопръстов и жълт лалугер, скачаща мишка, пясъчна и степна котка, вълк, лисица корсак, заек толай. Птиците са представени от бухлат жаворонок, пустинна славка, дропла, саксаулска сойка и др. Главни представители на влечугите са: змии (ефа, пепелянка, пясъчен удушвач, смок), гущери, степни костенурки.[1]

Пустинната фауна включва и някои прелетни птици, зимуващи в северните ѝ части. През 1971 г. е основан резервата „Бухара“ с площ от 101 000 km2, като по-голямата част от него са мочурища наводнени от реката Амударя. Той се намира близо до селото Дарган Ата. В резервата също има и елени (чието име носи), диви свине, фазани и златен орел.

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Местното население използва голяма част от Къзълкум като пасища за добитъка (главно овце и камили). Експлоатират се залежи на злато, уран, мед, алуминий, сребро, природен газ, нефт, мрамор, графит и др.. През 1970 г. започва развитието на минната индустрия като най-значимата златна мина в района е в местността „Муратау“. В централните и западните части на пустинята са открити големи артезиански басейни, от които се водоснабдяват множество селища. В резултат на извършените иригационни дейности се създават нови оазиси, които се явяват центрове на животновъдни стопанства.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]